Не е добре Костов!

Не е добре Костов! Слабее.

Много тенис играел, казват.

Истината е друга.

Напоследък Костов сънувал един и същ сън. Всяка нощ! Явява му се Левски и си говорят.

- Каква я свършихте, Костов! Освободихте България от комунизма, а народът живее по-зле от турско!

- Бай Василе, ти нема късмет да освободиш България от турците, па да видиш после какво става! Ха кажи, аз какво да правя?

- Казал съм го, Костов, казал съм го. Върви да освобождаваш други народи. Ей го де е Белград!

Костов започва да се поти и моли Левски да го извини за малко. Вика Евгений Дайнов.

- Дяконе, това е моят най-добър политолог. Нещо като Велик везир. Евгений, обясни ти на Бай Васил. Ти си специалист по въстанията и революциите.

Дайнов гледа Левски право в очите, скубе брада.

- Дяконе, революцията не е проста работа. Всъщност ти знаеш. Помниш бесилото!? Няма по-лесно от това да освободим Югославия от комунизма, ама там не е назряла революционна ситуация. Първо трябва Жан Виденов да смени Милошевич, а после ще му видим сметката и на сръбския комунизъм! Воеводата Бъки само това чака.

- Ех, Философе! Ако Ботев бе султан в Истамбул, щях да освободя не само България, а и Мала Азия.

Дайнов се замисля, после се оглежда, снишава се и шепне.

- Има още нещо, Дяконе. Нищо не става без Дядо Иван, без братушките. Е, сега на това, на Дядо Иван де, някои му викат Чичо Сам, други - ЦРУ, трети - НАТО, ама то е все същото.

- Разбирам, Философе. И преди го казвах, и на теб ще го повторя: Който те освободи, той ще те зароби!

Тук сънят свършва.

Костов се събужда облян в пот.

И сваля килограми.

Така казват. Пък кой знае?!

Записал (със специални разузнавателни средства):

Иван Ценов ТУ-София 23 септември 1999 г.