ИСТИНСКАТА ВЛАСТ

Е ИСТИНСКАТА МАФИЯ

 

Иван ЦЕНОВ пред в. “Нова Зора”

В разговор с Илияна Велева

 

- Г-н Ценов,през изминалата година имахте успешни изяви по електронните медии, бяхте в редица издания на "Неудобните" при Маргарита Михнева в Канал 3, в "Сблъсък" по Би Ти Ви, при Волен Сидеров в “СКАТ”, в предаването на Кубрат Томов в “Центрум груп”, в предаване на Веселин Бончев в телевизия “7 дни”, в “К 2001” при Емил Вълков. Защо не Ви видяхме по някоя от националните телевизии обаче?

- Все пак Би Ти Ви е национална телевизия... Но ако имате предвид аналитични предавания, национална телевизия не ме е канила.

Обяснението е просто. След години на площадна демокрация България навлезе в години на фасадна демокрация. По площадите разделението бе предимно сини - червени. Работеше успешно сценарият комунизъм – антикомунизъм. От самото началото имаше хора, които показаха фалша на това противопоставяне, но години наред то вършеше работа. Е, всяка лъжа има край.

И когато комунистите докараха от Мадрид сина на монархофашиста Борис III, нещата станаха съвсем прозрачни. Пълно размиване на границите между ляво-дясно, сини-червени, комунисти-фашисти, натовци-антинатовци, размиване на границата между държава и мафия.

С годините грамадата от лъжи растеше, а туземната колониална администрация все повече затъваше в тресавището от престъпления. Маските паднаха и това определи смяна на пропагандната схема и ново разделяне на българите.

България е разделена на на две части – “официална” и “маргинална”. Характерно за тази година е все по-осезаемото отдалечаване на двете части.

Оттук и положението в медиите – теренът, на който се отглежда лъжата и така, пряко или косвено, се прикриват престъпленията. “Официозите”, т.е. медиите, които отразяват “официалната” гледна точка, действат в жесток синхрон, под общо командване. Дори когато по тях се появят “маргинали” или по-общо казано “маргинални тези”, това се прави, за да не се отстъпва терена за автентичното “друго”. Либералната демокрация е много по-гъвкава от социалистическата демокраци - тя “позволява плурализъм”. Така се появявам примерно аз в изброените от Вас предавания. Но за мен всяко появяване е компромис – старая се да компенсирам участието си в играта на плурализъм с нещо, което си заслужава да се види и чуе. Нямам илюзии, че с това мога да променя нещо. Правя го предимно за тези хора, които имат необходимост да чуят неща, които са близки до техните възприятия и мисли. Правя го, за да разберат, че не са сами, че не са луди.

- С какво друго бихте отбелязали изтеклата 2003г.?

За мен 2003 г. бе скучна. На моменти досадна.

- Интересно, случиха се толкова неща...

- Нищо изненадващо. За мен. Имах чувството, че “този филм съм го гледал”. Това определи и общуването ми с обществото.

Почти не писах за пресата. Лично аз, когато пиша, пиша като че ли казвам нещо на себе си. Имам потребност да си изясня нещо. Пред теливизионните зрители мотивацията е друга. Тогава казвам нещо на други хора. И обратната връзка е много по-силна. Така най-осезаемо почувствах новото разделяне на българите.

- Вие май писахте само за Оруел? На страниците на “Нова зора” във връзка с годишнините от смъртта и раждането му ...

- Така е. Скуката през тази година дължа предимно на Оруел. Повече от всяка друга година 2003-а е “Година на Оруел”. Имам предвид не толкова това, че през нея отбелязахме 100 години от раждането на “последния велик британец”, писателят Ерик Артър Блеър, известен на широката публика с псевдонима Джордж Оруел. Животът, който живеем, все повече влиза в прогнозите на Оруел от романа “1984”. Читателите на “Нова зора” бяха сред привилегированите при отбелязваянето на годишнините на Оруел. По този повод искам да благодаря както на главния редактор г-н Минчев, така и на Вас, г-жо Велева! Благодарен съм и на Емил Вълков и на Кубрат Томов, които също станаха съпричастни към честването на годишнините на Оруел. Но “доблестният” Георги Коритаров не прие предложението ми... Не прие и предложението ми да обясня защо бе нападнат Ирак...

