Тръгвайки на Запад, винаги се връщаме от Изток

- Г-н Ценов, месеци наред на обществото се подхвърлят някакви измислени теми. Започна се с "бръмбъргейт" още през лятната ванция, мина се през командировъчните на депутатите, "преврата" на Бисеров и Цонев, подвизите на правосъдния министър... Всеобщо е мнението, че това са теми за отклоняване на вниманието. Вписват ли се те в представите за демокрацията?

- Напълно. Проф. Чомски казва, че за демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Бих добавил, че често повтаряната идеологема "Гьобелсова пропаганда" издава по-скоро невежество, отколкото познаване на проблема. "Теорията на демокрацията" подсказва, че поне веднаж седмично на обществото трябва да се подхърля някаква куха тема.

- Все пак темата за Шенген е важна за нас.

- Като чуя Шенген, се сещам как от три години чакам "виза" за балкона на Парламента. Лицето Соколов издаде заповед, с която ми забранява достъп дори до балкона. А като слушам какви ги приказват - за Хелзински споразумения, за правата на човека... А как са се загрижили за правата на малцинствата... Долнопробен театър! Разбира се има и естествени теми. Например изборите в Америка.

- Добре, да започнем с Америка. Оценките са диаметрално противоположни - от: това е истинската демокрацията, до: това е обикновено шоу.

- Сериозните анализатори са единодушни - който и да стане президент на САЩ, е все тая. В този смисъл изказването на президента Клинтън, че съдбата на изборите може да реши и един глас, издава основния проблем на политическата класа в демокрацията: как да накара хората да участват в изборите, след като става все по-ясно, че те са един фарс. Това е проблемъът на политиците от цял свят - от "Факултето" до Флорида.

- А вие коя тема бихте поставили на обсъждане?

- Преди около месец публикувах статията "Десет милиона стари негърчета". Подтикнат от мизерията на два и половина милиона пенсионери, от една страна, и от постоянните заклинания на социалния министър Нейков за увеличаването на пенсиите от друга, направих сравнителен анализ за размера на пенсиите по отменения Закон за пенсиите и по действащия сега Кодекс за задължително обществено осигуряване. Ето накратко основните резултати. При стария закон размерът на пенсиите през тази година щеше да бъде със 73 % по-висок от миналогодишния. Кодексът определи друго. Огромната част от песиите останаха непроменени, вдигнаха се само максималната и минималната пенсии. Това личи и от бюджет 2000. Общата сума нарастна едва с 4.2 %, което дори не покрива инфлацията. Само досега тя е 10,1 %.

- Но ще има коледни пенсии.

- Да, измъкнаха им от гърлата милиард и 450 милиона лева, сега ще раздадат на доживелите "подаръци" за 90 милиона. Вместо увелечението, за което говори Нейков, реално се получи намаляване на пенсиите. В перспектива нещата са още по-неприятни. При равни други условия кодексът определя два пъти по-малка пенсия (отколкото стария закон) за средно статистическия пенсионер. Що се отнася до прословутата идея за обвързване на пенсията с личния принос, тя също се разминава с реалността. Сегашните отчисления за пенсия (около 30 процента) определят, че осигуряващият се си е заработил пенсия за около 30 години. Но като се има предвид възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота, среднстатистическият пенсионер ползва тези вноски не повече от 10 години. Сиреч може да говорим за Мистър 66 %.

- В какъв смисъл, бихте ли пояснили!

- Много просто, от цялата сума пенсионерът ползва една трета, две трети взима "посредникът" - Мистър 66 %.

- Класическият отговор е, че няма пари.

- Казват, че "няма пари". Няма пари за пенсионерите. Има пари за къщата на Бисеров, за пътешествия до Канада и назад, за дечицата в чужбина... Но това е бял кахър. Какво стана с кредитните милионери? Дори закон гласуваха. Но какво гласуваха! На второ четене махнаха най-съществената информация. Скриха датата на отпускане на кредита. По този начин скриха и размера на грабежа. 2 700 милиарда "стари" лева, не са 2 милиарда и 700 милиона марки, както коментираха в медиите. Защото кредитите не са отпускани при 1 000 лв. за марка. Една елементарна икономическа сметка показва, че размерът на невърнатите кредити е над 120 милиарда марки. Т.е. 7 пъти външният дълг на страната.

