ДЕСЕТ МИЛИОНА СТАРИ НЕГЪРЧЕТА

Тази история е толкова гадна,
че едва започнах да я описвам.
Но щом съм почнал,
трябва да завърша.

Това е историята на геноцида над пенсионерите. Тя не се отличава от "цялата история", но е несравнимо гадна. Гадна е откъдето и да я погледнеш.

Историята започна веднага след началото на "демократичните промени". По-точно след "свалянето" на Луканов. Луканов бе свършил своята работа и станал неудобен. Но "кадровиците" се бяха подготвили. Сини, червени, оранжеви, зелени ...Все достойни заместници.

Първият сигнал даде Иван Костов. Веднага щом получи право да говори, Костов обвини пенсионерите в "старчески егоизъм". Последваха редица "мерки". Целта бе една - изхвърляне на пенсионерите от обществото. В началото мерките бяха по-хлабави. С "победите на демокрацията" натискът се засилваше, за да стигне своят връх - КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.

Кодекса (така ще го наричаме накратко) бе приет на 2 декември 1999 г. Последен взе думата министър Иван Нейков:

"Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система.

Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни!

Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)"

Да, г-н Нейков! Бяхте страхотни! Точно това искам да покажа.

Наближават Избори'2001. Идва времето на големите лъжи. Но този път има нещо по-особено.

Провалът на СДС и то след "Януарското въстание", тегне. Тегне не само над СДС, но и над "братовчедите" от различни цветове. Туземната колониална администрация е уплашена. Костов говори, а мнозина пригласят, че има опасност за "цялата политическа система". Някакви "външни сили, не опозицията", готвели покушение над демокрацията. Даже заплашвали Костов със смърт.

В същото време БСП търси "компромати". Търси ги навсякъде. Така дойде новината от Бургас:

"Областната организация на БСП в Бургас разкрива пощенска кутия и телефон за анонимни сигнали срещу СДС, обяви червеният депутат Любомир Пантелеев. Очаква се на тях да постъпват и конкретни данни за злоупотреба с пари, дадени на фондация "Бъдеще за България" на Елена Костова. "При мен има един сигнал, по който работим. Ще го оглася следващия месец", съобщи Пантелеев." (край на цитата)

Както се казва, "по слухове и други достоверни източници" БСП търси дамара на СДС и се готви да управлява.

"Виртуалната компроматна война" (ще отминем без коментар факта, че тези, които говорят за нея, не знаят какво е това "виртуален") запълва медийното пространство. Бръмбари, мафия, фондации, черни каси ... Застаряващата туземна колониална администрация все повече прилича на тълпа изхвърлени на улицата проститутки. Гримът е размазан, пудра няма, чорапите са скъсани, дърпат се за косите, псуват се ... Дано някой случаен минувач се излъже!

В тази обстановка казионните коментатори и анализатори се изпокриха. Няма анализи, няма бодряшки тон. Има страх и "снишаване докато отмине бурята". И както винаги, празни приказки.

Но да се върнем към историята на пенсионерите. Какво донесе на пенсионерите смяната на Закона за пенсиите - за по-кратко ще го наричаме Закона.

Задачата

Да направим сравнение между Кодекса и Закона. Да видим кой е "по-добър". Под "по-добър" ще разбираме този, който определя по-голяма пенсия.

Може би някой ще репликира, че това се подразбира, но не е така. След малко ще покажа, че Кодекса определя по-малка пенсия от Закона. Ще излезе, че г-н Нейков лъже или е некомпетентен. Но ако в термина "по-добър" г-н Нейков влага смисъл на орязване на пенсията, всичко си отива на място.

Как да направим сравнението? Много просто. Ще намерим разликата между размерите на пенсиите, изчислени по Закона и по Кодекса. За съжаление още сега трябва да навлезем в мръсните води на лъжата и демагогията. Г-н Нейков обикновено прави това сравнение като взима пенсията от 1999 г. - тя е изчислена по Закона, с пенсията по Кодекса, но за 2000 г. За да бъде сравнението коректно, трябва да се използва една и съща година. След малко нещата ще станат пределно ясни.

