ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЧИСЛА

 

Четиринадесети юни 2001 г. Три дни до Избори'2001.

Започналата преди около година предизборна кампания е към своя край. Отворите "Хоризонт", отворите "Дарик радио" или многобройните телевизионни канали, все ще попаднете на предизборни заклинания. Естествено, най-често попадате на "основните партии".

Но едно нещо липсва - срещи с избирателите.

Преди малко по "Дарик радио" някакъв английско говорящ господин точно това сподели.

Защо?

Много просто.

"Основните" политици предпочитат да общуват помежду си и да бягат от избирателите. Не че няма срещи с избирателите. Има. Но те са толкова редки и анемични, че очевидната диспропорция веднага се набива в очите на един "демократичен" външен наблюдател.

Политиците бягат от преки срещи с избирателите. Предпочитат уюта на медиите. Там се карат, обиждат и какво ли още не, но както се казва, между свои хора са. Свои са опонентите, свои са водещите, свои са и някои от слушателите или зрителите, които задават въпроси.

Политиците бягат от тези, които ще ги избират.

Но стават и "грешки".

Вчера (13 юни 2001 г.) проф. Гарабед Минасян, напоследък седесар, беше в "Хоризонт".

Въпросът ми към него:

"Защо в годишния отчет на БНБ за 2000 г. има противоречие в данните за годишната инфлация? На стр. 15 се посочва "средногодишна инфлация" 10.3%, а от стр. 127, където са данните за имплицитния дефлатор на БВП (Брутен Вътрешен Продукт) следва, че тя е 5.6%."

Признавам, че тази материя не е общодостъпна, но г-н Минасян е член на Управителния съвет на БНБ и се предполага, че е компетентен.

Какво стана?

Г-н Минасян започна отдалеч, толкова отдалеч, че водещата го прекъсна с мотива - "слушателите не са подготвени" и ни препоръча да се срещнем и да уточним нещата.

Отговор - никакъв.

В същия ден, около 18 ч. в ТУ-София имаше среща на няколко видни седесари със студенти. Влязох в залата и видях г-н Хампарцумян. Зарадвах се, защото и той е един от икономистите на СДС, които водят "епични битки" с политическите опоненти. Особено с представителите на "царското движение". Реших да му задам същия въпрос. Едва започнах, а г-н Хампарцумян се протегна с досада към микрофона, прекъсна ме и каза, че "присъстващите не са подготвени" и нямало да разберат за какво става дума.

Отговор - пак никакъв.

Естествено, спестявам някои подробности.

Та за какво става дума?

Данните за инфлацията от двете страници на въпросния отчет се различават толкова много (10.3% срещу 5.6%), че дори начинаещ макроикономист би си помислил, че става въпрос за досадна техническа грешка. (Да не говорим за "царски" икономисти!) Би си помислил на първо четене. Но като направи някои елементарни сметки, ще разбере, че става дума за нещо друго.

Какво е то?

Има два възможни отговора: некомпетентност или фалшификация.

Моят отговор обаче е еднозначен. Става дума за фалшифициране на един от основните макроикономически показатели - средногодишната инфлация.

Години наред следя данните на НСИ (Национален Статистически Институт) и на БНБ. Следя също данните на МВФ, СБ и няколко международни институти, които публикуват данни за света. Тези мои наблюдения, последвани и от анализи, ми дават увереността да заявя, че (и този път) става дума за груба фалшификация.

Тук трябва да отворя една скоба и да поясня, че разликата при измерването на средногодишната инфлация по потрбителската кошница (CPI) и по Имплицитния дефлатор на БВП на практика е пренебрежима - в първата цифра след десетичната точка.

Защо се прави тази фалщификация? В най-общ вид отговорът изглежда така:

"От политическа целесъобразност".

Когато подмениш инфлация от 10.3% с инфлация 5.6%, получаваш ръст на БВП (в случая за 2000 г.) 5.8%.

Вероятно мнозина са чували това число. То е гордостта на синьото правителство. Това число затваря устата на "опонентите". Това число се привежда и от външни "анализатори", като най-сериозното доказателство за успешната икономическа политика на кабинета "Костов"!

А като се изчисли ръстът на БВП за 2000 г. при инфлация 10.3% (твърдя, че инфлацията за 2000 г. е не по-малка от 10.3%) се получава ръст от 1.32%. Но как тогава ще имате претенции за "успешна укономическа политика"!? Няма как!

Така всичко си идва по местата.

Лъжат седесари. Мълчат си бесепари и великденци (за останалите едва ли има смисъл да споменавам). Бягат от срещи с "неподходящи" хора и с нетърпение чакат деня на изборите. За да се скрият още по-надълбоко в парламента и по коридорите на държавата.

И за да изглегжда всичко "по-авторитетно", се включват и "външни" експерти. Ту леят дитирамби, ту попържат някои, но циркът си върви.

А българинът стои ошашавен, но пък социолозите прогнозират небивала активност в изборния ден.

А аз си мисля дали да не предложа нов вид числа - политически числа …

14 юни 2001 г., София Иван Ценов

P. S.

Изборите вече са история.

Ето една класация, която "анализаторите" сякаш пропускат:

КЛАСИРАНЕ С ОТЧИТАНЕ И НА "ПАРТИЯТА НА НЕГЛАСУВАЛИТЕ"

(МЕЖДИННИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ 67% ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ)

1) ПАРТИЯТА НА НЕГЛАСУВАЛИТЕ - 33%

2) НДС - 28.62%

3) ОДС - 12.17%

4) БСП - 11.48%

4) ДПС - 4.99%