ОВЦАТА ДОЛИ И ИВАН КОСТОВ

(общи проблеми)

Биллу Клинтону, посвящается!

 

Новината обиколи света. Извършен е уникален експеримент! Извършен е клонинг!

Доли е точно генетично копие на друга овца!

Новината си е новина. А каква е реакцията? Нормална. Както при всяка сензация. И все пак.

Коментарите са силно акцентирани. Нима ще се стигне до клониране на хора? Няма ли това да промени основите на света, в който живеем?

Бил Клинтън успокои американците. Правителство няма да отделя средства за такива изследвания. Клинтън препоръча и на частните спонсори подобно поведение.

Какви са съображенията на противниците на клонирането при хората? Най-различни. Религия, морал, страх от неизвестното. Всички те са основателни. Но не се ли преиграва?

Да поставим въпроса в по-друга светлина. Какво означава клониране на хора? Грубо казано, да се получи точно генетично копие на някой човек. Еднакви ли ще бъдат двамата - оригиналът и копието? Еднакви ли ще бъдат две, три, дест, хиляда копия? На този въпрос отговорът е не.

Възможна е абсолютна външна прилика, еднаква реакция на причинители на зарази, еднакви умствени и физически възможности. Но поведението в обществото на оригинала и множеството копия ще бъде различно. Две копия могат да имат съвършено различна реакция на едно и също въздействие. Реакцията на хората не зависи единствено от генетичния код. Реакцията на всеки от нас зависи от нашата памет и свойството да прогнозираме бъдещето. Съзнанието на човека е инструмент за избор. Съзнанието е свобода. Свобода на избор в условията на алтернативи. Конкретният избор е функция както на външното въздействие, така и на натрупания опит.

Не съм специалист по генетика. Мнението на специалистите е почти същото. Човекът има втора сигнална система. Тя се изгражда след раждането. Тя е отражение на нашия живот. На един и същи генетичен код може да се изгради различна втора сигнална система. Това е голямото предизвикателство пред човека.

Нека да погледнем нещата от обратната страна. Могат ли хора с различен генетичен код да имат еднакви реакции при дадена ситуация? Може. Всеки ден виждаме еднаква реакция на определено въздействие, на определена ситуация от страна на десетки, хиляди, милиони хора. Хиляди хора са на площада. Всеки със свой, уникален генетичен код. Всички подскачат и викат: “Който не скача, е червен!”

Готови сме да обясним връзката между овцата Доли и Иван Костов.

Когато попитах не се ли преиграва, имах предвид, че хора като Клинтън добре знаят тайните на властта. Една от тези тайни е умението да бъдат манипулирани милиони хора. В основата на всяка мащабна манипулация стои доминираща идеология. Така е при фашизма, така е при комунизма, така е при демокрацията. Във всяко общество има хора, които създават и издигат в ранг на висша добродетел определена идеология. Идеологията не е някаква вкаменелост. Тя се развива с развитието на обществото. Понякога това развитие е плавно, едва доловимо. Има и други примери. Една идеология се срива. Но обществото не може без идеология. На мястото на катастрофиралата идеология идва нова. Така стана у нас.

Обществото създава механизми за пропаганда и защита на идеологията. Тези механизми са навсякъде. В училище, в университета, в средствата за информация. Общество има и своите идеолози. Някои от тях са национално известни, други имат локално влияние. Тези хора си изкарват хляба с разпространение и защита на официалната идеология. Има и система за създаване на идеолози. Механизмите за създаване на идеолози не са много по-различни от механизмите за създаване на военни или полицаи. В този смисъл можем да въведем термина идеологическа полиция. Всички ние сме се срещали в явна или в неявна форма с представители на идеологическата полиция. Тези, които са родени и израснали при комунизма, имат незаличими спомени. Бяхме деца, после младежи, после възрастни.

Идеолозите бяха навсякъде.

Ще се спра на идеологическата полиция във вузовете. Във всеки ВУЗ имаше едно звено, обединяващо няколко катедри, с помпозното наименование ЦЕНТЪР ПО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ. Съкратено - ЦИД. В ЦИД работеха хората от идеологическата полиция. Едни от тях преподаваха Марксистко-ленинска философия, втори - Политическа икономия, трети - Научен комунизъм и т. н. Всички те бяха вдъхновени от единствената цел - да създадат верни на Партията и марксистко-ленинската идеология кадри. Статутът на преподавателите от ЦИД бе с две нива по-висок от статута на обикновен преподавател. Така, ако един гл. асистент бе номенклатура на най-ниското ниво от партийната йерархия - първичната партийна организация, гл. асистент от ЦИД бе номенклатура на районен комитет на Партията. Т. е., за асистент от ЦИД отговаряха тези, които отговаряха за обикновен доцент. Такъв привилегирован асистент от ЦИД при “ВМЕИ В. И. Ленин” бе и Иван Костов. Костов бе обикновен полицай от идеологическата полиция. Кариерата на Костов се развиваше нормално. В началото на 1989 г. Костов бе планиран за приемане в Партията. По същото време Костов успешно се бе преборил и за участие в конкурс за доцент. Нещата бяха опечени. Ако не бе дошъл 10 ноември, днес Костов нямаше да крие миналото си. Щеше да бъде партиен секретар поне на ЦИД (Как ще изостава от любимата съпруга?) Щеше да доразвие в докторска дисертация и теорията за икономическия разтеж при социализма. Щеше да се бори за професорска титла. Кариерата на Костов щеше да бъде смущавана само от нормалните битки със себеподобните си.

