Властта се намира вън от България

"Ляво" и "дясно" в неоколониалната държава са пародийни понятия .
Иван Ценов, преподавател в Техническия университет - София, пред в. "Зора" в разговор с Илияна Велева


- Г-н Ценов, интригата в последните избори сякаш се измести не толкова към самите резултати, а към тълкуването им?


- След 10 януари 1997 г. се наблюдава все по-голямо разминаване между реалността и нейното обяснение. Трябва да си припомним първо, че 10 ноември може да се приеме като символ на смяната на тоталитарния с демократичен неоколониален модел. Първите години "играта на демокрация" бе по-успешна, но след "януарското въстание" се наблюдават все повече рецидиви от тоталитарния неоколониален модел. Причината за това е бързото изхабяване на туземната колониална администрация, както неведнъж сме писали, и по-фините пропагандни трикове отстъпват място на по-груби действия.



- Каква е връзката между събитията от 10 януари 1997г. и днешните избори?


- Връзката е много силна. Да си припомним как бе извършена смяната на властта. През лятото на 1996г. депутатите от СДС бяха загубили напълно ориентация в политическото пространство. Събитията, които последваха, бяха изненада за тях. СДС "дойде на власт" не поради собствената си инициатива и анонс към обществото, а поради планирания провал на управлението на Жан Виденов. Впоследствие се получи огромно разминаване между очакванията на българина и действията на СДС. Нито едно от предизборните обещания на СДС не бе изпълнено. Дори радио "Свободна Европа" напоследък се задъхва от въпросите на твърдите привърженици на СДС. Все повече хора разбират, че Жан Виденов бе използван като жертвен агнец. Да сте чули правителството на СДС да е предприело действия за наказване на т. нар. виновници за поредната "национална катастрофа"? Вместо това Атанас Тилев съди Жан Виденов за обидни думи... А какво стана с досиетата? Пародия! И може ли да се очаква друго, след като "работата" бе поверена в ръцете на хора като Богомил Бонев - най-младия комунист в системата на МВР отпреди 10 ноември. Темата за кредитните милионери, т.е. темата за умишления фалит на банковата система, а оттам и на цялата държава, или казано иначе, темата за "нулефикацията" на спестяванията на обикновените българи, е поверена на друга пародийна фигура - Александър Каракачанов. Защо правителството на Костов, ако твърди, че СДС не е съпричастен към този грабеж, не направи една простичка сметка - че дългът на кредитните милионери за периода 1987-1996г. е над 120 млрд. марки! Продължават да говорят за сумата 2,7 млрд. марки, която е получена чрез елементарен трик, като задълженията са изчислени на база 1000 лв. за марка - обменният курс от 1997г.? Защо Костов не иска да разкрие истината пред българите, защо ако наистина, както той твърди, "комунистите" Беров и Жан Виденов са виновни, не представи доказателства пред прокуратурата? Нали цялата власт е у него сега? Защо?


- Вие имате ли отговор на този въпрос?


- Разсипването на България през последните десетина години не може да се дели на части, това е цялостен процес. В този смисъл отговорност носят всички, които през този период са заемали високи постове в законодателната, изпълнителната, съдебната власт, специалните служби, та дори и медиите. 120 млрд. марки, дългът на кредитните милионери, не могат да се натрупат само при управлението на Беров и Жан Виденов. И защо ли БНБ не публикува точни данни за кредитите - дата на отпускане, условия за изплащане. Ако Костов предяви обвинения срещу Жан Виденов, при нережисиран съдебен процес, ще се изясни цялата истина. Да не забравяме, че Костов е участник в три от шестте правителства след 10 ноември 1989г. (без служебните). В "червеното" правителство на Димитър Попов, както и в това на Филип Димитров, Костов беше финансов министър. А според някои медии по време на управлението на Ф. Димитров са отпуснати най-много лоши кредити. Накратко, при безпристрастен съд вината на Костов би била примерно пет пъти по-голяма от тази на всеки друг. Тук трябва да включим и друга деликатна тема - хазарта. Костов ще трябва еднолично да отговаря как така при закон за забрана на хазарта, по времето, когато беше финансов министър, казината в България от четири... станаха четиридесет? Бих се радвал г-н Филчев да провери тези неща.


- Да се върнем към изборите. По време на януарските събития студентите имаха самочувствието, че правят историята на България. Но резултатите от изборите в община "Студентска" свидетелстват, че нещата коренно са се променили. Какво се случи?


