ТЪРСИ СЕ "СЕЛСКИЯ ИДИОТ"

Главната роля играе Бурвил. Седи си край пътя на някакво дърво или ограда, не помня точно, обримчил с ръце варел и радостно барабани при появата на някоя кола. В селото пристига проститутка - парижанка. И става така, че селският идиот отива в Париж. В края на филма Бурвил вече е преуспяващ бизнесмен и посещава родното си село. А там, край пътя, удряйки по варела, го посреща неговият наследник. Всичко си е на мястото.

Така е във филма "Един идиот в Париж".

 

Търси се наследник на Иван Костов. И в главата ми се върти нещо като "Един идиот в Брюксел".

Откакто се "променяме", темата за "идиота" все изплува.

През 1996 г. в Неделя 150 се появи Сугарев. Този път в ролята на специалист по финансови въпроси. В контекста на темата "Нужен ли ни е валутен борд" той изригна:

- Кому е нужен попечител?

И сам си отговори:

- На дебили и идиоти!

Да приемем това за инцидент.

Но не е така при избори.

Преди избори политолози и социолози имат две основни задачи: да внушат на електората как е "по-правилно" да гласува и най-вече да убедят хората, че трябва "да поемат своята отговорност" и непременно да отидат до урните - да отидат, дори и да протестират с празна бюлетина.

Доколкото постулатът на Йосиф Висарионович - Не е важно как се гласува, а как се брои - все още е в сила, резултатите са под контрол. Повече проблеми възникват с изпълнението на втората задача - масово волеизлияние. С победата на демокрацията все повече българи отказват да отидат до урните, а фантомите са "само" около 1 милион и половина.

За илюстрация на казаното ще припомня "проучването" на НЦИОМ преди Избори '99 - 70% заявили, че ще гласуват за Софиянски. Официалният резултат е известен - едва 35% отидоха до урните. Така беше и в другите големи градове.

Но да се върнем на темата за "идиотите". Как се появява тя при избори?

Малко преди деня на Избори '96 коментатор от Свободна Европа впечатлено заяви:

"Политологът Иван Кръстев в днешно интервю припомня, че в древна Гърция е имало специален термин за тези, които са отказвали да гласуват - идиоти."

На този фон възторгът на Дарик-радио е впечатляващ:

"Първи в страната регистра 100 процента участие в изборите Психо-диспансера във Враца! Изборите там са приключили преди 12 ч. До 12 ч. и 30 м. са гласували всички и във Врачанския затвор!"

"Анализатори" и припяващи им "интелектуалци" се надпреварват да обявяват за идиоти тези, които не гласуват.

Аз съм на обратното мнение - идиотите са тези, които гласуват.

След всичко което се случи на България през последните години, до изборните урни ходят, ако нямат користни причини, само хора, които имат неадекватно поведение като социални субекти. Но има нещо по-важно. Хората, които доведоха България до днешното й състояние, състояние на политическа, икономическа, морална катастрофа, хората, които вече десет години разиграват циничен политически маскарад, тези хора аз определям като национални предатели и престъпници. А тези, които им дават леигитимност със своя вот, са техни съучастници.

Та защо ни карат да гласуваме?

ТЪРСЯТ СЕ СЪУЧАСТНИЦИ!

Но напоследък темата "идиоти" се разшири: "Кой ще е следващият премиер на България?"

И докато парламентарните партии нещо се ослушват - Румен Овчаров внезапно изтърси, че БСП не е готова да поеме управлението, а "винаги готовият" Александър Томов се покри, представители на "гражданските обединения" смело излизат на сцената.

Ето как г-н Хърсев извайва образа на "наследника" (по идея на Андрей Райчев):

"И да мислим

отсега за новото правителство.

За да имаме свястна власт, смислена политика и работеща икономика трябва да изберем истински професионалисти наместо партийни кариеристи, вречени във вярност на своето си котило... Ако отсега се разберем

кой ще е следващият премиер,

в оставащата година до изборите ще успеем да определим и общите цели на бъдещо правителство на съгласието.... Този човек трябва да има авторитет, постигнат от него самия, а не надуто като плондир име на успешен катерач по партийните върхушки. Следващият премиер трябва да е икономист ... Трябва ни обаче не университетски дърдорко с титли, а човек с натрупан в практиката опит, с качества и успех като ръководител ... Но

нека говорим с имена,

та да е ясно какъв човек търсим. А имената не са много. Не познавам и петима, за които съм убеден, че ще носят властта, без да се огънат и разглезят от нея. Безспорното име, което бих назовал, е на колегата Чавдар Кънчев.

Ще спра дотук, защото пак ще се просълзя.

Но какво му стана на г-н Хърсев? Преди месец ме убеждаваше, че Иван Костов е един от малцината, които разбират от икономика. По-късно написа нещо подобно в пресата. Променят се хората!

Всъщност Хърсев доста закъсня.

Преди него социоложката Мира Янова направи такъв рязък завой, че "Монитор" възкликна: "Мира Янова обърна палачинката!"