Защо забравихме Доли? Почакайте още малко. Имайте търпение!

Работата на Костов и подобните нему има твърде общо с работата на създателите на Доли. Основната задача на идеологическата полиция е да формира еднакви реакции у хора с различен генетичен код. Нещо като клонирането. Механизмът е известен. В основата на идеологическата терапия е блокирането на втората сигнална система. Човекът трябва да реагира първосигнално, без да мисли. Реакцията на такъв човек не е по-различна от реакцията на овца. Необходим е и тренинг за създаване на съответен условен рефлекс. Фашизмът обучи милиони германци. Те посрещаха сХайл Хитлер един от най-големите престъпници през нашия век. Комунистите не останаха по-назад. Милиони руснаци поздравяваха с Да живее другарят Сталин друг голям престъпник. Фашизмът роди фюрерчета. Комунизмът роди хора, верни на Партията. (Какво ли ще роди демокрацията ни?) Тези, които не приемат безусловно идеологическите уроци, попадат при политическата полиция. Но това е друга тема. Ще отбележа само, че идеологическата полиция има по-висок ранг от политическата полиция. (Доказателство за това е и съдбата на кадрите след 10 ноември. Да сте чули за дезинфекция на идеолозите на комунизма?) Комунистическите идеолози бяха на почит. Те бяха от видимата част на Партията. Те можеха открито да се радват на успехите си. Политическата полиция бе от невидимата част на Партията. Политполицаите изживяваха радостта от своите служебни успехи тайно. Сред тесен кръг от колеги. Ордени, медали, пагони, бутилка уиски. Но всичко на тъмно. Те не се радваха на популярност. Това създаваше специфични чувства между представителите на двата вида полиция. Тези чувства не са забравени и днес!

Да се върнем към идеологическата полиция.

Как се правеше кариера в идеологическата полиция? Също чрез клониране. Комунизмът имаше Главен идеолог. Той бе еталон за всички. Той даваше тон. Останалите му подръжаваха. Това бе гаранция за успеха. Така се подържаше един уникален процес. Автоклонинг! Младите идеолози копираха маниерите на Главния идеолог. Имеше и рискове. Както при всяка професия. Смяната на Главния идеолог ставаше причина за провала на кариери. Разбира се и за главоломни кариери. Но това не променяше нещата.

Сега следва най-голямата изненада.

Връзката между Доли и Костов е ясна. Доли е получена чрез клониране на генетична основа. Костов е получен чрез автоклонинг на идеологическа основа. Кой е идеалът за Костов. Кой е донорът?

Моят отговор. Костов е от “Клонинга Лилов”.

Какви са основанията за това твърдение? Известно е, че днешният Стратег е вчерашен Главен идеолог. Вярно е, че Костов е политикономист, а Лилов е с неизяснени професионални претенции, но това е вторичен признак. Всъщност един идеолог е идеолог и формалното образование е без значение. Особено като се има предвид, че когато говорим за образование на такива хора, то е твърде условно. По-важни са други признаци.

Лилов има безспорното качество да остава сух и при най-опасните ситуации. Вярно е, че понякога прави крачка назад, но после бързо възстановява позицията си. Същото качество притежава и Костов.

Когато Лилов говори, нищо не казва. Но го казва "научно". Мнозина го слушат прехласнати и публично се възхищават. Това може и Костов.

Лилов винаги е прав. Дори да защитава теза противоположна на предишната. Тук Костов дори е по-добър. Това позволява и на двамата да се изкачат на следващото стъпало по трупа на свой доскорошен съмишленик.

Лилов няма приятели. Костов - също.

Именно тези качества позволиха и на Лилов и на Костов, и на оригинала и на копието, не само да оцелеят, но и да заемат ключови позиции в днешните бурни времена. Порода Лилов!

Вярно е, че засега Костов се изживява предимно като политик. Но да не забравяме, че Костов беше експерт. Едва по-късно, когато се провали като експерт, той взе съдбовното решение и стана политик. Но Костов добре разбира, че политическата сцена е доста ветровито място.

Ще успее ли Костов да измести своя донор?

Бъдещето ще отговори на този въпрос. Лилов не е лесен.

Въпросът има и “демократично решение”:

Две Партии! Два Идеолога! Два Синода! (Два Газопровода! ... )

Ще го има ли народа?

Послеслов