Докъде я докарахме

 

Свобода е свободата да кажеш, че две и две не е четири

 

Иван ЦЕНОВ, преподавател в Техническия университет,

пред в. "Нова Зора", в разговор с Илияна ВЕЛЕВА

 

 

- Г-н Ценов, защо напоследък не се появявате в пресата?

- Режимът се затяга. Политическият пазар е пазар на предлагането. Регулира се с разрешителни, лицензи, квоти... Търсенето е силно свито. Особено в предизборен период. “Народът” трябва да направи “правилен” избор.

- Иначе казано, цензурата се усилва? Имате ли лични впечатления?

- В началото на май дадох интервю за в. "168 часа”. Трябваше да излезе, но в последния момент някой го спря. Имам впечатления и от медиите като цяло. Чета, гледам, правя изводи...

- Често чуваме, че голямото завоевание на демокрацията у нас е свободата на словото. Обект на критика са всички, от Симеон II до Иван Костов. Къде виждате цензурата?

- На пръв поглед е така. Особено на фона на медийния уют за правителството на Костов до средата на мандата му. Но демокрацията е жилава система. И тази жилавост се проявява предимно в медиите, когато ги употребяват за политическа пропаганда. Критиките са остри, дори неприлични, но по правило импотентни.

Напоследък често чувам или чета едно две изречения, под които бих се подписал, но следващите фрази напълно ги обезсмислят. А това е признак за по-изискана пропаганда. Така е, когато хората са поразбрали доста неща, много е рисковано да водиш “гьобелсова” пропаганда. Трябва да кажеш и нещо очевидно за всички, но веднага след това - да замажеш нещата.

Да вземем истерията около Симеон II. Независимо дали се изразява в “за” или “против”, тя следва поставената цел - при демокрацията еднакви по своята същност неща трябва да изглеждат различни. Тоест Симеон трябва да изглежда различен от тези, които до болка познаваме от последните 12 години. Той трябва да бъде представен като “алтернатива на досегашното управление”. Симеон II е тук, за да спаси туземната колониална администрация и да се запази статуквото. Тази гледна точка е забранена за “предлагане” и излиза, че никой не я “търси”.

- Как ще подкрепите тезата, че Симеон II не е алтернатива на управлявалите досега? Мнозина твърдят обратното, като се позовават на социологическите проучвания. Налага се идеята, че той е последната надежда за много българи?

- Социологическите проучвания не отразяват действителните настроения в обществото, а по-скоро правят опит да ги формират. Стига се дори до откровени фалшификации. Но да разгледаме по-елементарни факти.

С нахлуването на Симеон II в политиката бе сменен дневният ред на обществото. След 12 години разруха, след провала на СДС през последните четири години, българското общество има нужда от ясен и категоричен отговор защо се случва всичко това. Кои са виновниците? Вместо отговор, днес българина го залъгват отново с някакво светло бъдеще. Медиите са изпълнени с неща, които малко интересуват българите - кой бил по-добър - експертът на Костов или експертът на Симеон, богат ли е Симеон или не, кога ще проговори Симеон, какво казал Фердинанд на Борис III ... Естествено, засилиха се упражненията на темата “монархия-република”. Такава атмосфера е удобна за цялата туземна колониална администрация, към която вече можем да причислим и Симеон II. Даже вицове се появиха. Всички очакват Симеон II да каже нещо по същество, а той все отлага, а експертите му приказват общи приказки, което сочи, че или не са в час, или нямат право да говорят по същество.

Изключително доволен от ситуацията е и Костов. Той отново има възможност да мине в “опозиция” и предпочита да критикува бъдещото управление. Така бяга от отговорите, които дължи на българското общество. Доволна е и “новата левица”. Акцентирането върху Симеон II и бъдещото му управление изпрати в коша за боклук въпроса, на който Първанов не пожела да отговори вече 4 години - какво се случи зимата на 1996г. На пръв поглед недоволни биха могли да са партии като Евролевицата и “Гергьовден”. Но те могат само да играят ролята на “нубиеца” в един бъдещ парламент.