- И аз Ви благодаря, г-н Ценов! За мнозина Оруел е писател, пише литература. А Вие сте човек на точните науки, на строгия анализ. Как ще обясните слабостта си към Оруел?

- Оруел е писател, но не трябва да се забрява, че е трето поколение колонизатор. Оруел е бил съвсем наясно какво е това власт.

И във “Фермата”, и в “1984”, двете най-известни творби на Оруел, основният проблем е проблемът за властта. И Оруел доказва, че е доста компетентен, въпреки приетата литературна форма.

От тази позиция прогнозата на Оруел, говоря за романа “1984”, е без конкуренция.

- Според Вас, коя е есенцията в прогнозата на Оруел?

- Забележително е, че още в началото на “Студената война” Оруел предсказва конвергенцията на различните властови структури към една единствена ИМПЕРСКА СТРУКТУРА.

Оруел предсказва усъвършенстването на технологиите и използването им за пълен контрол над хората, но в този контекст много по-актуално звучи убедеността му, че въпреки технологичния напредък НЕРАВЕНСТВОТО ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ГОЛЯМО.

След “падането на желязната завеса”, след “победата на добрите над лошите” живеем в свят, живеем на планета, която можем да наречем Планетата на Оруел.

На тази планета ВОЙНАТА Е МИР, НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА, СВОБОДАТА Е РОБСТВО, РОБСТВОТО Е СВОБОДА!

На тази планета ДВЕ И ДВЕ НЕ ВИНАГИ ПРАВЯТ ЧЕТИРИ!

На тази планета е настъпил КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА!

Фактите, които оживяват мрачната прогноза на Оруел са навсякъде.

- В такъв случай нека попитам изминалата година добави ли нещо ново към универсалните формули на Оруел?

- Не. Просто ги потвърди. Вече казах, 2003 г. е “най-оруеловата” година.

В интернет се разгоря истинска хакерска битка, заради филтъра в сайта http://www.k-1.com/Orwell. Читателите на “Нова зора” знаят какво значи това. През филтъра във в. Ню Йорк Таймс например се четеше Big Brother вместо Bush (Големия брат вместо Буш). Вместо Reuters - Ministry of truth (Ройтерс - Министерство на истината). Вместо USOceania (САЩ – Океания).

Стигна се дотам, че в. Ню Йорк Таймс престана да употребява името на Буш! Подобни замени бяха направени и за Интернешънъл Хералд Трибюн, и за най-мощната “търсачка“ “Гугъл” (Google)

Така, макар и анонимно, “официалките” бяха скандализирани. Но да приемем, че това бе елемент от веселбата.

Хора от официалната власт също отдададоха заслуженото на Оруел.

На 6 август 2003г., поредната годишнина от първия терористичен акт с използване на ядрено оръжие, кметът на Хирошима определи военните действия на англичаните и американците в Ирак като доказателство за верността на тезата, че днес войната е мир.

Ще отворя малка скоба. “Официалките” често размахват плашилото, че терористите са на път да се сдобият с ядрено оръжие. А те отдавна го притежават! И са го използвали поне два пъти – над Хирошима и над Нагасаки. Но през “официалните” очила това не се вижда.

Дали по “официална” медия ще чуем “другото” мнение. Мнението, че американската администрация и подчинените й силови ведомства формират най-мощната терористична организация, не само на днешния ден, но и за цялата човешка история. Че България с присъствието си в Ирак участва не в “антитерористична коалиция”, а в “терористична коалиция”.

Ето, тук в “маргиналната” преса това може да се каже.

- Допускането на “маргинали” не противоречи ли на тоталния контрол, не само над действията, но и над мислите, съгласно Оруел? Може би все още не сме стигнали края на пътя?

- Винаги има място за “напредък”. Не трябва да се забравя, че Оруел пише литература. Място за пълно съответствие няма. Става въпрос за принципи, на основата на които се изгражда империята. Но в конкретния случай има “сламка”. Оруел е описал и “маргиналите”.