Аз бих го казал: "Обърнаха палачинката Мира Янова!"

Но да отдадем заслуженото и на Евгений Дайнов.

"Рокаджия, дисидент, бунтар, виден политолог, син шаман" ... Засега Дайнов "забравя да си признае", че до 10 ноември е млад и перспективен учен в областта на МРКД - Международно Работническо и Комунистическо Движение. Вероятно и това ще стане:

"През осемдесетте работих по секретна тема - Как да пратим в историята МРКД?"

И след пауза ще добави: "Под ръководството на съветските другари!"

Преди около година Дайнов внезапно отиде на село. Обясни, че възпитаниците на "синьото АОНСУ" са станали "опасно добри" и той се оттегля сред природата, за да пише наука.

Дайнов е труден за цитиране - каквото й да вземеш, все ще пропуснеш някой бисер. И все пак:

"Чувство на обреченост витае в партията (СДС - б. а.) 14 месеца преди изборите."

"А защо (СДС - б. а.) не може да се справи с негативните тенденции на разложение още нямам отговор. Затова може би всички анализатори си намираме повод да стоим извън София и дори извън страната. Просто сме в много идиотска ситуация. ... Но вече не мога да измисля изречение, което да кажа на управляващите."

В интерес на истината, Дайнов (все още) смята, че няма кой "да свърши работата по-добре от Костов". Драмата за него е, че " няма алтернатива".

Започна да "поумнява" и групата закъснели политически пубертети около "идеолога" Дилов-син. Трудно е да се разбере какво точно иска Дилов, но в поредно свое излияние той опонира на Райчев-Хърсев: "По-добре да се обединим около принципи, които въпросната личност ще спазва ..."

Обади се и Дони: "Няма да гласувам за овце!" Той пък вижда спасението в "хора от ново поколение", хора "необременени". Даже ги посочва: "Има такова поколение - на Любо Дилов, на Емо Кошлуков, на хора с акъл, които биха направили нещо подобно на "Гергьовден"."

Не бих си позволил да коментирам Дони, но проблемът изобщо не е в "поколенията". Иначе как да си обясним употребата на "новото поколение" по време на "Януарското въстание"?

Особен катарзис преживява радио "Свободна Европа". Това е много дълга тема, но напоследък дори "пациентите" им редовно ги попържат.

За да стане картината по-завършна трябва да спомена още няколко неща.

Появи се идеята, че щом цар Симеон е склонил да се кандидатира за президент, защо да не се кандидатира и за премиер.

Доста интересно е мнението на вице-премиера г-н Жотев. В интервю, ни в клин, ни в ръкав, той завършва:

"Ще си изпълня ангажиментите, след което се връщам в частния бизнес. Нямам политически амбиции. Никакви. Нула."

В контекста на темата, положението на Жотев е доста забавно. Всъщност Жотев бе спешно докаран "от Брюксел". Повериха му ролята на дубльор, но май хич не му се ще да стане титуляр.

Ще завърша с нещо, което заслужава особено внимание.

Макар и в стил пародия, г-н Петьо Цеков (в. "Сега") пише:

"След парламентарните избори през 2001 г. премиерите ни може да капят като обрулени круши през няколко месеца както в Италия."

Тезата е правдоподобна. След провал на "командир" и "водач" като Костов, е доста трудно да се пробута варианта Райчев-Хърсев. А и у нас "италиански вариант" не е разиграван. Защо да не се опита? Важно е далаверата да върви!

Та ето докъде я докарахме след десет години демокрация! Търси се премиер! Търси се, ама няма мераклии. Явно туземците най-после са разбрали що е това туземна колониална администрация. Съдбата на Луканов, съдбата на Виденов, състоянието на Костов, въпреки "безспорните му успехи", доста са отрезвили мераклиите "да управляват" България.

Предлага Хърсев, ама ако г-н Кънчев е толкова умен, колкото ни го представя, дали ще приеме мястото на "селския идиот"?

Спокойно, все ще се намери някой!

Но ако приложим "италиански вариант", ще ни трябва цял взвод "идиоти"! Е, до изборите има време.

А какво ще правим, ако Костов си отиде скоропостижно?

Съжалявам за г-н Жотев, но след като веднъж се е хванал на хорото ...

 

P. S.

Идеите в този текст предхождат събитията през "страстната седмица", но тук бих добавил само две неща.

1. Разходката на ген. Бонев до Германия, последвалите изявления, както и посещението на г-н Примаков в София възбуди въображението. Не се ли подготвя вариант обратен на "италианския"? Едва ли. Реакцията на политиците работи за вариант "Жотев".

2. "Абдикиралите" казионни анализатори отново блеснаха. И над всички пак е Евгений Дайнов. Ето какво поднесе той в миг на откровение пред слушателите на "Свободна Европа":

"Напоследък съм напълно оглупял и нищо не разбирам!"

Този път Дайнов все пак нещо е разбрал.

10 - 21 април 2000 г.