Ц И Н И З Ъ М

Преди години Йосиф Висарионович направи едно от най-важните открития в болшевишката теория: С победата на социализма, се ожесточава класовата борба. Този научен резултат позволи на вожда на народите да премахне своите конкуренти за властта и да установи едноличен режим над Империята.

Днес, след пълния провал на това, което все още се нарича демократичен процес, можем да кажем: С  победата на демокрацията, се ожесточава битката между мафиите.

Това е едната страна на въпроса. Ако се спрем на морала през тези години откриваме нещо доста любопитно. Накратко.

Демагогията на комунизма, бе заменена с цинизъм.

Трудно е дори да се изброят всички примери на откровен цинизъм, с които бе залян обикновеният човек. Още по-трудно е да бъдат анализирани в една статия за ежедневник. Ето защо ще спра вниманието на читателя само на някои от тях.

Откъде да започнем? Дали от екс-президента Желев, или от екс-топ-банкера Вълчев, или от един от бащите на българското икономическо чудо Иван Костов? Или от многобройните врачки, шутове и певачки на демокрацията? Или от техните противници отляво?

За тези отляво няма да говоря. Те са ясни. Притиснати са до стената. Или поне така си мислят много хора. Те трябва да отговарят за разрухата. България е доведена до небивала катастрофа. Те трябва да бъдат съдени! Съгласен съм. А кой ще ги съди? Съучастниците им отдясно? Иван Костов? Колко пъти трябва да бъде излъган българинът, за да разбере, че целият политически и стопански елит е от едно котило. Че господарят зад кулисите е един и същ. Че зад паравана, който издигат боричкащите се политици, се унищожава систематично и жестоко, не само българската държава, но и българския народ.

Желев!  Що за човек трябва да бъдеш, за да заявиш пред милиони гладни българи, това което каза Желев пред Всяка неделя? Той бил невинен! Президентските пълномощия били орязани от Конституцията! Добре де, Желев, не прочете ли Конституцията преди да се цаниш за президент? Не разбра ли преди пет години това, което сега обясняваш навсякъде? Или по-общо, като поведе народа да сваля комунизма, знаеше ли как ще стане това? Още ли не си разбрал, че беше употребен, защото си напълно неграмотен в политиката? И не само неграмотен, но и достатъчно тъп, за да не успееш да разбереш цели седем години за какво става въпрос. И не само тъп, но и без елементарно човешко чувство за срам, за да си правиш устата, че ще останеш в голямата политика. Не разбра ли какво е искал да ти каже Асланов? Не си ли чел Гълбрайт? Не знаеш ли кои са инструментите на властта? Не знаеш ли, че могат да те накарат да служиш на истинската власт, било от страх, било за пари, било от глупост. Това пита Асланов. Дали не е по-добре там, горе, да седи умерено корумпиран, отколкото пълен глупак. Или, бих добавил, Андрешко.

Вълчев!  Още един от героите. И той бил невинен! И не само невинен, но и непрекъснато мисли за народа. Вълчев! Нещо като вълк в овча кожа. Колко сладки приказки изприказва Вълчев, докато успя да излъже българите да повярват в банковата система. Растеше инфлацията на лева, а доларът не мърда. Чудо невиждано. Вдига лихвите Вълчев, радват се хорицата, че банките компенсират инфлацията. Спинкат доларчета под дюшечета и все повече линеят. А великият банкер плаща ли плаща лихви и брои внимателно баламите. Отвреме-навреме навести медиите, а гласчето му, сякаш  агънце блее. Как да не му повярва човек. А какво прави, когато не блее? Прави от гишета на БНБ банки. Раздава лицензи. Кредитира. Нищо, че няма да се върнат кредитите. Свърши си работата Вълчев и си намери заместник. И то какъв! Точно какъвто трябваше на новия етап. Обърнаха се нещата. Посветените минаха ловко на доларови позиции. Купиха си с напълнялите от лихвите левчета хилави доларчета. Започна доларът да се налива, и хорицата решиха да спасят влоговете си. Какво стана, всички знаят. Заместникът на Вълчев се оказа ... пелтек. За всичко бе помислено. Сладкодумецът прибра парите на хората, пелтекът запъна и нищо не връща.

И ето го днес Вълчев отново на сцената. Нулификация! Който има да дава, няма да дава! Който има да взема, няма да взема! Гениално! Аргументи? Няма проблем! Така било в Германия след Втората световна война. Пък и след като спестяванията са заличени с над 60 на сто, мярката се оказвало, че не била толкова страшна! Цинизъм от най-чиста проба. Не зная какво би станало с Вълчев, ако приказваше такива неща в Албания.

