Последният велик британец
 
 
Иван ЦЕНОВ, преподавател в Техническия университет - София,  
специалист по системи и управление,  
анализатор и политически наблюдател,  
пред в. "Нова Зора", в разговор с Илияна ВЕЛЕВА

  Джордж Оруел

  (1903 - 1950)

На 21 януари 1950 г. в Лондон около 2.30 ч. след полунощ умира британският писател

Ерик Артър Блеър, известен предимно с литературния си псевдоним Джордж Оруел.

Вечна му памет! 
 

  - Г-н Ценов, казахте и държите на думата си. Не пишете. В електронните медии отдавна не сте се появявали. Но ето, пак сме януари и имате повод да проговорите. На 21 януари се навършват 57 години от смъртта на Оруел. Но преди това да Ви попитам, ще се върнете ли в медиите?

  - Не бих казал, че съм дал някакъв обет за мълчание за неучастие в медийното пространство. Силното редуциране на медийните ми изяви не е въпрос на инат или на някаква поза - не виждам полза. В началото, когато навлязох в медиите, ако не някой друг, поне аз имах някаква полза. Пишейки за пресата, говорейки пред радиата или телевизиите, имах чувството, че съм полезен на обществото и това ми носеше удволетворение.

  По-късно започнах все по-ясно да чувствам, че съм част от неприятен сценарий. Приех ролята на човек, който казва нещо различно от мнозина други и в този смисъл допринася за създаването на една илюзия - живеем в свободно, демократично общество, където няма пречки за словото и всеки може свободно да сподели, дори публично, в медиите, това, което мисли. Да, за известно време приех тази роля. Дори открито. По една телевизия, заявих нещо подобно: "Появата ми тук е един компромис. Зная, че ме използват, за да се покаже, че у нас има свобода на словото. Но аз също използвам медиите. Не че имам илюзията, че нещо ще се промени от това, което казвам. Участвам в медиите заради тези, които мислят като мен - да не остават с чувството, че са луди". Всъщност през този период от време отделях по-голямо значение на едни мисли на Уинстън Смит (основния персонаж от книгата на Оруел "1984"), когато започва да пише своя дневник. Но от известно време навлязох в нов, "трети етап". И този етап отново е повлиян съществено от Оруел.

  - Оруел не е еднозначен?

  - Ще поясня. Случи се нещо интересно. Опитът ми започна да влиза в леко противоречие с начина, по който "четях" Оруел. На едно място в книгата ми се стори, че нещо "не се връзва". Тогава реших да отворя оригинал на "1984" - последното издание на майчиния език на Оруел. И установих, че преводът на български не съответства смислово на оригинала.

  - Извинете, че Ви прекъсвам! Твърдите, че преводът не е точен. Твърдите, че преводът променя смисъла на записаното от Оруел? А имате ли чувство, че това е направено умишлено?

  - Преди да отговоря, нека да внеса малко яснота. Не се изживявам като преводач-професионалист. Но за сметка на това познавам много добре живота и творчеството на Оруел и няколко пъти в преводите съм попадал на места, които влизат в противоречие с негови основни идеи. Тогава отварям оригиналния текст. Не подозирам преводачите в "зла умисъл". По-скоро не са вникнали добре в смисъла. Впрочем, в областта на професионалните ми ангажименти - преподавател в областта на "Теория на системите и управлението", неразбирането е по-скоро ежедневие, отколкото прецедент...

  - Бихте ли споделили с читателите кое място от "1984" имате предвид?

  - Разбира се, така ще стане ясно как стигнах да "третия етап" - отказ от често медийно присъствие. И така, с годините все по-ясно разбирах, че "свободата на словото в демокрацията" е съществена част от властовата схема. Дори "околната среда", която в началото по правило приветстваше такива като мен, започна да променя реакцията си: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Да, така е. В търсене на правилна позиция, един ден, целенасочено препрочитайки "1984", попаднах на текста, за който говоря. Ако желаете, можем да направим експеримент. Ще публикувате и превода на български, и оригинала. Нека читателите да преценят. А защо не и да направят свой превод, а в някои от следващите броеве ще публикувате различни читателски преводи. Тогава и аз ще дам моя превод.

  - Интересно предложение. Но не е ли по-добре сега да узнаем, кое е това, което Ви доведе до "третия етап"?

