Г-н президент, вие сте на ход!

ИНТЕРВЮ НА ИВАН ЦЕНОВ ПРЕД "ЦАРСКИ ВЕСТНИК"

Иван Ценов е преподавател в ТУ-София. Чете лекции в областта на Математическата теория на системите и управлението. В политиката е от 1990-а до 1993-а. Две години и половина (1991 - 1993) е член на НКС на СДС. Публикувал е редица статии по въпроси, които вълнуват цялото общество. Наред с прецизния стил и оригиналност, силно впечатление прави и неговата последователна и безкомпромистна позиция, качество, силно дефицитно сред политиците. Миналият брой публикувахме идеен проект на г-н Ценов за промяна на формата на държавно управление на България. Сега ще имате възможност да научите повече. А на Интернет-адреса tsenov.bul.net, ще намерите част от неговите публикации.

Цветана Венева: Г-н Ценов, как възникна идеята за "управление с променлива структура", тоест за възможността чрез редовни избори народът да избира не само лицата, които ще управляват страната, но и формата на управление?

Иван Ценов: В последните месеци имам много срещи с хора, които работят за създаване на алтернатива на политическото статукво. Опитвам се да им обясня, че отново ще бъдат употребени - "прелъстени и изоставени". Опитвам се да ги убедя, че единствената силна карта е бойкот на изборите.

Ц В: Бихте ли обяснили по-подробно.

И Ц: При съществуващото законодателство изборите са валидни дори и при една действителна бюлетина. Идва ми на ум разказ на Айзък Азимов. Демокрацията в Америка е толкова развита, че гласува само един американец. Тази чест се получава чрез лотария. Става дума за фантастика, но реалността се доближава до нея. Върховният суверен - народът се употребява единствено за даване на легитимност на управляващите. Тяхната смяна - сини или червени - не променя нещата. За простотиите около свалянето на Луканов или Виденов изобщо не ми се говори. Ще припомня само, че при първата "победа" народът получи за награда 7-кратно увеличение на цените, а при втората (Януарското въстание?!) - цените скочиха 10-12 пъти. За сметка на това дълговете на т. нар. кредитни милионери намаляха толкова пъти. Кой плати сметката? Депозитите на милиони дребни вложители изчезнаха. Изчезнаха не само тези, които бяха в "частните банки", но и тези, които бяха в БНБ и ДСК - инфлацията ги изяде. И какво могат да направят хората? Единствено да не гласуват! Така поне ще имат моралното удволетворение, че не са станали съучастници на престъпниците, които "управляват" България, тоест на тези, които аз определям като туземна колониална администрация. Мнозина от т. нар. обикновени хора разбират аргументите ми, но мнозина от тези, които се опитват да се занимават с политика се правят, че не разбират. И реших да предложа такива промени във формата на държавно управление и Закона за изборите, че бойкотът да получи позитивен знак - избор на третата форма на управление, ако първите две не получат подкрепа над 50%.

А в стил Айзък Азимов бих предложил следното. Сядат политиците около една голяма маса, а на масата огромна баница - с късметчета. Завъртат баницата и на кой каквото се падне. Президент, премиер, депутат, митничар …

Ц В: Интересно предложение, но да се върнем към Идейния проект. Предлагате три форми - парламентарна република, президентско управление и протекторат. Допускате също монархия вместо протекторат. Защо се спряхте на тези форми?

И Ц: Първо искам отново да подчертая, че редът, в който ги представихте, носи и приоритет. Президентско управление може да се установи, само ако се провали изборът за парламент. Аналогично протекторатът (или монархията) се установява, ако се провалят предходните. Предложените форми следват както от сегашното положение, така и от дебатите в обществото - имам предвид предимно президентското управление и монархията. Протекторатът е мое предложение. Така ще се конституира фактическото положение в България. Разбира се, трябва да има дебат. Но това, което смятам за безспорно предимство на предложението ми, е въвеждането на променлива структура на управление и осмислянето на бойкота.

