СЛЕД 11 СЕПТЕМВРИ 2001

ПЪРВАТА ОПИУМНА ВОЙНА НА ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Ще започна “уставно”.

Тези дни се навършва една година от събитията на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон. Събития, определени от световните медии като най-големия и дързък терористичен акт. Акт в сърцето на демокрацията. Акт срещу демократичните ценности. Акт срещу прогресивното човечество. Акт, след който светът вече е друг. Не! Светът вече е съвършено друг!

Това е само малка част от клишетата. Така пише и говори пропагандата.

Ако питате българите какво се е променило в живота им през последната година, отговорите ще гравитират около: “Нищо. И тези са като предишните.” Е, може да чуете и някоя псувня. Едва ли ще се сетят за 11 септември, за Осама Бин Ладен, за заплахата за човешката цивилизация – международния тероризъм.

Но това е улицата. Съвсем друга е “официалната” програма тези дни. В Ню Йорк ще има нещо като “честване на годишнината”. И България ще има особена роля. Българин ще води откритото заседание на Съвета за сигурност към ООН, специално посветено на събитията от 11 септември.

Преди да продължа ще цитирам две мнения. Мисля че ще са полезни.

В. "Труд", 14 декември 2001 г.

Интервю със Збигнев Бжежински

Въпрос: Как един човек, пък бил той и Осама бен Ладен, може да бъде враг на световна империя? И кои са доказателствата, че именно Бен Ладен стои зад атентатите? Мнозина смятат, че удари с такива мащаби могат да бъдат извършени само от държавни организации. Пък и дори такива мощни държави се броят на пръсти.

Бжежински: Осама Бен Ладен е просто един символ и не бива да преувеличаваме значението му. Но за обществото идивидуализираният враг е много важен фокус на вниманието, една личност, която драматизира въпроса и придава на конфликта конкретна форма на злото, придава му по-директно, човешко значение. Така че тук говорим не толкова за действителните факти, колкото за едно удобство.

В. "Сега", 5 септември 2002 г.

Интервю със Соломон Паси

Въпрос: Ако трябва да нарисувате образа на тероризма, как би изглеждала Вашата картина?

Г-н Паси: Искате да направя алегория на тероризма? Ако трябва да го изобразя като човек, то той би бил без националност, без име и без собствена физиономия. Не напразно в джоба си носи няколко паспорта от различни държави, с различни имена и различни снимки. По-нататък – има пъргав и зловещ ум, но няма сърце. Страда от тежки комплекси, наследени от детството или от семейния му живот. След събитията от 11 септември е по-точно да си представяме тероризма като някаква мъглявина, която е надарена със зъл разум, но няма точни координати – витае навсякъде и това е най-ужасното!

Г-н Бжежински е доста откровен. Злото трябва да има конкретен образ. Така е по-удобно. Тук “действителните факти” са без значение.

Съвсем други са представите на г-н Паси. Злото е “някаква мъглявина”, която “витае навсякъде”. Вероятно и в Белия дом, г-н Паси? А може би най-вече там!

Та какво излиза. Май е дошло време да се смени представата за злото? От конкретен образ, към мъглявина. И очевидно отново става въпрос за удобство. Защото фактите все повече подсказват, че многоликото лице на злото конвергира към едно лице, лицето на президента на САЩ Джордж Уокър Буш.

Нищо лично, г-н Буш. Това са рисковете на професията.

След 11 септември 2001 г. ЦРУ, ФБР и останалите многобройни служби за сигурност в САЩ, а и подобните служби в други страни, се заеха да разкрият смисъла и механизма на случилото се. Всъщност случилото се набързо бе обявено за терористичен акт, а за изпълнител организацията Ал Каеда, ръководена от “най-търсения терорист в света Осама Бин Ладен”. Така (за удобство) “лицето на тероризма” бе припознато веднага. Но не стана ясно нещо доста съществено. Каква е била целта на терористичния акт? И защо никой не застана зад него? Що се отнася до главния заподозрян – Бин Ладен, от някаква подхвърлена видеокасета се разбра, че отрича да има нещо общо със случилото се. Е, гледал кадри по телевизията и се радвал.