Оруел пише, че обществото в Океания се състои от три слоя: партядро, партпериферия и проли. Железните правила, по които върви обществото, се отнасят за първите два слоя. За пролите, които съставят около 80% от цялото население, тези правила не са в сила. Пролите могат да си мислят каквото си искат, защото те по дефиниция не могат да мислят. От пролите нищо не зависи на Планетата на Оруел. Те имат една единствена грижа – какво ще ядат на следващия ден. А какво ще си мислят, какво ще приказват, или какво ще пишат във в. “Нова зора”...

Ще се върна към предишния въпрос. Читателите на “Нова зора” вероятно са запознати с откровението на демократа Ал Гор - конкурентът на Буш в последните президентски избори. Анализирайки състоянието на правата на американците след “мерките”, които предприе администрацията на Буш срещу евентуална терористична атака, Ал Гор заявява, че едва ли някой някога си е представял Америка, управлявана в стил “Големия брат”.

Бяха направени паралели между времето на Хитлер и времето на Буш. Между нацизма и бушовата либерална демокрация. В рими - между нацизма и бушизма. Добре звучи!

Херда Дойблер-Гмелин, министърка на правосъдието на Германия, на предизборна среща “си позволява” да направи аналогия между методите, използвани от Хитлер и методите, използвани от Буш - с войната в Ирак Буш отклонявал вниманието на американците от остри вътрешни проблеми. И това било известно от времето на Хитлер. След настъпилия смут в отношенията между САЩ и Германия, министърката напусна поста.

Към “маргиналите”, и така може да се каже, се присъедини и Джордж Сорос, познат на страниците на "Нова Зора" като мегаспекулантът Сорос. “Любимецът” на в. “Нова зора” щял да направи всичко възможно, за да отстрани Дж. Буш-младши от властта в Америка, защото това, което ставало в САЩ като риторика и като поведение много му напомняло годините на нацизма, когато живеел в Унгария.

Тук трябва да внеса известна яснота. Сред специалистите отдавна съществува мнение, че корпоративна Америка предлага третата форма на тоталитарна властова структура, възникнала през 20-и век – първите две са нацизма (често смесван с фашизма) и социализма. Но очевидно неспециалистите са склонни да отъждествяват сегашна Америка по-скоро с нацизма. Имат известно основание.

Що се отнася до Оруел, той категорично твърди, че системата, към която светът конвергира, е много по-съвършена от всички свои предшественици, били те средновековната инквизиция, нацизма, комунизма или корпоративизма.

- Началото на третото хилядолетие се свързва с глобалната американска мощ, която и ние откровено чувстваме по гърба си. А предавката тук - това са българските управници днес и преди 14 години. Изглежда, заменихме един ботуш с друг. Дойде "нежната революция", "демокрацията" и т.н.

И как бихте обяснили понятията, които използвате - официална власт, истинска власт?

- Във въпроса Ви се съдържа част от клишетата. Позволявам си да мисля, че това бе нарочно използван словесен базис, за да стане ясно на читателите, че начинът, по който се описва светът в началото на третото хилядолетие, е също Оруеловски, тоест нещата се поднасят така, че да не става ясна същността им.

Тук има все пак една добра вест. Днешното състояние съответства на началната фаза на системата. Във втората фаза влиза с пълна сила т. нар новговор, който премахва всички “недостатъци”.

Оруел въвежда неологизма “двумисъл”. Той е необходим в първата, по-несъвършената фаза. Това е техника на мислене, която е задължителна за оцеляването на членовете на партядрото и партпериферията. Тази техника се комбинира с перманентната подмяна на фактите - историята се пренаписва всеки ден и именно в това Оруел вижда края на историята.

Днес подмяната на фактите е ежедневие. По този повод често казвам, че “официалките” умишлено подменят “плурализма на интерпретациите (мненията)” с “плурализъм на фактите”.

Спомнете си какви мъки бяха, докато процентът на гласувалите при Избори’2003 измина пътя от около 30% - първите резултати, до към 50% в крайна сметка. Как броят на недействителните бюлетини за общинските съветници от около 1 милион намаля на около 500 хиляди.

След тези избори дори и неспециалистите разбраха смисъла на фалшифицирането на изборните резултати. Гласувалите трябва да се докарат поне до половината от избирателите, за да не се постави под съмнение “доверието в демокрацията”, най-общо казано. А това кой ще спечели... Винаги печелят едни и същи. Същото се отнася и за губещите.