Обобщено, идването на Симеон II обслужва доктрината - да загърбим миналото и да гледаме към светлото бъдеще. И тук ми се иска да припомня една вечна мисъл в интерпретация на Хайдегер: “Докато не вникнем с мисълта си в това, което е, никога не ще успеем да принадлежим на това, което ще бъде”.

- Излиза, че появата на Симеон II е удобно прикритие за подмяна на жизненоважните теми, които стоят за решаване пред България? Ние с Вас сме говорили и друг път за това...

- Когато казах, че идването на Симеон II сменя дневния ред на обществото, имах предвид точно това. А че се прави по познатия ни вече начин - затваря се фабрика за илюзии (на СДС) и се отваря нова фабрика за илюзии (на Симеон II), е обидно за всеки средно интелигентен българин. Но че се прави след 12 г. изстрадан опит, е повод за сериозна тревога.

Основната тема за мен е икономиката в сянка. По тази тема има пълен консенсус между “новите” и “старите”. Задружно мълчат. Ако не се реши проблемът с икономиката в сянка (ще припомня, че към 1997г. я оцених на 400% и няма признаци за сериозна промяна), нищо не би могло да се промени в България и за никакъв Европейски съюз не бива да си говорим. И тук искам да се обърна към “новите”. Знанията и опитът, които са получили, дали им позволяват да решат този проблем? Моят отговор е - не.

В тясна връзка с икономиката в сянка е банковата и финансова криза през 1996-1997г., която доведе до т.нар. януарско въстание.

- В предишния брой на “Нова Зора” проф. Чавдар Добрев показа механизмите на извършения тогава метеж. Извинете, че Ви прекъснах.

- Това, което пише проф. Добрев, ми е известно. Такава информация е полезна, но искам да кажа нещо друго.

Как бяха скрити кредитните милионери? Напоследък много се говори за агенти. Но аз питам, тези, които гласуваха закона “Каракачанов”, тези, които подмениха първоначалния текст на закона и подхвърлиха на обществото една залъгалка, какви са? За кого работят те? За националните интереси или за тесен кръг хора, интересите на които нямат нищо общо с националните? Защо в закона “Каракачанов” бе подменен първоначалният текст, внесен от г-н Ал. Каракачанов, който позволяваше да се види реалната стойност на невърнатия кредит? Това е текстът, който регламентираше информация за датата на отпускане на кредита. Заменянето на този текст с датата на преустановяване на плащанията по същество скри информацията за размера на невърнатите кредити. Така на обществото бе подхвърлена една лъжа - 2,7 млрд. марки, а истината е, че дългът на кредитните милионери е на стойност над 120 млрд. марки! Кога българинът ще получи ясен и достоверен отговор на този въпрос? Симеон II има ли намерение да направи нещо тук? Убеден съм - не.

- Икономиката и политиката са тясно свързани. Политическите събития от 1996-1997г. ясно го показват. Нека си спомним срива на лева, огромното напрежение, огромната инфлация, заплатите, пенсиите... Виденов бе избран за жертвеното агне. Какво бе укрито зад гъстия черен дим на запалените автомобилни гуми по центъра на София? Каква беше точно връзката между финансовите проблеми и последвалите политически действия?

- Убеден съм, че читателите на "Нова Зора" са наясно по този въпрос. Но днешната ситуация ни задължава да се върнем към него.

Костов дойде, за да смени Виденов, и медиите работеха на пълни обороти за изграждане на неговия имидж като спасител на България. Това е долнопробна лъжа. Сега разработката е същата. На българина трябва да се внуши, че Симеон идва като спасител на българите, но вече като алтернатива на досегашните управници.

Особено остри са социалните проблеми пред българското общество. Те са в такава фаза, че не става въпрос само за днешния ден, а и за десетилетия напред. Заплащането на труда, мизерните пенсии, отнемането на социалните придобивки на милиони българи, разпродажбата на България, преструктурирането на икономиката в посока на аграрна и обслужваща държава, от една страна, незаконното забогатяване на една малка прослойка, от друга страна, са теми, които трябва да определят дневния ред на обществото. Но по тези въпроси освен празни приказки и схоластични спорове между кандидатите за народни представители, друго не се чува. Искам да припомня на читателите на “Нова Зора” статията ми “10 милиона стари негърчета”, искам да припомня, че според новия Кодекс за задължително обществено осигуряване, реално пенсиите бяха намалени наполовина в сравнение с отменения Закон за пенсиите.