- Близо 30 години преподавам Математическа теория на системите и управлението в Техническия университет. Признавам, че ми е неудобно да говоря за образованието и науката в България и като правило се въздържам. Но това, което става в последните две години, като че ли най-ясно "отпечатва" професията на министъра - архивар. Сякаш има задачата да изпрати в архивите българското образование и наука, и всичко да си дойде на мястото, както в една неоколониална държава. Образованието и науката са силно инерционна система и истинските поражения ще станат ясни едва тогава, когато вече никой няма да си спомня за архиваря. Питахте ме за изборните резултати в община "Студентска", които скандализираха обществото. Е, аз пък питам, защо никой не взе интервю с тези, които бяха на "барикадите" през зимата на 1997г.? Защо не бяха попитани пряко, а трябваше този феномен да ни се разяснява от казионни социолози и политолози? В община "Студентска" не гласуват само студенти, към нея са кв. "Мусагеница" и кв. "Дървеница". Така че участието на студентите в изборите е много по-малко от публикуваните 24%. А дали някой от тях изобщо е гласувал? Нещо повече, при коректно изчисляване на избирателната активност за цялата страна дори по данни от ЦКМИ се получават 39% (с фантомите, които не бяха на гъби!). Това е колективният отговор, такъв е отговорът на българина - удар по мордата. Това е и най-точната, и най-вярната оценка за управлението на СДС.


- Темата за обещанията и провалите на СДС май няма край. И все пак каква е оценката Ви за изборите? Повечето политолози и социолози се позовават на избирателната активност на Запад, която не била по-висока?


- Следвайки инерцията от януарското въстание, тези избори се характеризират с рекордна манипулация и фалшификация.


- Свикнахме твърде много с обвиненията за манипулации. Какво влагате в понятието?


- Проблемът на туземната колониална администрация при избори е да накара колкото се може по-голяма част от електората да бъде активна - избирателите да станат съучастници в техните престъпления. В контекста на демократичните режими това придава легитимност на политическата класа. Така всички социологически проучвания, цялата пропаганда внушаваше на българина, че той иска да гласува. Казионното НЦИОМ "прогнозира", че 73% от софиянци ще гласуват. Сравнението между избирателната активност у нас и на Запад, говори за пълна неграмотност на тези, които търсят аргумент в него. На езика на науката, едно и също следствие може да бъде породено от различни причини. И западният и нашият избирател вече, не вярва, че поредният изборен фарс ще доведе до съществени промени. Но защо не се отчита разликата в стандартите? Така нещата стават несравними. Ами излъганите очаквания от синьото управление...


- В нощта след първия тур социолозите бяха стреснати от резултатите, а по-късно започнаха сами да се убеждават, че май са познали?


- НЦИОМ се провали в сервилността си. Дори и колегите им признаха този факт. Но и те се включиха в лъжата. Обявената избирателна активност - над 50% за цялата страна, и около 40% за София, е свързана с един прецедент от последните 10 години. Активността бе изчислена не на основата на броя на избирателите от избирателните списъци, а на основа на някакво измислено число за т.нар. реален брой на избирателите, което не фигурира в Избирателния закон като параметър. И това бе направено не от кой да е, а от говорителя на ЦКМИ г-жа Илиана Ризова. Имам данни от собствено проучване, че в София са гласували не повече от 30%. И като си спомним възрастовия състав на упражнилите право на глас, като си спомним за паниката в изборния щаб на Софиянски, за безпрецедентните гафове при предаване на протоколите от софийските секции, не е трудно да се досетим, че Софиянски в най-добрия случай е трябвало да отиде на втори тур.


- Може би вече става въпрос не само за манипулация, а и за фалшификация?


- Да. Всички "демократични избори" са фалшифицирани. Избирателната система у нас позволява безпрепятствено да се "произведат" 1,2 млн. "фантоми". Това позволява да бъде сменен дори знакът на изборния резултат.


- Какъв е механизмът за раждането на тези фантоми?


- Съжалявам, но това не мога да ви кажа. Оставете и аз да имам някои тайни.


- Моля Ви да изложите някакви аргументи за тезата си, защото иначе звучи голословно.


- Пред кого да ги изложа тези аргументи? Пред президента? Пред главния прокурор? Пред кого?... Преди три години направих математически изчисления и доказах груби фалшификации в публикувани социологически проучвания. Сезирах президента, министър-председателя, военното министерство, вътрешното министерство, направих пресконференция за медиите в БТА. Резултатът бе мълчание. От две години атакувам проблема за кредитните милионери. Също по математически път съм доказал, че дългът на кредитните милионери (вече споменах) е над 120 млрд. марки. Преди три седмици от екрана на телевизия "7 дни" се обърнах пряко към главния прокурор. И какво става? Пак гонят Ицо Салфетката... Ще сме свидетели отново на съдебен фарс... И да им обясня къде им са грешките при фалшифицирането на изборните резултати?... Това не мога да си позволя, но имам доказателства, ако се прояви сериозен интерес. Твърде груби са фалшификациите.


