ГОДИНА НА ЛЪЖАТА

 

 

Преди десетина години, когато мнозина от днешните "видни демократи" и "антикомунисти" си изкарваха хляба за сметка на "дълбоката си убеденост в правотата на теорията и практиката на марксизма-ленинизма", можеше да се чуе следната сентенция: "Ако Наполеон имаше нашата преса, светът не би узнал за поражението му при Ватерло."

Така беше. Тогавашната преса имаше указания да премълчава "нашите" неуспехи. Премълчаваха и успехи. Естествено на "американците". И за да изглеждат нещата "достоверни" и "понятни" бяха разработени в детайли две взаимно допълващи се институции - идеологическа полиция и политическа полиция. Метафорично казано, идеологическите полицаи "показваха", а колегите им от политическата полиция "наказваха". Казано по-пряко, ако някой се усъмняваше в това, което преподаваха идеологически полицаи като Александър Лилов или Иван Костов, колегите на Димитър Иванов прилагаха своите "аргументи" и нещата си идваха на мястото. Естествено помагаха и други организации и институции - другарски съд, профсъюза, партийни организации, адвокатура, съд, прокуратура. Ради научната коректност, трябва да кажем, че и тези организации и институции са достойно представени сред днешните "видни демократи" и "антикомунисти". Достатъчно е да споменем семейство Йордан и Ева Соколови, Кръстю Петков, Васил Гоцев ...

Да се върнем към Ватерло. Какво би станало ако Наполеон имаше днешните наши медии?

Изкушавам се да дам една актуална версия на предишната сентенция: "Ако Наполеон имаше днешните наши медии, светът щеше да узнае за победата му при Ватерло."

Но да оставим Наполеон. Днес управляващите и обслужващата ги кохорта все по-смело сменят знака пред оценката на събития и факти - явен провал обявяват за победа.

В края на всяка календарна година вестниците и електронните медии правят оценки за случилото се в страната. Политици, политолози, социолози, интелектуалци, водещи журналисти поднасят пред медиите своите оценки.

Така бе и тази година.

Основният въпрос продължава да бъде: "Каква бе тази година?"

Ето и някои отговори:

- година на страха;

- година на стабилизираната бедност;

- година на корупцията;

- загубена година;

- година на ефирните трици;

- година на междувремието.

Повечето оценки са негативни. Има и позитивни. Те са на управляващите и на хора, които се прехранват покрай тях.

Не е трудно да се забележи, че критичните оценки в края на годината силно контрастират на предишния сервилен тон. Но що за чудо е това! За по-малко от месец от стари, проскубани кокошки медиите се преобразиха в млади, напористи  петлета. Тази промяна едва ли се дължи на "проглеждане" или на преодоляване на "страха". Струва ми се, сменено е "заданието". Това личи и от примитивната критика, и от безкрайното повтаряне на известни факти, и от поредното премълчаване на най-информативните факти, на които би трябвало да се основава критиката на управлението на страната. Но спор няма. Тонът е "критичен".

Това ме подтиква отново да представя моята оценка за изминалата година. Признавам, че не съм ентусиазиран от това усилие. Дори изпитвам досада. Още от времето преди "Януарското въстание" в редица публикации, било като анализ, било като прогноза, споделях с читателите всичко което смятах, че трябва да кажа гласно, за да не се стигне дотук. Все пак има и нещо ново. Това е моят отговор на основния въпрос: "Каква бе тази година?"

Ето отговора: "Година на лъжата."

Защо?

Ще направя някои уточнения.

Първо. Под "тази година" не визирам календарната 1998 г., а "тази политическа година", започнала в есента на 1996 г. и все още не завършила. Но, както се казва, "денят се познава от сутринта". И нямам причини в конкретния случай да се съмнявам във валидността на тази поговорка. Това, което днес "виждат" мнозина, можеше да се види още в началото на "тази година".

Второ. Разделянето на политическото време от "началото на промените" насам е условно. В този смисъл "тази година" има много общо с "предишните години". Има и разлики. Разликите се основават на заложената логика на промените и изобщо не зависят от тези, които "са на власт" - нито от политическите цветове, нито от конкретните лица. Политическата игра е само удобен параван.

Трето. Лъжата е основен елемент от сцеария на "промените". По-логично е да говорим за "Десетилетие на лъжата". Ако правя отстъпление от тази теза, то е, защото през "тази година" лъжата блести с наглост, стигаща до простащина и има амбиция да стане еталон на поведение и атрибут, и на "българската демокрация".

Четвърто. Не мога да не отбележа приноса на "американската демокрация" и лично на г-н Клинтън в теорията и практиката на лъжата. Без да обиждам останалите "демокрации" в края на нашия век.