Подобни ситуации изискват изчистване на термините. Ако ползваме словесния и обяснителен апарат на “официалките”, да приемем като първо приближение, че това са националните телевизии и радиа, БТА и някои “големи” вестници, не можем да изясним нещата. Стига се до задънена улица.

Та когато говоря за власт, тръгвам от различието между истинската власт - "power" и официална власт - "authority".

Позволявам си да цитирам Енциклопедия на политическата мисъл (The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought):

“В политиката и правото днес официалната власт се разбира като правото на някакво действие, включително и правото да се създават закони, както и по-второстепенни права, свързани с управлението. Трябва да се прави разлика между официалната власт (authority) и власт (power), разбирана като възможност да се налага подчинение.”

В САЩ например никога не казват "властта", казват президента, конгреса, сената. “Официалките” у нас карат през просото. Те говорят за власт като явно или неявно визират официалната власт. Свързват я и с конкретни имена - Костов, Виденов, Кобургготски, президенти, прокурори. Определят и медиите като “четвърта власт”. Кашата става още по-голяма.

Епизодично “официалките” кокетират и с понятия близки по същност до истинската власт, но или бързо забравят темата, или се опитват да отведат нещата към т. нар конспиративни теории, които по правило приписват на “маргиналите”.

Проблемът с организираната престъпност се опорочава по аналогичен начин. Къде е тя? Как се преплита с властта? Станала ли е мафия?

Ще бъда кратък. В последните месеци отделих доста медийно време, за да изясня нещо много важно. Истинската власт е Истинската мафия.

Истинската власт създава структурите на Официалната власт, за да облече в легитимност властовия си нагон. Да осигури “законност” на придобивките си.

- В този смисъл ли поставяте проблема с легитимността на официалната власт, г-н Ценов?

- Да. Истинската власт, Истинската мафия не се нуждае от легитимност. Тя се таи там някъде зад трона... Още малко “теория”, защото с понятието “власт” много се спекулира.

Властовите отношения са първичните отношения във всяко общество, било то човешко или животинско. Истинската власт се изпълва със съдържание от тези отношения между индивидите, които установяват реда - кой кого командва. Един човек упражнява власт над друг човек, когато е в състояние да го накара да направи нещо, което той иначе не би направил. Вместо “човек” може да употребим “група хора”. Властовите отношения имат както обективна основа – например физическа сила, така и субективна страна – по-слабият може да се подчини, но може и да не се подчини.

В примитивните общества Официалната власт и Истинската власт се сливат. По-късно се разделят. Причината се крие в нарастване на мащаба на общността.

Днес е прието Официалната власт да се разделя на три – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна. С Монтескьо се свързва “Принципът на разделение на властите”. Става дума за официалните власти!

Има две основания за легитимиране на Официалната власт. Едното е божественото начало, например Бог овластява краля, а другото е Народът-Бог. Народът-Бог дава легитимност с някаква система на избори. Смяната на основанието за легитимност на официалната власт обикновено се свързва с Френската революция и т. нар. Обществен договор. Глупостите, които пишат политолози като Дайнов за някакъв “нов обществен договор” в резултат от фарса, определен като Януарско въстание, Януарска революция, нямат нищо общо с обществения договор, който сменя основанието за легитимност на официалната власт.

Още веднаж, Истинската власт се нуждае от инструмента Официална власт, за да контролира обществото и да налага по легитимен начин своите интереси. Казано опростено, трябва да сложим наши хора във властта. Това хората го разбират. Народът избира своите управници! Избира сред тези, които са поставени на избираеми позиции...

- От екрана на една телевизия направихте аналогия между слънчевите затъмнения и изборите. Очевидно проблемът е доста стар. Кое е новото?

В режим на импровизация обясних огромните познания на древните в областта на астрономията. Предсказването например на едно слънчево затъмнение е било използвано от жреците в Египет, за да се продължи легитимността на официалната власт – Фараона. До следващото слънчево затъмнение. В този контекст между слънчевите затъмнения по времето на фараоните и днешните избори няма разлика. А египтолозите са намерили премного доказателства, че там някъде зад Фараона се е таяла истинската власт. “Методите на Буш” са известни от времената на фараоните.