Не е възможно да се споменат всичките цинизми на Вълчев, но за един от тях ще намеря място. Преди време, когато все още беше банкер, Вълчев изпусна нещо странно. В банката имало 500 милиона долара с неизяснен произход! Какво означава това, г-н Татарчев. Ако намерят в дюшека ми 1 милион долара и аз кажа в стил Вълчев, че са с неизяснен произход, колко години ще лежа в пандиза? Какво значи пари с неизяснен произход и то в БНБ? Какво значи това, чуто от устата на шефа на БНБ?

Това не е само цинизъм, г-н Главен прокурор! Това е и от Вашата компетентност!

Костов! Признавам, че е моят любимец. И, за да не бъда обвинен в пристрастие, ще му дам думата.

Костов за Костов!

Ще цитирам съвсем прилежно думи на Костов в три различни периоди от неговата кариера. Първият цитат е от времето, когато Костов изкачва научните върхове, когато защитава дисертация по жизнено важните за социализма въпроси на икономическия растеж. Читателите се прочели вече някои неща, ето защо ще бъда пестелив.

 

“В материалите на конгресите на ВКПб през 20-те и 30-те години се вижда как се запазват и доразвиват идеите на Ленин, как се проявява действената им сила като основа на икономическата стратегия и политика на партията за растежа на народното стопанство. ...

Особено тясна е взаимовръзката между всеобщия икономически закон за увеличение на производителността на труда и икономическия растеж. Изискванията на закона се постигат преди всичко чрез растеж в материалното производство. Модификацията на закона при социализма предполага, от една страна, стабилност и непрекъснатост в нарастването на производителността на труда и, от друга, по- високи темпове на този процес в социалистическите в сравнение с капиталистическите страни. Последното изискване е външно по отношение на народното стопанство, но вътрешно по отношение класовата форма на отношенията на растежа. То е свързано с необходимостта от победа в икономическото съревнование и доказване преимуществата на социалистическия начин на производство. Върху темповете на растежа и тяхната комбинация се наслагват допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат устойчиви, стабилни и изпреварващи тези в развитите капиталистически страни за да се постигне в историческа перспектива, по-високо равнище на производителността на труда при социализма."

 

Ясно! Докато някои от нас следяха с надежда събитията в СССР по време на перестройката, Костов пише научен труд, как да се постигне по-висока производителност на труда при социализма, как да бъде победен капитализма в историческа перспектива.

Ето и част от едно интервю с Костов, публикувано в Делова седмица, бр. 3 от 27 януари 1992 г. Специално за стачкуващите студенти обръщам внимание, че интервюто е направено след като Костов бе цяла година финансов министър в червения кабинет на Попов. В качеството си  именно на финансов министър Костов обяви либерализация на цените. Какво се криеше зад този ход на Костов? Стоките бяха скрити. Населението бе оставено изкуствено без храна. Раздадени бяха купони. Спекулантите чакаха плячката. Когато стоките се появиха, хората разбраха, че цените са вдигнати, както призна преди няколко дена и самият Попов, дест - петнадесет пъти. После се успокоиха и достигнаха ниво шест пъти. През цялата 1992 г. заплатите останаха непроменени. Така българинат реално обедня шест пъти (600 процента), а спекулантите напълниха гуши (като пеликани). Мили, студенти, ако не помните, попитайте майките си!

Да се върнем към интервюто.

 Въпросите задава репортерът на годината Светослава Стаева. Отговаря - Мистър икономика.

- Не смятате ли, че незаслужено получихте отличието “Мистър икономика”?

- Може и да е незаслужено в нечии очи.

- Казахте, че ще станете “баща на българското икономическо чудо” ...

- Аз казах “един от бащите” ... Имам амбицията да бъда един от тези, които ще изградят основите на българския икономически възход. А той ще бъде възход от нищото. Затова ще бъде икономическо чудо.

- Това звучи малко смешно, да си призная ...

- Аз знаех, че на много хора ще прозвучи смешно, странно, нелепо даже. Казах го нарочно, за да разберат всички, че след годината на страха, на хаоса, на разрушенията трябва да се мисли за големите неща. Иначе българите няма да имат голямо бъдеще.

......

- Доколкото зная, Вие непрекъснато носите Библията в куфарчето си, защо?

- Допада ми, знаете ли, не пасаж, а поведението на Христос. Той е добър, помага на всички и е поел огромната отговорност да създаде един поглед върху света и върху човека. Това е много красиво, но много възвишено е това, че той успява да прости на всички. На всички, които го нападат, които го отричат, които го преследват. И друго. Как е намирал сили на всеки да даде част от духа си! Това е страшно тежко.