Пето. Има много общи черти между медийната пропаганда и лъжата в демокрациите. Така една известна сентенция на проф. Ноам Чомски може да се перефразира така: "За демокрацията лъжата е това, което е сопата за тоталитарната държава." Съжалявам за г-н Божков, но позоваването му на д-р Гьобелс е признак за дилетантщина в областта на теорията и практиката на лъжата.

Не бих искал да правя пълен списък на лъжите при "управлението" на Съюза на ДС. Списъкът ще бъде много дълъг. По-добре ще е да изясня още веднъж причините за тези лъжи и естествено да припомня тези лъжи, които би трябвало най-вече да смущават твърдия "син" електорат.

Кои са тези лъжи?

Съюзът на ДС обеща, че ще извади на светло причините за провала на демократичните промени в някои основни направления:

 

1. Досиетата на агентите на "бившата държавна сигурност".

2. Фалита на финансовата система.

3. Кредитните милионери.

4. Икономиката в сянка.

5. Корупцията.

6. Престъпността.

7. Проблемите и в държавните, и в частните медии.

8. Структурната реформа.

9. Бъдещето на младите.

10. Подбора на кадрите.

 

Ще спра до тук. Всеки може да допълни списъка.

Какво направиха "управляващите" за близо две години? Имитираха дейност. Сиреч лъжеха.

Да вземем една от най-болните теми - досиетата. По данни на министър Бонев законът остави на тъмно около 70 агенти на "бившата държавна сигурност" спокойно да си работят в коридорите на "сегашната власт". Как останалите се примиряват с този факт? Да оставим всичко друго настрана, но фактът, че "чистите" са неотличими от "агентите" дава основание да мислим, че всички, които имат принос за окончателния вид на закона са агенти.

Ами корупцията? Дори г-жа Ейвис Боулън, неприкрит фен на "управляващите", в края на годината си позволи скандални изявления.

Или перспективите пред младите? Както би казал ромът Киро от Каналето, дори астролозите - четете социолозите - констатираха нарастващото чувство за безперспективност у младите. Младите не виждат достойно бъдеще в България! И всичко това след "безрезервната подкрепа" към "сините" по време на "Януарското въстание". И тук е връзката с прословутата "структурна реформа". Защо никой досега не застана открито поне пред младите - старите, кучета ги яли - па да обясни какво ще произвежда България след тази реформа? Какви специалисти ще ни трябват? Кои ще са престижните професии? Какви ще са критериите за добра кариера? О, да! Ще кажете, че не съм прав. Г-н Костов и г-н Стоянов редовно се срещат с младите. Костов им обещава бляскава кариера като държавни чиновници, а Стоянов ги обучава на президентски обноски!

Да говоря за престъпността, кредитните милионери, медиите или лустрационните текстове на Закона за администрацията, би било твърде предизвикателно към търпението на читателите. Достатъчни са обаче само две числа. Според официалните данни размерът на невърнатите кредити за периода 1987-1996 г. е 2 милиарда и 700 милиона марки. Но това число не отчита инфлацията и промяната на валутния курс през този период, казано на икономически език, не е направено осъвременяване на стойностите на кредитите. След осъвременяване се получава доста впечатляващо число - 100 милиарда марки "лоши кредити"!

Друг е проблемът с фалита на финансовата система. Тук винаги има какво да се добави. Освен това тази тема прехвърля мостове, както към демократичните "предишни" години, така и към тоталитарните времена.

Фалитът на финансовата система е планиран. Зад него се прикрива основно направление на "демократичните промени", а именно: превръщането на 90 процента от българите в евтина работна ръка. Тази задача не слиза от дневния ред на "управляващите" вече девет години. През тези години обедняването на българина е перманентно, но има и два безспорни върха. Първият жесток удар бе нанесен след т. нар. "Луканова зима". Вторият, още по-жесток удар, бе нанесен по времето, когато бе имитирано "Януарското въстание". Има много общо в двата удара, но е добре да ги разгледаме отделно, за да видим и приликите, и разликите.

 

По време на "Лукановата зима" българинът бе жертва на следният сценарии:

1. Изкуствен дефицит на стоки от първа необходимост - най-вече на храни.

2. Въвеждане на купонна система - психологическа подготовка.

3. "Победа на народа" - "сваляне" на Луканов.

4. Предлагане на политическа "алтернатива" - коалиционно правителство със значимо участие на "демократи" - Костов, Луджев, Пушкаров.

5. "Демократите", начело с Костов, предлагат спасителен вариант - шокова терапия, в основата на която е "либерализация" на цените.

6. "Либерализацията" е факт. Цените скачат седем пъти и стоките "се появяват на пазара". Костов е в стихията си: - "Рформата се прави като по учебник"!

7. Спестяванията на милиони хора намаляват седем пъти, а "търговците" регистрират рекордни печалби.