Добре, пратихме хора на Луната, космически апарати обикалят близкия и далечния Космос, създадохме компютърни технологии, декодирахме генома... И нищо ново във властовите отношения. Като при павианите! С изключение на несравнимата, с който й да е друг вид, човешка жестокост!

Не пропускам да казвам на “поредните млади”: “Капаните са стари, дивечът е винаги пресен.”

Та какво е новото? Играта напоследък много загрубя. Глобализацията, сиреч новият “Нов ред”, работи за предсказаната от Оруел глобална имперска структура. Империята идва на мястото на националната държава. Така настъпва краят на демокрацията. Общественият договор е окончателно поруган. Официалната власт напълно губи легитимност.

Нашата официална власт се отчита не пред народа-бог-суверен, а пред Брюксел, Вашингтон и т.н. Нещо повече, това тя прави съвсем открито. Дори го смята за достойнство.

- Бихте ли се спрели на някои по-конкретни белези на скъсания обществен договор.

- Страниците на “Нова зора” са пълни с крещящи илюстрации.

Пенсиите! Правилата се променят със стара дата, едностранно и във вреда на осигуряващия се. По-конкретно. Старият Закон за пенсиите изискваше за мъжете възраст 60г. и минимум 25г. трудов стаж. През призмата на Кодекса за обществено осигуряване, това прави 85 точки. Но Кодексът определя минимум 100 точки, за да се пенсионира един мъж. Какво излиза! По Закона за пенсиите си доживял до пенсия и ти казват, че ти трябват още 15 точки, сиреч още 7.5 години осигурен трудов стаж. А работа няма. А ако има, тя е в сенчестия бизнес, където или изобщо не те осигуряват, или те осигуряват върху някаква минимална заплата.

Но за всичко това били виновни “старите управници”. А в същото време “новите управници” с готовност обслужват задълженията към външните кредитори, които са направили “старите”. Нещо повече, увеличават задълженията. Кой е суверенът? Кой легитимира официалната власт? Външните кредитори?

Основанието за легитимност и на “старите управници”, и на “новите управници” е едно и също! Това е народът-бог, който се произнася на избори! Останалото е идеология.

Икономика в сянка, кредитни милионери, здравеопазване, образование, престъпност, наркомания...демографски срив... Тотално абдикиране на официалната власт от задължения, които са й вменени по закон, тоест по Обществения договор.

Ето, в последните седмици се разигра поредният фарс с т. нар. Данъчна полиция. Слушах Ангарски, Филчев... Нямам думи! А нащата са пределно ясни.

Всеки гражданин, който има определен вид доходи е задължен да плаща данъци. Държавата пък е задължена да събира данъците. Ако тя позвлява години наред някои хора “да пестят от данъци” и да строят огромни палати – говоря по данни на главния данъчен директор г-н Попов, тя, държавата, абдикира. Нещо повече, тя “делегира права” на един особен вид бирници – мутрите. Така беше криминализиран изцяло зараждащият се дребен и среден бизнес.

Подобни процеси се наблюдават и “на Запад”. Те имат същия генезис. Случаят с “Енрон” в САЩ. “Пармалат” в Италия... Престъпления за десетки милиарди долари... “Узаконява” ги Официалната власт. Суверенът плаща!

- Конкретността прави нещата по-достъпни. Обяснете с пример и връзката между Официалната власт и Истинската власт – Истинската мафия, както Вие я определяте.

- Нещо съвсем прясно. В последните седмици ген. Радев, бивш шеф на НСБОП, разкриваше “голата истина” за Иван Йорданов Костов – финансов министър в две правителства и един пълен мандат премиер на България. Тези длъжности са на върха на пирамидата на т. нар. Изпълнителна власт - част от Официаната власт. По време на “сеансите” се намеси и гл. прокурор на България г-н Филчев. Появи се и една психоложка. Тя трябваше да обясни какво е демонстрирал Костов, като е разговарял гол по служебни въпроси с ген. Радев. “Сеансите” се проведоха на терена на “Всяка неделя” в присъствието на водещия Кеворкян и на “асистента” Карбовски.

Какво ли не бе обяснявано на зрителите? Само не това, че в голата фигура на Иван Костов се преплитат две функции - на премиер на България и на член на мафията.