- Вие правите впечатление на човек с изключително силен дух. Успяхте ли да дадете част от своя дух на околните?

- Това, което не успявам, е да помогна на другите. На тези, които много се нуждаят от помощ и ме търсят именно заради това. Това психическо напрежение, това психическо изпразване съпътства работния ми ден и трудно го понасям. Иначе физически и умствено аз съм издражлив и работоспособен ... И друго, на което не съм се научил, е великодушието на Спасителя. Той е прощавал дори на враговете си. Аз все още не мога да простя на всички.

- Може би не всички заслужават прошка.

- Всички хора заслужават прошка.

- Имаше наскоро една ужасна прогноза на Кирил Дунев, бивш депутат от СДС, по радиото. Доста тежка.

- Нашите прогнози също показват, че спадът ще продължи. Но няма страна от бившия източноевропейски блок, която да е постигнала обрат. Независимо от екипа, това е тревожното. Влезли сме в един цикъл на депресия, който съпътства разрухата на системата. Затова не бива да се очакват подвизи.

(Край на цитата от интервюто в Делова седмица.)

Не зная как се чувстват читатателите след това, което прочетоха току що, но аз стискам зъби.

Ще са огранича засега да отпратя заитересования читател и към статията на Костов "Какво може да постигне българската икономика", публикувана на 5 октомври 1992 г. във в. "Демокрация". Тази статия Костов пише по време на политическата криза, по времето, когато с обединените усилия на Тренчев, Доган, сините мравки и Желев бе обвинен Ф. Димитров за всичко най-лошо, което се бе случило на българина до този момент (както стана сега с Жан Виденов).

Отново искам да съобщя на младите, че тогава Костов пристигна в НКС на СДС, за да защити тезата, че Ф. Димитров трябва да поиска вот на доверие. Костов не беше член на НКС. Там той идваше в особено важни случаи, както в случая, когато трябваше да бъде отстранен докладът на Ренета Инджова: Как се изпомпва държавната собственост от паралелни фирми?

Статията на Костов бе повод по-късно да публикувам във в. Труд  ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО МАГАРЕ ИЛИ ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПА МИНАВА ПРЕЗ ... ФАКУЛТЕТО.

Прочетете какво пише Костов малко преди да падне кабинета на Ф. Димитров.

 

"Много реална е грозящата ни опасност да се окажем участници в икономика, постоянно намираща се в криза, с растящ подмолен сектор, т. нар. икономика в сянка, неплащаща данъци, вън от регулиране и контрол, с висока инфлация и непрекъснато девалвираща парична единица.

Такива икономически нестабилни икономики са преобладаващи по брой в света. Те са силно разслоени по доходи, със слаба средна класа, "дива конкуренция" и сериозно влияние на организираната престъпност.

Има западни прогнози, че ние ще се превърнем в такова общество и ще имаме такава икономика."

(Край на цитата от в. Демокрация.)

Разбирате ли колко трудно е да не започнеш да псуваш!

Вече сме януари 1997 г. Костов отдавна е доразвил теорията на Ленин, за да помогне на  социализма да спечели историческата битка с капитализма. Наградата е научна степен и светли хоризонти като комунист и доцент в Центъра по идеологически дисциплини към ВМЕИ “В. И. Ленин” ( вж. в. 24 часа от 25 януари 1997 г.). Но съдбата е подготвила изненада за Костов. Той трябва бързо и ловко да се преквалифицира в демократ, в експерт-икономист от западен тип. Първоначално Костов се изживява като един от бащите на българското икономическо чудо - българският Балцерович. Виждаме, че се цели и към самия връх - прави напъни да подражава на Христос. Признава все пак, че му е трудно да прости на всички свои врагове, но смята, че всички хора заслужават прошка. Виждаме Костов и като песимист. Позовава се на западни прогнози (които по правило се изпълняват, защото се планират). В по-ново време Костов спечели убедително срещу Сугарев за признанието - българският Вук Дражкович. Малко по-късно влезе в многобой с няколко по-слаби конкуренти за правата върху известна фраза на Чърчил ...

Стискам зъби и отново давам думата на Костов. (Интервю за в. Труд, 27 януари, 1997 г.)

- Като лидер на най-голямата политическа сила в опозиция вероятно събуждате и много надежди. Осъзнавате ли тежестта на отговорността си, г-н Костов.

- Какви надежди събуждам?