Ще кажа нещо ново. Опитах се да ангажирам институциите и обществеността с този проблем. “Големите” медии просто отказаха. А шефът на НОИ г-н Христосков, точно казано, ме изгони. Обърнах се към президента. И какво? Повече от три месеца очаквам отговор от неговия съветник по икономическите въпроси г-н Ангарски. Срам, г-н президент!

А проблемът с пенсиите е много ясен. Няма пари за пенсии, защото не се събират осигурителните вноски! Така се нарушава законът! Защо представителите на НОИ не изяснят един прост факт? Как така частният сектор в България дава 70% от БВП, и само 7% от бюджета за пенсиите? Пенсионната политика, аз я определям като престъпна, е добре планирана. Крайната й цел е да бъдат създадени частни пенсионни фондове, за да отклонят поне половината от парите, които трябва да влизат в бюджета по първия стълб. Очевидно мечтите на някои хора са свързани с огромните възможности, които предоставя използването на средствата от частните пенсионни фондове.

- В “Нова Зора” течеше една поредица на инж. Иван Пехливанов, където той фактологично доказа огромната разруха на българската икономика в годините на т.нар. демокрация. Но нали икономиката определя и равнището на образование, наука, здравеопазване. Днес те са изправени пред бездната, която ще унищожи и последните искрици надежда за достоен и смислен живот. Заговорът на управляващите доведе дори до парадокса да бъде обявено, че министрите не са на държавна работа! Чии служители са всъщност? И какво ни чака, ако приемем привидността на “новия цивилизационен избор”, упорито налаган в обществото? За какво става дума всъщност?

- Ще започна в обратна посока. “Новият цивилизацонен избор” е една удобна идеологема, нещо от рода на “светлото комунистическо бъдеще”, без да правя пълна аналогия. Ако някой има съмнение относно произхода си, принадлежността си към племе или култура, това си е само за негова сметка.

Ще добавя само, че не съм положително впечатлен от "цивилизационния избор" на Запада. Там нещата се движат по книгата на Оруел “1984” - две плюс две не е четири. Героят на Оруел пише, че “свобода е свободата да кажеш, че две и две е четири”. В този смисъл днес на знамето на западната демокрация трябва да напишат: “Свобода е свободата да кажеш, че две и две не е четири”. Достатъчно е да припомним, че в този дух министър-председателят на Великобритания обяви с една година предсрочно започването на 21 век. А пищните тържества показаха, че западният човек е напълно смачкан в духовно отношение. И проявява ясни признаци на политическа олигофрения. Компенсират го с добро заплащане.

Може би не е далеч денят, когато по билбордовете им ще четем:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

У нас нещата отиват на по-зле. Приемането на “западните” ценности при съществуващото ниво на доходи, тласка обществото ни към тотална лумпенизация. И ако не се намери изход от тази ситуация, това, което ще се случи в България, ще надмине и най-черните прогнози.

Поставихте въпроса за решението на Конституционния съд относно статута на висшите правителствени чиновници. Не били на държавна служба!? Дали пък не сме на едно мнение? За мен нашите управници са чиста проба туземна колониална администрация. Те са агенти, проводници на чужди интереси! Доказателствата за това се коренят най-вече в скъсването на договора на държавата с огромната част от населението. И в същото време стриктното спазване на задълженията на “тоталитарната” държава към чуждите кредитори.

Ето част от една публикация, която (част) бих подписал: “И понеже договори на човека с държавата се сключват всекидневно за какво ли не, рано или късно всеки се оказва изигран от нея по някакъв начин. На един му реже пенсията, на друг му отнема имота по силата на внезапно променен закон, на трети направо му взема здравето”. А защо и до днес не заем как е натрупан външният ни дълг? Симеон II дали ще осветли този въпрос?

Що се отнася до публикациите на инж. Пехливанов, познавам ги. Малко са сериозните статии в тази област. Но тук опираме до една много болна тема - достоверността на икономическата статистика в България. За пример ще посоча публикация от последните дни. Според отговорни чужди източници (ЕБВР и сп “The Banker”, цитирани от в. “Сега”, 24 май т.г.) БВП на България за 2000 година е 70% от БВП за 1989г. Ако се опитате обаче да докажете тази стойност по данни от НСИ, очаква ви голяма изненада. Ще получите, че БВП през 2000г. е само 22,5% от БВП през 1989г.

