НА КАФЕ БЕЗ ЗАХАР

V - 4

ИНТЕРВЮ НА ИВАН ЦЕНОВ С ТОДОР ЖИВКОВ

 

И. Ц.: Извинете, как да се обръщам към Вас? Другарю Живков или господин Живков?

Т. Ж.: Ааа, това е въпрос с повишена трудност. Имах един милион другари, па видехте какво стана с Тодор Живков. Това от една страна. Сега като гледам, най-добрите ми другари станаа господа. ... Карай както искаш!

И. Ц.: Г-н Живков, страхувате ли се от КГБ?

Т. Ж.: Какво беше това? Ааа, то вече го нема. Давай спокойно!

И. Ц.: Г-н Живков, какво бихте казали за тези Ваши другари, които Ви свалиха от власт?

Т. Ж.: Слушай, младеж! За умрели хора се приказват или добри неща, или нищо.

И. Ц.: Г-н Живков, какво ни донесе Вятърът на промяната?

Т. Ж.: Нема такова нещо! Нема Ветър на промената. Има Промена на ветъро. Така е било винаги у нас. Тия, как се казваха? ...

И. Ц.: Скорпионс.

Т. Ж.: Тия де, Скорпионите, излъгаха.

И. Ц.: Какво ще кажете за Операция Клин? За внедрените ...

Т. Ж.: И такова нещо нема! Аз ги познавам. Всичките са наши. Имаше некакви трънчета, само за гъдел.

И. Ц.: А какво ще кажете за дисидентите?

Т. Ж.: Немаше такива!

И. Ц.: Нали Запада ни е отпуснал квота?

Т. Ж.: Нека сме точни! Ако става дума за ДеСе-денти, имаше много. Некои беа и КаГеБе-нти. Другото е измислица. Слушай Тодор Живков! Той е минал през Гешев. Знае и Берия.

И. Ц.: Как мислите ...

Т. Ж.: Чакай, чакай! Виж сега! Това за кагебето ... за Берия ... махни го! За всеки случай. А бе, парен каша духа!

И. Ц.: Спонтанно възниква въпросът за цензурата.

Т. Ж.: С тоя въпрос се спекулира. Цензура е имало, има и винаги ще има. Проблемът не е в цензурата. Проблемът е в пропагандата. Трябва да има и отдушници. По мое време Калоянчев имаше предложение за Италия. А аз му казвам: Ти ми трябваш тука! Сега си имате Каналето. И още нещо. Вицовете също са отдушник. Затова не ги преследвах.

И. Ц.: Г-н Живков, кой виц Ви идва наум?

Т. Ж.: Кой ли? ... Нали виждаш! Вече пия кафето без захар. Нема пари. Та чуй вица! Трима приятели седнали на кафе. Кафеджията ги пита: С колко захар пиете кафето? Първият казал: Аз го пия като интелектуалците, без захар. Вторият казал: Аз го пия като простаците, с две лъжички. А третия: Аз го пия като Тодор Живков, с четири лъжички. ... Докъде доживех! Да стана интелектуалец на стари години!

И. Ц.: Помня този виц, г-н Живков. Разказвал съм го.

Т. Ж.: И си останал жив! Ха, ха, ха!

И. Ц.: А как мислите, след колко време кредитните милионери ще върнат парите?

Т. Ж.: 45 години стигат!

И. Ц.: А какво ще кажете на народа, на ограбените?

Т. Ж.: Да пеят! Да пеят Времето е наше! Ха, ха, ха!

И. Ц.: Какво ще кажете за проблемите с руския газ?

Т. Ж.: Не коментирам! Едва отървах затвора заради таа 16-а Съветска република!

И. Ц.: Г-н Живков, един неудобен въпрос ...

Т. Ж.: Питай, питай! Нема неудобни въпроси.

И. Ж.: Говори се, че сте циганин. Има и книга ...

Т. Ж.: Ти си умен младеж. Поогледай се наоколо! Ако бех циганин, още щех да бъда на власт. Ха, ха, ха!

 

22 януари 1998 г., София, Секвоя