Размер на пенсията по Закона

Ето формулата:

(1) PZ = IZ x BZ x 0,55 + IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100,

където са използвани следните означения:

PZ - размер на пенсията по Закона;

IZ - индивидуален коефициент по Закона;

BZ - база за осъвременяване (в лева);

T - трудов (или осигурителен) стаж;

T0 - минимален трудов стаж за отпускане на пенсия - 25 г. за мъже, 20 г. за жени;

x - знак за умножение;

/ - знак за деление.

Формулата показва, че размерът на пенсията се формира от два члена.

Първият - IZ x BZ x 0,55, зависи от индивидуалния коефициент IZ и от базата BZ. Числото 0.55 е константа, която е определена по Закона.

Вторият - IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100, е добавка, която увеличава размера на пенсията пропорционално на броя на годините (T - T0) над минималните (T0), необходими за отпускане на пенсия.

Размер на пенсията по Кодекса

Ето формулата:

(2) PC = IC x BC x (T/100),

където:

PC - размер на пенсията по Кодекса;

IC - индивидуален коефициент по Кодекса;

BC - база за осъвременяване (в лева);

T - също, като при Закона;

Пример

Мъж има 40 г. трудов стаж (T = 40) и индивидуален коефициент IZ = 2. За простота ще приемем IZ = IC, тоест, че индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са еднакви. Приемаме също, че базата по Кодекса (BC) е 180 лв. (така е за тази година). Приемаме също, че базата по Закона е 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC. Последното е в съответствие със статистиката от последните 2-3 години.

Пенсия по Закона (формула (1))

PZ = 2 x 0,9 x 180 x 0,55 + 2 x 0,9 x 180 x 0,55 x 2 x (40 - 25)/100 =231.66 лв.

Но пенсионерът няма да получи тази сума. Доколкото горната граница ("таванът") на пенсиите за 2000 г. е 160 лв., той ще получи само 160 лв., тоест 71,66 лв. по-малко от това, което определя формула (1). Това е ролята на тавана. Ако формулата не е "добре" измислена, "грешката" да бъде поправена. Но сега ще видим, че с "победата на демокрацията" формулите стават все "по-добри".

Пенсия по Кодекса (формула (2))

PC = 2 x 180 x (40/100) =144 лв.

Изводи от примера:

1. Ако няма таван, пенсията по Кодекса е с 87.66 лв по-малка от пенсията по Закона;

2. Пенсията по Закона е по-голяма от тавана;

3. Пенсията по Кодекса е по-малка от тавана;

4. Разликата (87.66) е по-голяма от две социални пенсии (40 лв. за 2000 г.);

5. Разликата е почти равна на половината от базата по Кодекса;

6. Ако индивидуалният коефициент по Кодекса е равен на единица (в примера е 2), разликата ще бъде около една четвърт от базата по Кодекса, тоест около 45 лв.

Ще добавя две неща.

1. Приехме, че индивидуалните коефициенти по Кодекса и по Закона са равни (IC = IZ). Но индивидуалният коефициент по Закона (IZ) винаги е по-голям от индивидуалния коефициент по Кодекса (IC). Изключението е при пенсионираните преди 1997 г. (при тях е в сила равенството IC = IZ). Когато индивидуалният коефициент по Кодекса е по-малък от индивидуалния коефициент по Закона, разликата между размера на пенсията по Закона и по Кодекса става още по голяма. Доколкото тази разлика е идивидуална, за всеки пенсионер трябва да се направят конкретни изчисления.

2. Извод 6 е валиден и в общия случай (Т различно от 40). В сила е следният резултат:

Ако

а) базата по Закона е с 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC;

б) идивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са единици, тоест IC = IZ = 1,

пенсията по Кодекса е по-малка от пенсията по Закона (прблизително) с една четвърт от базата по Кодекса (BC).

Като се отчете ивлиянието на разликата в индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса, може да се запише:

(3) загуби за мъже: BZ - BC = IZ x BC x 0.25

(4) загуби за жени: BZ - BC = IZ x BC x 0.30

Тоест, жените са ощетени с 5% повече от мъжете.

А какви допълнителни загуби за пенсионера внася разликата между индивидуалните коефициенти в общия случай?

Всяко намаление на индивидуалния коефициент с 10% води до увеличаване на загубите с 4%.