- За промяна ... Вероятно за по-добро.

- Лично ли ме питате?

- Да.

- Ами няма да ви отговоря.

- Защо?

- Няма да отговарям на личен въпрос.

(Край на цитата от интервюто за в. Труд.)

Костов все пак отговори. Видяхме го на малкия екран. Видяхме го сред хората. Превързал синя лента през черно чело, до него - вярната съпруга, партийната секретарка от ЦНИКА Елена Костова, напуснала БКП, за да не пречи на политическата кариера на любимия. Върви Костов, спотайва се Ленчето, още не е свикнала с камерите, а до Костов пустата Светослава Стаева, вече Тъдъръкова, и пак го пита и го разпитва. Какво обещава Костов на хората, които са на улицата? Избори! А хляб? Не. Костов има програма. С нея ще се яви на изборите.

И както казва народът:

След изборите, я камилата, я камиларят!

Време е да завърша. Как се появиха такива хора в политиката?

Този въпрос изисква отделна студия. Той е ключов за всяко изследване, което иска да проникне в тайната на систематичното унищожаване на българите като народ. Тук ще припомня нещо на моите връстници, а на тези, които имат амбицията да се преборят за една друга, по-хубава България, ще препоръчам да вникнат внимателно в следващия текст.

Общоизвестно е, че най-отговорната роля за прехода към демокрация бе поверена на три категории хора - философи (Желев), икономисти (Костов) и адвокати (Ф. Димитров). По - старите знаят, че по времето на комунизма, за тези три професии, можеше да се говори само условно, дори и по социалистическите стандарти. По западните стандарти, политикономист, какъвто е Костов, е синоним на човек, неграмотен в областта на макроикономиката. Много по-тежък случай от човек, който никога не се е занимавал с макроикономика. А това, че Костов дори е преподавал Политикономия на социализма - нещо, което хвърляше в дълбока тревога всеки нормален студент от техническите вузове, това, че Костов е защитил дисертация в областта на икономическия растеж при социализма и е получил научна степен, прави нещата драматични, когато един ден светът разбира, че такъв човек е станал финансов министър, че такъв човек е провеждал монетарна и структурна реформа. И ето, този човек всеки ден виси на улицата, хитричко не обещава нищо и отново има намерение да управлява България, за да довърши това, което започна, а колегите му от БСП продължиха.

Жална ни майка!

Едно трябваше да знаете млади хора, преди да си свържете най-светлите пориви с такива като Костов :

ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО КОСТОВ Е УЧИЛ ВЪВ ВИИ “К. МАРКС”, А И ДЪЛГИ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА, В ТОЗИ ВУЗ  УЧЕХА (В СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ СМИСЪЛ) ТЕЗИ, КОИТО НЕ МОЖЕХА ДА УЧАТ НА ДРУГИ МЕСТА! В ТОЗИ СМИСЪЛ НЕ БИХТЕ РИСКУВАЛИ МНОГО, АКО СЕ ОПИТАТЕ ДА ОТГАТНЕТЕ УСПЕХА НА КОСТОВ ОТ ГИМНАЗИЯТА. ДНЕШНИЯТ РЕВАНШ НА КОСТОВ Е ТРАГЕДИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ!

 

ПОМИСЛЕТЕ КОМУ Е ИЗГОДНО ТОВА! НА БЪЛГАРИТЕ?!

 

Дотук се спряхме на това, което бих нарекъл малък цинизъм. Можем да го наречем - местен цинизъм. Както видяхме нещата понякога приемат комична форма. Така трябва да бъде. Туземните вождове трябва да са смешни и жалки, за да ги недолюбват обикновените туземци. И да се радват, когато ги сменят. Такава е имперската кадрова политика. Така е по-удобно.

Една скоба.

Не се ли замисляте, как на местните политици се пришиват имена на известни личности? По едно време се появи Кенеди. После - Сивият кардинал. Желязната лейди, Ришельо, Хитлер, Геншер, Чърчил ... Не ви ли напомня нещо? Не си ли спомняте за лудите от вицовете? В Карлуково също си избират имена на велики хора - Наполеон, Сталин, Хитлер ... Случаят с Костов е най-тежък - Балцерович, Христос, Чърчил ...

Тъжно, нали?

Къде е големият цинизъм?

Тук се изисква специална подготовка. Затова ще бъда съвсем кратък. Но ясен.