- Съдът оправдава хора като банкера Христо Данов. Има ли виновни?

- Размерът на грабежа силно стеснява кръга на заподозрените и затова го крият. Отговорност трябва да се търси от шефовете на БНБ и ДСК, от президентите и главните прокурори, от министър-председателите и от основните играчи в Парламента през годините 1987-1996 - периодът на натрупване на задълженията по несъбираемите кредити.

- Такива неща ли ни компрометират в очите на Европейския съюз?

- Естествено. Тези дни на Запад публикуваха доста забавно изследване - че ни трябват 600 години да достигнем икономическите показатели на ЕС.

- Западните експерти да не би да четат вашите анализи?

- Приказката за България трябва да започва така - Икономиката в сянка е 400 процента. Това е "макроикономическата рамка". И без да ме чете, Западът сам може да достигне до тези изводи.

- Нека излезем от мрачните цифри. Как бихте характеризирали изминаващата година?

- Докато миналата година нещата общо взето следваха лозунга от книгата "1984" на Оруел "Войната е мир" (не бива да забравяме Косово), сега работим по другия лозунг - "Невежеството е сила". Ще дам пример. В последно време медиите силно експлоатират понятията "виртуален" и "номинален". В понятието "виртуален" влагат смисъл на нереален, недействилен. А виртуален означава фактически, действителен. Още по-завабвна е историята с понятието "номинален". Когато Костов пусна в медиите, че догодина ще отбележим двуцифров ръст на номиналния БВП, мнозина изпаднаха в паника. Появиха се известни икономисти, които обясниха, че без отчитане на инфлацията това нищо не означава. Но истината е много по-срамна. Понятие "номинален ръст" не съществува нито в икономиката, нито в лингвистиката. За да се говори за ръст, трябва да има съизмеримост на данните, т.е. да бъдат мерени с една и съща мярка. Да си представим, че Йордан Цонев редовно проверява ръста си, но с все по-къс метър. И когато метърът стане наполовина от еталонния, ще установи, че "номинално" е станал 3 метра. Е, сакото на Жорж Ганчев пак ще му стои като балтон... Тази ситуация напълно реабилитира бай Добри Терпешев. За него навремето вървеше виц - като му показали в Зоологическата градина пеликан, възкликнал: Знам, знам, от него правят мастилото!

- В едно ваше интервю говорехте за некоректността на статистическите данни от НСИ...

- Добре си спомняте. Ставаше дума за инфлацията през 1998 г. При 22 % инфлация НСИ и управляващите говореха за 1 %, но, забележете, "в края на периода". Тази гимнастика с показателите е в основата на недоверието към публикуваните данни. Но друго е по-интересно. След като в същото интервю обвиних МВФ, че лъже заедно с НСИ, от страницата им в Интернет изчезна докладът за България. За сметка на това се появи доклад относно прозрачността на икономическата практика в България. В него нещата не са толкова розови: "Съществуват проблеми, свързани с отразяването на икономическата дейност в рамките на националните сметки, особено във връзка с икономиката в сянка..."

- Такива неща ли са породили оценката, че в България няма пазарна икономика?

- Естествено. А коментарът на Костов е направо смешен. Той опонира с твърдението, че частният сектор в България вече е 70 %. Да, частната собственост е необходимо условие за пазарна икономика. Но не е достатъчно. В държава, в която всеки бизнесмен може да сложи Ал Капоне в джоба си, не може да се говори за пазарна икономика.

- Накъде върви България?

- Пътят на България е едно от доказателствата, че Земята е кръгла. Тръгвайки на Запад към Европа винаги се връщаме от Изток през Москва.

Интервюто взе Станка Генова

(публикувано на 23 ноември 2000 г.)