Ц В: Как се отнасят към предложението ви?

И Ц: Повече от месец правя сондажи. Благодарен съм на тези медии, които ми позволиха да запозная с идеята по-голям кръг от хора. Как се отнасят? Различно. "Обикновените хора" ме разбират много добре. "Неразбирането" отново идва от тези, кото си мислят, че разбират от политика. Някои доста разпалено се опитват да ми доказват недоказуеми неща. Може би е добре да спомена "некои съображения".

Много са алергични към възможността да се установи монархия. Един депутат, позволете да не споменавам имена, започна да ме убеждава, че цар Симеон не притежава качества. Тогава му предложих да го сравним с шефа на бюджетната комисия Данчо Ментето.

Ц В: Не е ли Данчо Ментата?

И Ц: Сега по му отива Данчо Ментето. Една от промените е превръщането на ментраджиите в ментета. Той май вече има диплома за икономист! А социализмът му даде диплома за келнер. Опитват се също да ме убедят, че "системата е добра, но лошо е реализирана". Трябвало да минат още десетина-двадесет години и тогава всичко щяло да си дойде на мястото. Това сме го чували: "комунизмът е добър, но ние лошо го правим". Но въпросът изисква и по-сериозно обяснение. Доколкото формата на управление се установява със закон - конституцията, трябва да изясним нещо фундаментално. За разлика от природните закони, които "действат независимо от нашето съзнание", както обясняваше марксиста-ленинец Иван Костов на студентите, не така стоят нещата с юридическите закони. За мен "добър" закон е този, който, казано на технически език, е "реализуем". Тоест закон, който действа, а не е само едно добро пожелание. А какъв е критерият за "добрър закон" на тези, които защитават Конституцията? Така стигаме до понятието "цел".. Ако целта на "бащите" на сега действащата конституция е била да се гарантира разграбването на България, тя е много добра. Обратно, ако целта е била да се гарантира справедливост на преразпределителните процеси, тя, Конституцията на РБ, е много лоша. Ясен ли съм?

Ц В: Напълно, г-н Ценов! А как мислите да реализирате идеята си? Ако ми позволите, "реализуема" ли е тя?

И Ц: (смее се) Признавам, че вероятността този проект да бъде приет е много малка. Искам да предупредя изрично, че от политиците нищо не зависи. Ако ми позволите да поправя, от гледна точка на формалната логика, една очевидна грешка в нашия език - "от политиците зависи нищо". Без значение дали са от Америка или от България. Надявам се идеята да предизвика интерес сред "истинската власт". Демокрацията има сериозни проблеми. Особено след края на Студената война, предизвикан от договореностите за глобализация на икономика, финанси, политика ... Някои употребяват неологизма "Нов световен ред". Напоследък все по-силно се говори за криза на демокрацията, за края на демокрацията. И не без основание. Модерната демокрация е пряко свързана с идеята за националната държава, а глобализациата силно изкривява тази реалност, установила се през последните векове. Разбира се, мога да защитя и с чисто научни аргументи предимствата на управление с променлива структура. Но моята основна цел е друга. Искам да представя още едно доказателство за лицемерието на тези, които признават върховенството на волята на народа само на думи. С какви аргументи ще отхвърлят проекта? Та той включва приоритетно и сегашната форма на управление! Но включва и възможност за промяна. Нека решава народът! Нали и в сегашната конституция е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа." (чл. 1, ал. 1) "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет." (чл. 1, ал. 3)

Ц В: Преди време г-н Костов каза нещо в смисъл, че ще върви по избрания път, дори народът да не го разбира.