Например, ако идивидуалният коефициент по Кодекса е с 30% по-малък от идивидуалния коефициент по Закона, а за тези, които започват работа след 1997 г. това е оптимистична стойност, формули (3) и (4) добиват вида:

(3') загуби за мъже: BZ - BC = IZ x BC x 0.37

(4') загуби за жени: BZ - BC = IZ x BC x 0.42

Сравнението с формула (2) показва, че ако един мъж е работил 37 години (и си е внасял осигурителните вноски) Кодекса му определя половината (50%) от пенсията, която би трябвало да получи по Закона. Тоест, загубата е равна на пенсията по Кодекса! За жените това е валидно при трудов (осигурителен) стаж 42 г. Ако обаче пенсионерът е работил по-малко от 37 г. (за жени 42 г.), а това не би било нещо изключително, като се има предвид огромната безработица и размера на икономиката в сянка, загубата (изчислена в проценти) е по-голяма от пенсията по Кодекса.

Защо старите негърчета са 10 милиона?

Кодекса нанася удари не само на пенсионерите, но и на бъдещите пенсионери. А удърът върху децата е мултипликативен. Те също са бъдещи пенсионери, но те търпят загуби и от загубите на родителите си, и от загубите на прародителите си - дядовци и баби.

Но защо 10 милиона? Българите са 8 милиона. Ето защо.

За удобство ще приемем, че един пенсионер се е осигурявал 30 г. В наши дни много се коментира процентът на осигурителните вноски. За повечето работещи той е 32, но (пак за удобство) ще приемем, че е 30. От формула (2) следва, че при тези условия една година работа осигурява една година пенсия. Ако възрастта за пенсиониране е 63 г. (в момента плавно се отива към тази стойност), пенсионерът си е "заработил" пенсия до 93 г. Ако живее повече от 93 г., пак ще получава пенсия, но не от своите вноски - те са изчерпани (пренебрегваме лихвата!). Ако живее по-малко от 93 г., останалият жив съпруг (съпруга) получава 20% от пенсията на починалия. Докато е жив.

Ясно е, че случаите са индивидуални. Тогава? Ще погледнем в статистиката. Колко е средната продължителност на живота в България? Мени се. Напоследък особено много и то "надолу". Но нека (отново за простота, но и доста близо да реалността) приемем, че е 73 г. Какво излиза?

Средно статистическият пенсионер живее 10 г. след пенсионирането си. А си е заработил пенсия за 30г.

Ето как стават 10 милиона стари негърчета!

Чудовището КОДЕКС глозга кокалите на средно статистическия пенсионер двадесет години след смъртта, му.

Гадно, нали!

Сега ще се занимаем с туземната колониална администрация (някои я наричат "политическа класа") на България. Ясно е, че тези "екстри" дължим на нея. Поне такава е официалната версия.

Вече казах, наближават избори. Каква е тактиката. Трябва да се подчертаят различията! Политиците трябва да изглеждат различн! За да има "избор"!

А има ли избор?

Хайде да си представим следната картинка. Срещам се с г-н Първанов - председателят на БСП и му показвам това, което прочетохте дотук. Разбира се, г-н Първанов е напълно съгласен с мен и най-отговорно ми заявява, че БСП е водила люта битка със СДС при приемането на Кодекса. Припомня ми г-н Първанов, че СДС има абсолютно мнозинство в пленарната зала и че нещата могат да се поправят, ако БСП спечели убедително изборите през 2001 г. Аз се правя на съгласен и правя следното предложение:

Г-н Първанов, тези данни са най-впечатляващият "компромат" за СДС. Представяте ги пред обществото и обещавате, че ако спечелите изборите с абсолютно мнозинство, първият закон, който ще приемете, ще бъде "Закон за промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване". Така ще направите най-силната заявка за убедително спечелване на изборите и най-важното, ако изпълните обещанието, ще спестите мизерията на милиони българи.

Как мислите, че ще реагира г-н Първанов? Да припомним някои факти.

На това място имах намерение да приложа част от стенограмата от "историческото заседание на 38-то Народно събрание, проведено на 30 ноември 1999 г". Заседанието, на което се приема Кодекса.

Чл. 70 - Размер на пенсията.