Големият цинизъм в края на двадесетия век е цинизма на т. нар. велики сили и на първо място цинизмът на американската външна политика. Стрмежът на Америка към глобализъм, необяснимо на пръв поглед, се засили точно тогава, когато Америка бе детронирана като световна финансова и икономическа империя. Икономическото развитие на Германия, Япония, Европа като цяло, т. нар. Азиатски тигри, пътят, който поеха страни като Бразилия и Аржентина, плашещото със своите темпове развитие на Китай, всичко това бе анализирано от американските стратези като заплаха за Империята. Привижда им се някаква ос. Жълта ос! Ос Токио - Пекин! Какво предложиха? Бяла ос! Ос Вашингтон - Москва! Така се запазват мераците на Америка за глобален контрол над света. Така мутиралите вождове от Москва ще превърнат своето историческо фиаско в успех. Поне така им се иска на големите циници и от Вашингтон и от Москва.

Надявам се, че е ясно повече от друг път, защо вече няколко години повтарям:

Българската демокрация е урод от секса между американски софтуер и руски хардуер!

Трябва ли да давам примери за цинизма на големите? Да погледнем какво стана на Балканите.

Когато демократите (сините) в Албания фалшифицират избори, нещата са в границите на нормалното. Друго нещо е Сърбия. Когато демократите в Албания бият хората, които демонстрират, Свободна Европа се прави, че не е чула. За Дарик-радио е излишно да споменавам. Интересно защо никой не потърси отговорност от тези журналисти, които излъгаха слушателите, че има убити и ранени по време на сблъсъците пред парламента. Как да им търсиш отговорност! Колкото бе потърсена отговорност на учителите им от CNN.

Какво да кажем за глобалната политика на Америка. Нейните интереси били навсякъде. Какво ли не застрашава американската сигурност? За тази сигурност американските легиони са готови да пристигнат във всяка точка на света.

Аман от мераклии за Третия Рим!

 

ТА, ВНИМАВАЙТЕ, МЛАДИ ХОРА! НЕ СЕ КАЧВАЙТЕ НА ПЪРВИЯ СРЕЩНАТ ВЛАК!

НЕ СЕ ЯВЯВАЙТЕ НЕПОДГОТВЕНИ НА ИЗПИТ!

ОПИТАЙТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ С ТЕЗИ, КОИТО СЪЩО СА БИЛИ МЛАДИ!

ИНАЧЕ ЩЕ ПОВТОРИТЕ ТЕХНИЯ ПЪТ.

ИМПЕРИЯТА ИСКА ДА СЕ ДЕЛИМ НА СИНИ И ЧЕРВЕНИ, НА МЛАДИ И СТАРИ ...

ЗА ДА НИ УПРАВЛЯВА ВЕЧНО!

 

И още нещо. Нещо за Революцията.

Историята на Революцията, е История на Лъжата. История на Голямата Лъжа.

Историята на Революционерите, е История на Употребените Наивници.

Вижте колко е удобна Революцията.

Изработвате си пенсия при Старата Система. Системата е лоялна към вас. С месечна пенсия можете да си купите 100 - 150 кг. сирене. И ето идва Революция. Всичко Старо е Лошо! Лоши са и Старите Хора. Вижте докъде ни докараха! Революционерите скъсват едностранно договора с Лошите Стари Хора. Каква да бъде пенсията? Един - два килограма сирене.

МЛАДИ СМЕ, УМНИ СМЕ!    

P. S.
ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ ЕВРОПА - ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА Слушам Дома на покойника от Прага. Голямата новина! Край на комунизма! Току що политическите сили са подписали споразумение. Ще има избори! Победа! Народът доказа, че сам прави историята си! Никакви задкулисни игри! Никаква външна намеса! Победата е еднакво ценна за всички! Дори за социалистите! Така е спасена и БСП! Оттук нататък ни чака борбата с това ужасяващо наследство, което ни оставиха ... (Човекът от Прага не уточни, беше прекъснат от колежката от Прага.) ... Днес е исторически ден, днес отново започва да се пише българската история. Какво ще получи България от външния свят ... (Следват добри пожелания.) ... Нека тези пожелания да се сбъднат. От тук нататък звучи Одата на радостта!
Колко ли килограма сирене струва на българина този циничен спектакъл? СЛЕД ЕМИСИЯТА ОТ ПРАГА, ШОП НАПРАВИЛ КОМЕНТАР В КВАРТАЛНА КРЪЧМА: ТЕ НИ ЛЪЖАТ, ЧЕ СМЕ ПОБЕДИЛИ, НИЕ ГИ ЛЪЖЕМ, ЧЕ ИМ ВЯРВАМЕ.  ХА, НАЗДРАВЕ!


3 - 4 февруари, 1997 г., София  
 Иван Ценов