В този смисъл, когато говорим за икономическата разруха, ние не можем да разчитаме на официалната статистика, и на публикациите дори на западни източници, защото са вътрешно противоречиви. Къде е истината? Пак ще припомня темата за икономиката в сянка. Но че разрухата е явна, че стандартът на живот се е понижил няколко пъти през изтеклите 12 години, е очевиден факт. А размиването на статистическите данни служи за прикритие на грабежа.

- Всичко това става пред очите на хората. Изглежда, някой ни мисли за стадо. Но къде отива тогава демокрацията?

- Позволете ми първо да възразя. Демокрацията си върви добре. Това е демокрацията. Ако някой не го е разбрал, си е за негова сметка.

Не виждате ли, не чувате ли, как приветстват “развитите демокрации” разрухата на България! Как приветстват действията на туземната колониална администрация!

Но да се върна към въпроса. В медиите се отправят сериозни упреци към Симеон II. Представят го в ролята на месия. Някои практически действия по формирането на движението и оформянето на листите, също влизат в противоречие с представите ни за демокрацията. Но всичко това има своята логика.

Преди 12 години на българина трябваше да бъде внушено, че той е двигателят на промените. Че демокрацията предполага оформянето на една обща воля на милионите хора, че народът е върховен суверен, който избира управляващите. Но това е само една привидност. Аз бях в политиката до 1993 г. и от личен опит зная как се вземат “демократично” решения, как “демократично” се редят листите. Имаше си кадровици. Но пред обществото се тръбеше, че нещата стават “демократично”. По времето на Виденов, а после и на Костов, полека-лека се заговори за приятелски кръгове, за братовчеди, за Командира. Така българите започнаха да проумяват, че зад демократичната премяна стоят добре познати неща. Легендата, която разработват за Симеон, е в унисон с този процес. Сега на българина искат да му втълпят, че има някой, който знае какво трябва да се прави, някой, на когото трябва да се довери и така ще бъдат решени проблемите на обществото. Тази тенденция ни връща оттам, откъдето тръгнахме.

- Предизборната кампания показва, че на сцената са само т.нар. основни партии, а регистрираните в ЦИК са повече от 50?

- Спомнете си цирка в парламента около Закона за политическите партии и Закона за изборите. Първоначалните редакции на тези закони ясно показваха, че броят на партиите в България трябва да бъде съкратен драстично и да останат само “правилните” партии. Не бих искал да коментирам простотиите, които се изговориха по тоя повод. В крайна сметка бе уредено анонимното финансиране на политическите партии, което узакони нелегалното им финансиране досега. Но явно се преигра с останалата част от закона. Тя трябваше да уреди отстраняването на “излишните” политически субекти. Намерен бе друг механизъм - който има богати анонимни спонсори, може да си плати на частните медии. Вероятно липсата на такива "спонсори" не позволява да бъде озвучено и името на НС “Отечество” и Левица...

- В такъв случай идването на Симеон II не е нито коректив, нито алтернатива, нито заплаха за политическото статукво. А дали не е гилотина за онези идеи, които бяха носители на реални надежди за промяна на курса? Идеи, които бяха озвучавани от страниците на “Нова Зора” през изминалите 12 години.

- Мнението, че Симеон ще обере протестния вот, е донякъде вярно. Това е съществена част от плана. Провалът на всички, които досега управляваха България, създаде реален шанс за формации, като тази около кръга “Нова Зора”. Публикациите във вестника ви години наред предлагаха алтернативно обяснение на процесите в България.

Именно страхът от политически действия на хора, свързани с кръга “Зора”, е една от причините за пожарното докарване на Симеон II, за да бъде канализиран протестният вот в “правилна посока”.

Да, докарването на Симеон II е замислено като гилотина за алтернативните идеи и политически действия.

Остава да видим и дали номерът ще мине.

 

(в. "Нова зора", бр. 22, 29 май 2001 г.)