Проблемът не е в това, че Костов бил както го майка родила. Проблемът е по-широк, принципен. Такива срещи не трябва да стават в бар, в бардак, в сауна, “по патка”, а “по протокол”! Нарушаването на протокола в служебните отношения между представители на Официалната власт е прекрачване на границата между Официална власт и Мафия.

По нататък. “Показанията” на ген. Радев, че Костов е действал в посока на създаване на недоверие между отделните служби, и на всички тях към министъра на вътрешните работи, са достатъчни за да се образува следствено дело, което трябва да изясни имал ли е Иван Костов в качеството си на премиер на България “работни” връзки с мафията.

Надявам се, че не само на г-н Филчев е ясно, но и на всеки българин, че противопоставянето на службите води до парализиране на тяхната дейност, тоест до създаване на благоприятна среда за “работа” на мафията, на организирани престъпни групи, на битовата криминална общност. И когато това противопоставяне “се подсигурява” от премиер, това говори само за едно – премиерът е част от мафията.

Колко е просто! Мафията слага “свой човек” за премиер и той работи за интересите й. След това го маха и слага следващия. Следващият “работи”, а някои “официалки” тиражират “сензационни разкрития” за предишния. “И така, до края на света”, както пееха “преди”!

И едно наистина “бижу”! Преди да стане шеф на НСБОП, преди “да поведе борбата с организираната престъпност”, г-н Кирил Радев като доверено лице на г-н Иван Костов присъствал на поредното “куфарно мероприятие” по финансирането на СДС. И след като е видял как стават тези неща, бил назначен да се бори с тях. Трогателно!

- През 1999г. дадохме коридори за агресията срещу Югославия, през 2003г. подкрепихме световния полицай във войната срещу Ирак. Същевременно наш национален идеал - според медиите и управляващите, е членството в НАТО и ЕС. Всички тези приказки трябва да ни убедят, че стъпките в тази посока са израз на висш патриотизъм. Не е ли твърде тънка линията между т.нар. национален идеал и натрапения отвън патриотизъм?

- Напротив, твърде груба е. Туземната колониална администрация обслужва господаря - винаги съм казвал, че истинската власт е вън от България. За това има и точен термин – неоколониализъм.

Друго е по-важно. Америка не е свръхсила, която се разпорежда безогледно със съдбата на човечеството. Тя защитава интересите на мултинационалния капитал. Тя защитава интересите и на руските олигарси, които търгуват с нефт или газ на световните пазари, и на немските компании, и на китайците, и на японците. Истинската власт е мултинационална. Днес това е всекидневна реклама.

"Нова Зора" публикува анализите ми за 11 септември. Те се основават на най-сериозните достъпни източници - докладите на ООН. Америка бе изпратена в Афганистан, за да уреди проблема с мака за опиум и оттам с хероина. Това беше смисълът на атентатите от 11 септември 2001г. Американската армия бе пратена в Афганистан, за да свърши работа на международната наркомафия.

После Буш продължи към приятеля Саддам защото нищо сносно не излезе за пред американците от екскурзията до приятеля Бин Ладен. Сега се говори, че Ирак е малък Виетнам. Точно това целеше Бушовата администрация. Виетнам е позната история - 11 септември е нещо съвсем друго. Шок и ужас в сърцето на Америка! Това не бе се случвало. И понеже не трябва да бъде обяснено, нека има другаде шок и ужас!

Ще припомня статията на Кристиан де Бри, която "Нова Зора" публикува през 2002г: Светата Троица на новия ред - правителства, транснационални корпорации, мафии. Това е днешният “Троен съюз”.

- Но световните медии например представиха агресията на САЩ срещу Афганистан като справедлив отговор на ислямския тероризъм. И когато Буш го сравниха с Хитлер, воят стана непоносим...

- Проблемът с тероризма е съвсем ясен. Ясно е кой е най-кръвожадният терорист. Ясни са и целите му. Ясно е, че така се прави опит да се запълни липсата на “външен враг”. Поне докато “дойдат зелените човечета”. А “световните официалки”... като всички “официалки” лъжат.

Главната особеност на войната днес е, че се води единствено, за да се запази властовото статукво. Пак по Оруел! Участието ни в терора срещу Ирак, това пълно единство на “политическите сили” - гарантите на геноцида срещу милиони българи, не е ли опит да се решават вътрешни проблеми?