  - Е, няма да си играем на криеница. Но искам да стане ясно, че Оруел "има пръст", но личният ми опит е над всичко. Не случайно казах, че целенасочено препрочитах Оруел. Исках да проверя дали не съм пропуснал нещо от "1984", което би дало отговор на мислите, които вече бяха се установили трайно у мен, мислите, които в крайна сметка доведоха до "моя превод" и до промяната на позицията ми по въпроса за участието ми в медиите.

  Ето двата текста.

  Оригинал: Curiously, the chiming of the hour seemed to have put new heart into him. He was a lonely ghost uttering a truth that nobody would ever hear. But so long as he uttered it, in some obscure way the continuity was not broken. It was not by making yourself heard but by staying sane that you carried on the human heritage.

  Превод ("1984", Профиздат, 1989 г., превод Лидия Божилова): Странно, но удрянето на часа като че ли му вдъхна нови сили. Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си.

  - А какъв е Вашият превод?

  - Ще го дам, но нека да обясня това, което ме накара да се усъмня в превода и да потърся оригинала. Какво търсех в Оруел? Исках да намеря място в книгата, в което да се отговаря на основния въпрос: "Как може да бъде победена системата?" "Как може да бъде победен Големия брат?"

  - Популярният отговор на тези въпроси не е ли еднозначен? Големия брат е вечен! Краят е ясен. Смит пише: 2 + 2 =5. Уинстън Смит обича Големия брат.

  - О, по този въпрос може да се говори много. Нека да уточня още няколко неща. Оруел не е имал физическа възможност да направи поне още една редакция на текста. Очаквайки рецензиите, той буквално е умирал. И е предпочел да види книгата излязла от печат, докато все още е бил жив. Този компромис, естествено, е довел до някои, да кажа, грапавини. Но това е на ниво подробности и литературни достойнства на ръкописа. Но има още едно направление - "дописването" на Оруел. То се проявява както в различните "прочити" на Оруел, така и в груби фалшификаци. Особено ярък пример в това отношение е екранизацията на "Фермата на животните" от 1999 г. Продукция на "Холмарк".

  Та да продължа. Вярно е, че това, което припомнихте, е "общоприето". Естествено и аз го знаех. Но нека да дам моя превод. На някои места той съвпада с превода от българското издание на книгата - там няма промяна в смисъла. А и във всеки превод има някаква свобода.

  Моят превод: "Странно, но удрянето на часа като че ли му вдъхна нови сили. Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин връзката не се прекъсваше. Това не става като направиш така, че да бъдеш чут, а като запазиш здравия разум (по-добре ми звучи: “като запазиш съзнанието”), че ти си носител на човешкото."

  Всъщност, проблемът е в превода на последното изречение. Мисля че има разлика в това да "пазиш здрав разсъдък в себе си" - прочит, който съпътстваше втория етап от медийните ми прояви, и това да "запазиш здравия разум, че ти си носител на човешкото".

  Да припомня думите на О'Брайан: "Преди да го убием, ние го правим един от нас." Бих казал: "Правейки го един от нас, ние го убиваме."

  - Бихте ли обобщили, г-н Ценов!

  - Мисля, че трябва да спрем тук. Могат да се добавят важни неща, но основното е казано. Колкото повече хора запазват човешкото у себе си, толкова по-безпомощен е Големия брат.

  - Младите го знаят като Биг брадър ...

  - Това е елемент от фалшификацията, от подмяната на оригинала, от подмяната на миналото, от перманентното пренаписване на Историята, което пренаписване, това също бе гениално предсказано от Оруел, доведе но нейния край. А Фукуяма има претенции ..."Краят на историята и последния човек".

  - Споменахте за фалшификация на екранизацията от 1999 г. на "Фермата на животните"...