Измина цяла година. Какво разкриха “службите”? Нищо. За сметка на това американската армия си свърши работата. Правителството на талибаните е свалено. Бин Ладен е с неясна съдба, но военните смятат, че е убит при масираните бомбардировки. Има ново правителство, оглавено от “американски човек” – Хамид Карзай. Но най-важното следствие все някак се пропуска. А кое е то? Възстанови се производството на опиум. И не само. В последния месец стана ясно, че в Афганистан са заработили на пълни обороти множество лаборатории за производство на хероин. А новата реколта била толкова богата, че дори следващата година да няма отглеждане на мак за опиум, пак ще има хероин за световните наркопазари.

Възстановяването на производството на опиум в Афганистан е единствената последица от военната акция на САЩ. И това е следата, по която трябва да тръгнем, ако искаме да си отговорим на основния въпрос:

Защо 11-ти септември се случи именно в Америка?

Ето моят отговор.

Беше ударена Америка, защото само американците можеха да свалят талибаните от власт. А те трябваше да бъдат свалени от власт, за да се възстанови производството на опиум. А то трябваше да се възстанови, тъй като през месец юли 2000-ата година шефът на талибаните Молла Мохамад Омар издаде декрет-забрана за производство на мак за опиум. И за учудване на целия свят от около 4 000 тона суров опиум, произведен на територията на Афганистан през предишната 2000 година, през 2001 година бяха произведени само 81 тона и то от териториите под контрола на това, което сега наричат “Северен съюз” - тези, които сега управляват Афганистан, подгрепяни от американците и “цялото прогресивно човечество”.

Веднага ще се зададе въпроса “И какво от това?”.

Известно е далеч преди 11 септември, че през последното десетилетие Афганистан заема първо място по производство на суров опиум и в края на века 80% от хероина на черните наркопазари е с афгански произход. Ако приемем, че прозведеното количество суров опиум е 4 000 тона, след обработка се получава около 400 тона хероин от типа “китайски бял”, който е с чистота 90%. Цената на едро на 1 кг. хероин с тази чистота е между 30 000 и 150 000 долара в зависимост от страната, в която се внася - богатите страни плащат по-високата цена. След смесване с пълнители от 1 кг. хероин с чистота 90% се получават 16 кг. хероин с чистота около 5-6% - “уличен хероин”, който се продава нелегално на потребителите.

И точно тук е тънкият момент. Нелегалната продажба създава най-големия дял от общата “добавена стойност” на уличния наркотик. Ако наркотикът се продава легално, наркомафията ще изчезне. Така ще изчезнат огромните печалби от наркодолари – най-големият дял от мръсните пари в света.

А печалбите са наистина впечатляващи. Един килограм хероин “китайски бял”, разреден и разпределен на дози за еднократна употреба, на улицата струва до 100 пъти повече от цената му на едро. Оценките показват, че средната “улична цена” на един килограм хероин е около 2 млн. долара.

И какво излиза, 400 тона хероин струва (при крайния потребител) 800 милиарда долара. Това са огромни пари. Вярно, 400 тона хероин задоволяват пазара за две години. Годишният бизнес с хероин на черните пазари е около 400 милиарда долара, горе-долу толкова е и продажбата на петрол в света. Но това са кешови пари, това са пари, които, ако не влязат обратно в банковата система, ще се стигне до финансов колапс.

Тук трябва да е ясно, че наркодоларите се връщат в употреба чрез “изпирането” им. Но изпирането на такива огромни количества може да стане само с участието на най-големите банки в света. Не е трудно да се досетим, че американците не се посрамват.

Тези пари поддържат “в изправност” паричната ликвидност на най-големите банки в света. И какво щеше да стане, ако не бе възстановено производството на хероин? На фона на задаващата се рецесия в Съединените щати ефектът щеше да бъде на квадрат или на куб.

Сега причините за случилото се на 11 септември стават доста “рационални”.

Беше ударена Америка. Беше ударен Пентагонът, за да бъде специално “сезиран”, за да се предоставят “сериозни” аргументи на нарколобито в Белия дом, за изпращането на американски войски в Афганистан.