Днес САЩ са там, където беше Германия преди 50г. Това е много по-тежко обвинение от сравнението Буш-Хитлер. Днес мръсната работа трябва да свърши американецът, американската армия.

Бих препоръчал книгата на Паул Тилих "Мъжеството да бъдеш". Тилих описва демократичния конформизъм, характерен за американското общество през 20 век. Възникнал от кръстоската между либерализъм и демокрация, демократичният конформизъм в Америка “генетично” е обременен с тоталитаризъм. Това е още една сбъднала се прогноза. Анализът на Тилих се съгласува с мнението на редица автори, че третата форма на тоталитаризъм е корпоративна Америка.

Искам читателите на “Нова Зора” да знаят нещо, което така и не стигна до широката публика. На пресконференция в БТА през 1996г. се ангажирах с прогнозата, че “чумата на 21 век ще бъде американската либерална демокрация”. Скоро това ще стане като “добър ден”.

- Тогава логично е да кажем, че Берлинската стена трябваше да бъде изградена, за да бъде съборена после? Че студената война беше нужна, че ние ще трябва да пасем овце по чужди планини, но ще бъдем "европейци"?

- Студената война е планирана преди да свърши горещата. Джордж Кенън, който по време на войната е в посолството на САЩ в Москва, предлага на Вашингтон краят на Втората световна война да стане начало на нов вид противопоставяне. Погрешно приписват на Чърчил авторството на тази стратегия, заради речта му във Фултън, когато казва, че се издига желязна завеса между изтока и запада.

Защо и двете страни приемат “студената война”?

Още по време на Нюрнбергския процес победителите уточняват параметрите на бъдещето - докъде да стигнат с подсъдимите. И когато става дума за външноикономическите и външнополитическите причини за избуяването на Третия райх, главният обвинител от САЩ г-н Джаксън казва - а не, почакайте, ако тръгнем в тази посока, всички трябва да седнем при Гьоринг... Огромни средства са инвестирани за милитаризирането на Германия. Без продължение, на което да се изясни ролята на победителите, Нюрнберг си остава един фарс.

Историята в Хага с Милошевич е умалено копие на Нюрнберг. В Хага просто липсват съучастниците на Милошевич. Всъщност те са там, но пак от другата страна.

- Струва ми се, че днес милитаризиране и миротворчество или мироподдържане са едно и също нещо. Нали Югославия и Ирак бяха умиротворени, а всъщност пушките гърмяха, и продължават да гърмят.

- Забравихте ли, че ВОЙНАТА Е МИР!

За 2002г. нобеловите награди за мир за малко да отидат в Буш и Блеър, тези “доблестни мъже”. Американският войник е обявен за “Мъж на годината”. Ройтерс коментира избора на сп. “Тайм” така: наградата не била за “стратезите на американската външна политика”, а за "тези, които я реализират". Бедни ми фон Клаузевиц! Войната вече не е продължение на политиката с други средства, а си е просто политика!

- На този фон управляващите отчитат рекорден икономически растеж. Но народът изобщо не чувства подобрение. За някаква гимнастика с числата ли пак става дума?

- Историята е позната, но ще коментирам само пропагандната страна.

Ще дойде светлото бъдеще...

Сега е трудно, но утре... като построим материалнотехническата база на комунизма...

После следват “гласност”...”перестройка”... Били сме “сбъркали посоката”...

А още не могат да си разделят баницата...

Симеон припомни тези времена. Днес “ЕС и НАТО” заместват “светлото комунистическо бъдеще”. Мерзост!

Една проста сметка. У нас средната продължителност на живота е около 70 г. Около 45 от тях са активни. От “началото на прехода” са изминали 14 г. Сиреч една трета от активния живот на средностатистическия българин. И като се има предвид, че 80%, тоест около 6 милиона българи, живеят зле, какво излиза?

Мандатът на един парламент е 4 години. За 4 години по 6 млн. бедстващи - 24 милиона години са в сметката само на г-н Кобургготски.

За 14 години 84 милиона години зачертани безапелационно! Кой ще компенсира тези години? И кога?

А ако ги изчислим в дни?!

- Стряскащо е!

- Но пък е вярно.

 

в. Нова Зора”, бр. 1&2, 6&13 януари 2004 г.