И Ц: Само дето премълча кой му е избрал пътя. Но тук попадаме на доста интересна тема. Тя е перфектно разработена от проф. Чомски, например в лекцията му по повод на войната в Залива ("Медиите под контрол", 1991 г.). Чомски показва, че теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите основни идеологически положения и това обяснява защо някои хора с лекота преминават от едната позиция на другата. Чомски се позовава на Липман - главен критик по въпросите на външната и на вътрешната политика на САЩ, който твърди, че "революцията в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", тоест чрез средствата на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Пак според Липман "общите интереси" могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа". Само един малък елит може да разбере "общите интереси", които убягват от вниманието на "обърканото стадо", сиреч - електората. Чомски припомня, че това е и типичен ленински възглед. Тук нещата са ни до болка познати. Още по-добре са познати на Костов - авангард от революционери взема държавната власт и след това води масите напред към светлото бъдеще. Както за Костов, така и за много комунисти, 10 ноември не носи промяна. И преди и сега те са готови да вършат едно и също нещо, да водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

Изявлението на Костов се вписва и в болшевишката теория, и в теорията на либералната демокрация. "Перестройката" на Костов от "истински ленинец" към "истински демократ" не е изключение, а правило. Изявлението на Костов е в пълно съответствие и с болшевишката практика, но по каноните на демокрацията е гаф. Западните политици рядко правят такива изявления. Позволяват си ги само при екстремни обстоятелства и после бързо си отиват. Това, което е гордостта на болшевиките, се пази като върховна "тайна" от демократите. Но тайна няма. "Обърканото стадо" знае, че му позволяват да "разбира", само когато "избира". Това е една от причините да помисля за "реанимиране на демокрацията".

Ц В: Но как ще се промени политическата сцена? Знаете, че повечето партии са препълнени с бивши комунисти, ченгета, дечица, внучета и какви ли още не, опитали от благинките на комунизма.

И Ц: Повече от 10 г. ние се убеждаваме, че проф. Чомски е прав. Ще припомня нещо, което мнозина са забравили. През март 1990 г. в София пристигна Джеймс Бейкър. На следващия ден пресата ни уведоми, че американците са припознали "истинската опозиция" в лицето на Андрей Луканов. Сега пък "западът" припознава Костов и компания като "истински демократи", а хората, които лежаха по затворите сякаш вече не съществуват. На проф. Чомски трябва да му разкажем приказката за краставите магарета ... Но да се върна към въпроса. Преди време имах възможност да направя в радиопредаване, като слушател, следното предложение. Необходимото условие за нормализиране на политическата сцена в България е да се реституират "имотите" на БКП в реални граници. Тоест, др. Лилов да си прибере в БСП не само бившите комунисти и ченгета, барабар с родата, но и всички слагачи - писатели, поети, художници и какви ли още не, които през лятото се препичаха по плажовете на ЦК. Е, рискуваме на първо време да преминем отново към "еднопартийна система", но ще се даде възможност на останалите българи да създадат алтернатива. Едно е сигурно. Най-после ще се сбъдне мечтата на др. Лилов - БСП да стане модерна и силна лява партия!

Ц В: А как виждате ролята на президента? Запознат ли е с проекта?

И Ц: Не съм говорил с Петър Стоянов, но предполагам, че следи медиите. Вероятно няма да реагира. За него е определена ролята на моралист. Медиите също работят в тази посока. Рейтингът му е перманентно висок, а на обществото се внушава, че пълномощията на президента са твърде орязани, за да направи нещо съществено. Сиреч той няма вина за състоянието на българите. Елементарно. Внимателният прочит на Конституцията показва, че президентът не е чак толкова безпомощен. Особено за изменение и допълнение на Конституцията. Визирам чл. 154 (1) и най вече чл. 159 (1) - "Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът". А предходният член се отнася до пълномощията на Великото народно събрание да "решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление" (чл. 158, т. 3). Нима право на президента, приравнено с правото на "най-малко една втора от народните представители" е орязване на пълномощия?! Ето защо бих казал:

Г-н президент, вие сте на ход!

14 юли 2000 г. София