Естествено "социалистите" имат предложения за промени. Предложения за увеличаване на размера на пенсиите. Естествено "демократите" са против предложените промени и "си гласуват" своето предложение.

Ако бях приложил стенограмата, коментарът щеше да е излишен, но сега е наложителен.

1. Основният говорител на "социалистите" е г-жа Масларова - бивш социален министър. Това внушава, че доводите на "опозицията" би трябвало да бъдат добре аргументирани. Нищо подобно. Г-жа Масларова демонстрира пълна некомпетентност. Е, в такива случаи винаги възниква съмнението, дали наистина е толкова некомпетентна или ролята е такава ...

Добре, да приемем, че г-жа Масларова е "политическо лице" и лошо е изпълнила ролята на говорител. Но нима "математиците" в БСП не можаха да направят анализа, който вие прочетохте!? Да си призная - раздвоен съм. Като знам, че акад. Сендов е точно толкова математик, колкото и Иван Костов, приемам, че този пропуск е от некомпетентност. Всъщност моето "посещение" при г-н Първанов има за цел да поправи последиците от тази възможност.

2. Предложенията на "опозицията" са за промяна в изчисляването на индивидуалния коефициент и промяна от 1% на 1.5% за всяка година трудов (осигурителен) стаж.

Министър Нейков опонира:

"От 1 януари 1997 г. със Закона за пенсиите беше изменена базата, от която се изчисляваха осигурителният стаж, осигурителните вноски, откъдето всъщност се черпят осигурителните права на хората. Затова не бихме могли след 1 януари 1997 г. да говорим за средна месечна заплата, след като вече законът говори и то този, който сега вече отменяме, говори за среден осигурителен доход ...

...Абсолютно необходимо е това разделяне - до 31 декември 1996 г., просто една е била уредбата тогава, и след 31 декември 1996 г., когато се въвежда нова уредба, с която ние сега всъщност трябва да се съобразим. Благодаря ви."

Та какво излиза!? Г-жа Масларова е против текст от Кодекса, който е почти буквално преписна от Закона, "подобрен" по предложение на кабинета на Жан Виденов!

Съмнявате се? Добре. Ще прочетете сами.

Ето какво са приели "социалистите" на 3 март 1996 г.:

Чл. 11 (1) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата.

Ето какво са приели "демократите" на 30 ноември 1999 г.:

Чл. 70 (3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Ясно ли е кои са "братовчедите"? Ясно ли е, че Жан е първи братовчед на Иван!

Текстът на чл. 11, ал. 1 е едно недоразумение. Там се прави опит да се сумират величини с различна дименсия. До 1997 г. се говори за "средномесечно брутно трудово възнаграждение или доход", което е в лева, а след 1997 г. се визира "трудовия му стаж след тази дата", който се изчислява в години, тоест има дименсия време. Чудо! Събираме левове с време! Да, бе! Социалистите са прави! Нали за бизнеса "Времето е пари"! Досещате ли се какво ще скандират преди Избори'2000 "червените бабички" - "Времето е наше!"

Майтапът си е майтап, но да видим къде е "зарито кучето".

Проблемът изобщо не е в това, че вместо "брутно трудово възнаграждение" се взема "дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски". Проблемът идва от това, че по Закона (преди поправката на "братовчедите" от 1 март 1996 г. - чл. 11) пенсионерът си избира 3 последователни години, които му дават максимален индивидуален коефициент. Естествено, че когато индивидуалният коефициент се изчислява от всички осигуровки (а това също е трудно атакуемо решение) той е по-малък. Но както видяхме първата поправка в тази посока е направена от самите "социалисти" през март 1996 г.

Това, което наблюдаваме в пенсионната политика е характерно за целия посткомунистически период. Става дума за това, как една добра идея може да бъде напълно компрометирана от нейната реализация.

Идеята на Кодекса е приемлива. Тоест структурата на формула (2) не вещае априорна опасност. Ако за всяка година труд (осигуровки) се дава не по 1% от осъвременената база, а по 2%, пенсиите ще станат двойно по-големи, а загубата от смяната на Закона с Кодекса ще бъде нула. Ако пък бе прието предложението на "братовчедите", загубите щяха да бъдат наполовина.

продължение