  - Поредната фалшификация, но няма да е последната. Читателите на "Нова Зора" знаят вече за "ченгетата" от ЦРУ, които доказано са в основата на първите фалшификации на филмите по "Фермата на животните" и по "1984". Но тази фалшификация и забележете, направена от "Холмарк" - фирма с голям авторитет, надмина всякакви очаквания. Въведена е нова сюжетна линия, която няма нищо общо нито с оригиналния текст, нито с основните идеи на Оруел. Филмът започва и завършва с разказа на кучето Джеси. Нищо че в оригинала Джеси умира преди края на приказката. Това може да се прости. Новото е, че Джеси и други животни бягат от фермата на животните - не е трудно да се сетим за желязната завеса. Там те дочакват разпада на фермата. Връщат се по време на проливен дъжд. В калта се виждат умрели прасета. Фермата е запустяла. Навсякъде развалини. Но има останали животни. Слънце сменя бурята. Животът продължава ... И ето, по пътя към фермата върви автомобил-кабриолет. Покривът е свален. Камерата показва лъчезарно семейство - родители и две деца. Джеси пояснява. Това са новите господари. Дано са по-добри от старите. А и животните вече имат опит - ще ги контролират. Гледаш и ти се иска ...

  - Г-н Ценов, знаете, че мнозина очакват Вашето завръщане в медиите!?

  - Добре. Предизвиквате ме! Нещата имат и друга страна. Знаете ли колко водещи на политически предавания биха ме поканили? Говоря за наричаните от мен маргинални медии - тези, които демонстрират различно от официалните медии отношение към политиката, към проблемите на обикновените хора.

  - Не Ви ли канят? Това ли е причината напоследък да не се появявате на екрана?

  - Няма място за подробности, затова ще го кажа направо. В последната година и половина, някъде след последните парламентарни избори, беше отредена по-съществена роля както на маргиналните политици, така и на маргиналните медии. Сценарият е добре познат - поголовно "плюване", почти никакви сериозни доказателства, свобода на мненията, пълна бутафория. Трябва ли да припомням как "опозиционната" кабеларка СКАТ забрани двете повторения на последното ми посещение в предаването "Дискусионно студио"! Ами предаванията по "7 дни TV"? Енчев е смешен! И някакви клакьори непрекъснато се обаждат, за да кажат колко е велик.

  Да направим един тест. Ще Ви предложа няколко теми, теми, по които много отдавна съм казал мнението си. Например: икономиката в сянка, пенсионната реформа, кредитните милионери, досиетата, що е ляво и дясно в политиката, демокрация и избори, що е власт, що е мафия, 11 септември 2001 и последствията от него - махането на талибаните, бума на хероина, войната в Ирак. Намерете Вие някой водещ, от която и да е телевизия, който би се осмелил да ме покани за едно пълно предаване в рамките на 45 мин. до 1 час. Аз съм на разположение.

  А що се отнася до писането, отдавна съм написал това, което обяснява случващото се "по света и у нас". Всеки може да го ползва... Но какво например ползва депутата Минчо Христов, близък до "Нова Зора"? Казва ми: "Иване, дай да пуснем някакво предложение за пенсиите. Нещо, макар и малко". Аз му казвам да прочете основните ми публикации по въпроса. "Нова Зора" ги е публикувала. Няколко години седят в интернет-страницата ми. Казвам му, че нещата не могат да се поправят "по малко". Че трябва сериозна работа! Или за 11 септември и връзката му с хероина от Афганистан. За мен въпросът беше ясен още през ноември 2001 г. Публикувах, ходих по телевизии. И преди около седмица Минчо Христов в предаването на Велизар Енчев намеква за тези неща, но виждате ли, "трябвало да се даде отговор". Кой бе, Минчо!? Кой да ти даде отговор? Моят отговор не го ли знаеш!

  - Става горещо! По-добре да се върнем към Оруел. Как управляващите прасета решават въпроса с пенсиите? Актуално нали?

  - Последният велик британец не е пропуснал и тази тема. И въпросът с пенсиите, и въпросът със заплатите след "перестройката" е решен така, че дори хората се възхищават от управляващите прасета.

  Оруел описва съдбата на най-силното, най-работливото, най-вярното на идеята животно - конят Боксър (в друга версия на превода - Оувес). Изтощен от работа, Боксър пада на земята. Остават му два месеца до пенсия, но един ден идва кола и го откарва в кланицата. Е, прасетата се кълнат, че са го отвели в болница, но там, въпреки огромните грижи на лекарите, платени от Наполеон, Боксър умира.

  - Доста тъжно. Ще пишете ли отново?

  - Всичко е написано. По-важно е да се чете. Например това: 

  "Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. /.../ Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. /.../ Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това какво всъщност става улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан." (Оруел 1945 г.)

 
 

"Нова Зора" - брой 3 - 23 януари 2007 г.