- Но много хора виждат и чуват какво става напоследък - скандали между политици, закани, случаят в Кърджали, например. Нима битката между политиците не е реална?


- Отдавна съм писал, че битката между политиците е битка като между улични проститутки за богат клиент. Но тази "битка" няма никакво отношение към въжделенията на обикновения българин. Дори въведох специален термин - политически реслинг (американско шоу, което пародира кеча). Не за пръв път сме свидетели на "яростни" нападки между политиците, особено по време на избори. Но какво стана със "синята папка" на Костов, театрално поднесена на екрана на БНТ към Луканов, или с тази на Осман Октай, "атакувал" Костов на предишните избори? Случаят в Кърджали заслужава по-сериозно внимание. Някои отдавна предричат босненски или косовски вариант в България. Винаги съм бил скептичен към подобни прогнози. Още през 1994г. писах, че агент като Ахмед Доган, може да бъде използван не само в досегашния вариант - етнически мир в България, но и за разпалване на междуетнически конфликт. Ако не точно по модела на Босна и Косово, поне в същата посока. В този смисъл за пръв път съм сериозно обезпокоен за бъдещите "действия на Доган". Твърде много престъпления се извършиха в последните 10 години и вариантът "Милошевич" става все по-привлекателен и на наш терен. Но да се надяваме, че нещата ще минат по мекия вариант - смяна на конфигурацията в парламента и оттам - козметични промени в изпълнителната власт. Медиите продължават да обгрижват имиджа на Костов и очевидно за него все още не е ударил 12-ия час.


- За по-наблюдателните е ясно, че вината за провала на СДС май ще бъде писана на сметката на второстепенни функционери. Например Йордан Цонев поема отговорността за провала в Бургас.


- Тази стратегия е известна като стратегия на бушоните. (Усмихва се.) Дипломираният келнер Йордан Цонев няма как да носи отговорност. Ако някой клиент умре заради поднесените му отровни гъби, вината носи главният готвач.


- Изявлението на президента след изборите не посочва ли очистване на управляващите от корумпирани и некадърни функционери на СДС? Както той твърди, "разочарованието на българите е не от реформата, а от хората, които я провеждат и от начина, по който я правят". Това не е ли политическо клише, което обнадеждава "носталгиците"?


- "Той е" измислен герой и изявите му пред обществото нямат нищо общо със същността му. И какво означава, че хората приемат реформите, но не и начина, по който се извършват, или тези, които ги правят?! Начинът, по който се извършват реформите, е неделима част от самата реформа. Тук не всички пътища водят към Рим. А и не всички "водачи" знаят пътя за Рим... Пътят, по който ни води СДС, може да ни отведе на съвсем друго място.


- Темата за сегашните избори остава отворена и се проектира върху темата за следващите. Какво да очакваме? Някои предсказват ляво управление!


- "Ляво" и "дясно" отдавна са изгубили своя смисъл. А в неоколониална държава, те са пародийни понятия. СДС има незавършени задачи. Освен това в политиката винаги има няколко решения. Едно от тях може да бъде следното: втори кабинет на Костов; довършване на задълженията; пълно изхабяване; и доколкото споменът от зимата на 1997 г. все още няма да се е изличил, парламентарна конфигурация, предполагаща управление, най-общо свързвано у нас с понятието "кабинет Беров".


- Има ли губещи и печеливши в последните избори, всички дискутират този въпрос, а отговор сякаш не се намира?


- Ако използваме официалната версия за демокрацията (именувана от мен "за олигофрени") отговорът на този въпрос е безинтересен - коя партия е победила и коя е загубила!.. Неслучайно всички твърдят, че са победители. Но ако излизаме от модела, известен у нас предимно от анализите на проф. Ноам Чомски, според който обществото се разделя на три групи - власт (истинска власт), специална класа (представителите на законодателната, изпълнителната, съдебната власт, медии, политолози, социолози), объркано стадо (гласоподаватели) - отговорът е ясен. Българският избирател отново гласува против своите интереси. Казано другояче, туземната колониална администрация ще продължи послушно да обслужва властта. Която за съжаление е вън от България.


-Благодаря Ви за интервюто, г-н Ценов.


(публикувано в бр. 39, 1 ноември 1999 г.)