Терористичният акт гласеше: Удряме ви, за да отидете в Афганистан и да възстановите производството на опиум. Ако не отидете, пак ще ви ударим!

И какво стана? Йети ли гонеха, Осама Бин Ладен ли гонеха из Тора Бора, но в момента, в който започнаха бомбардировките, в момента, някъде през октомври, в който стана ясно, че талибаните ще бъдат свалени от власт и забраната за отглеждане на опиум “естествено” ще отпадне, започна засаждането на мак. По това време в. “Нова зора” публикува мое интервю (Америка – статут момче на повикване, услуга - терор, бр.42 от 2001 г.), в което за пръв път споделих публично версията си за причините, породили събитията на 11 септември, завършвайки с думите: “очаквам следващата реколта”.

Дочаках я. По данни на руските спецслужби “реколта 2002” е 5 000 тона суров опиум, тоест нов рекорд. Данните на ООН са по-ниски, но и те потвърждават възстановяването на производството на опиум в Афганистан. Естествено, точни данни няма, но така стоят нещата и с българската икономическа статистика.

Тук следва един важен извод, на който винаги съм акцентирал. Новият ред не допуска изключения. Дори с Америка. Америка не е на американците. Нейната администрация, нейните институции могат да бъдат задействани от едни или други частни интереси, могат да бъдат задействани от наркобизнеса... (А ние се тюхкаме ...) Зад Америка се крият интересите на корпоративния капитал, интересите на мултинационалните компании и, разбира се, интересите на може би най-крупния “бизнес” в света – наркобизнеса. И не трябва да се забравя най-важното – наркобизнесът, наркомафията, започва от нивите за мак за опиум и свършва в най-големите банки в света. Само там могат да се изперат огромните количества пари от незаконната продажба на дрога.

За да се почувства по-осезаемо размерът на наркобизнеса ще приведа някои данни от проучване на ООН.

Обемът на продажбите на черните пазари за четирите основни вида наркотици: хероин, който се прави от опиума - Афганистан е производител № 1; кокаин, за който се доставя суровина главно от Андите - Перу, Колумбия и Боливия; синтетични наркотици - Белгия и Холандия са лидери в производството; канабис – призвежда се навсякъде, дори в България, представлява около 8% от световната търговия. Обемът на световната търговия (внос и износ) е около 15 трилиона долара за година. Това прави около 1 трилион и 200 милиарда долара годишни продажби на световните наркопазари. И ще повторя - това са кеш пари. Впрочем това са между 1/3 и 1/4 от всички пари на света.

Още няколко сравнения. Наркобизнесът е два пъти по-голям от фармацвфтичната индустрия като цяло. По-голям е от нефтената – тя е около 500 милиарда долара. По-голям е от газовата, по-голям е от стоманодобивната, железодобивната, облеклото и обувките взети заедно. Най-особеното на наркобизнесът е, че разходите за производство на хероин са като за производство да кажем на захар. Но цената, поради това, че е забранен и се предлага на потребителите незаконно, вече казах, се вдига до 100 пъти.

Е, след прочетеното някой ще каже, че светът след 11 септември наистина е друг. Бих се съгласил. Но само донякъде. Ще припомня, че през 19 век Англия води две войни с Китай, известни като Първа и Втора опиумни войни. И действително има разлика между войните през 19 век и опиумната война в началото на 21 век, в началото на Третото хилядолетие.

През 19 век Англия води войни, за да продава свободно опиум (от Индия) на пазарите в Китай и така да заличи търговския си дефицит поради огромния внос на чай. Разбира се Англия не е сама – подкрепят я Франция, САЩ и Русия.

В началото на 21 век, в началото на Третото хилядолетие САЩ водят война с Афганистан, за да възстановят огромното производство на опиум. За да има опиум за всички и най-вече за “прогресивното човечество”.

Е, има още една разлика. Този път войната се води от САЩ, а Англия помага. Помагат отново Русия и Франция, но помага и ... България. Къпем бойците на Новия-Стар ред.

А медиите се оплакват, че няма добри новини!

5 септември, 2002 г. Иван Ценов

Статията е публикувана във в. “Нова зора”, 10 септември 2002 г., бр. 32