Преди да изложа сценария на "Януарското въстание", ще дам някои разяснения, които прехвърлят мост по-далече в миналото. Става въпрос за изграждането на "демократичната" финансова и банкова система. Тук сценарият предвижда "структурна реформа", планирани "лоши кредити" и дирижирана инфлация.

"Структурната реформа" в банковата система се изрази в създаване на голям брой псевдо-банки, за да се снеме отговорността от БНБ, която фактически се превърна в дистрибутор на паричните потоци. Основната задача на псевдо-банките бе да наливат пари в държавни и частни фирми. Наливането бе съпроводено с печатане на пари, за да се подържа перманентно високо средно ниво на инфлация. Инфлацията изяждаше левовите депозити на милиони българи и обезценяваше стойността на взетите кредити. Разбира се всичко това имаше смисъл при наличие на втора валута - щатският долар. Така в България се разиграха събития напомнящи филма "Туин Пийкс". Дирижираният курс лев/долар позволяваше на "посветените" своевременно да преминават от доларови в левови позиции и обратно, докато "непосветените" - огромната част от дребните вложители, правеха отчаяни опити да запазят стойността на спестяванията си. На това място не мога да не отдам заслуженото на г-н Тодор Вълчев - дълго време председател на БНБ. Например в периода 1994-1995 г. г-н Вълчев "мъжествено" удържаше долара в рамките на 55 лева. Нищо, че инфлацията бе около 100 процента. Нещо повече, г-н Вълчев непрекъснато "поощтряваше" левовите депозити - лихвите в някои банки стигнаха 70 процента за година. Нервите на милиони хора, които имаха парични резерви в долари, не издържаха и ... хоп в капана. Обмениха доларите за левове и ги вкараха в банките, за да ползват високите лихви, които естествено не компенсираха напълно инфлацията. Постепенно доларът започна да расте. Отначало по-слабо, после все по-силно. Някои банки затвориха гишетата. Други банки въведоха ограничения при теглене на депозитите. Заговори се за банкови фалити. Но ДСК "мъжествено" отстояваше интересите на гражданите. После. После всички помнят. Доларът тръгна стремително нагоре. За кратко време мина 1000 лева, после 2000 лева. Стигна 3000 лева, и се върна около 2000 лева. В началото на Борда бе около 1800 лева, сега е около 1700 лева, следвайки курса марка/долар. През това време инфлацията пълзи и доларът се обезценява. Това не пречи на Костов да демагогства, като се хвали с повишаване на доларовата стойност на българските заплати. Лихвите по депозитите естествено отново са отрицателни.

Какви са изводите?

Стратегията в т. нар. финансова сфера е да се обезценят спестяванията на милиони българи и за сметка на това да забогатее "посветеното" малцинство. Някой ще каже, че това е спекулация и че няма нищо незаконно. Не, това е жив грабеж! Това е планиран грабеж! Това е престъпление във всяка точка на Земята! Защо г-н Вълчев задържаше близо две години курса на долара? Нима българската икономика даваше гаранции за обезценяване на долара по отношение на лева? Имате думата, г-н Вълчев! Имате, ама ви няма. Изчезнахте яко дим! А колко сладки приказки изприказвахте!

Какво става сега? Инфлацията расте. Доларът се обезценява на българския пазар. Лихвите по депозитите са отрицателни. Правителството вдига бавно заплатите, за да могат хората да преживяват и естествено да парадира, че вдига доходите.

Но основният удар сега е насочен към тези, които в началото на 1997 г. купиха долари, за да запазят поне част от левовите си резерви. Днешната политика цели обезценяване именно на тези долари. Но тук не става въпрос за "посветените". Те преминаха на доларови позиции малко преди доларът да тръгне стремително нагоре. Доларите на тези хора вероятно не са в България.

А не ви ли прави впечатление "доброто здраве" на оцелелите банки? По информация от пресата българските банки държат над 2.5 милиарда долари в чужди банки! Вярно, че почти не работят, но са "стабилни". Имаме си дори "банкер на годината". А чии пари държат в чуждите банки? Не са ли нашите пари? Много ли е трудно да се сетим, че някои български банки са направили това, което са направили "посветени" частни лица и фирми? Защо и те да не са били "посветени"? И в банките има живи хора!

Сега е много лесно да разберем "целите на Януарското въстание". Банково-финансовата далавера от първите седем години на "промените" е толкова мащабна, че не може да мине без политически маскарад. Този маскарад преследваше няколко взаимно допълващи се цели: да се извърши смяна на караула във "властта"; да се имитира политическо израстване на българина - "нов обществен договор"; да се спечели време за постигане на крайната цел - превръщане на милиони българи в евтина работна ръка; да се елиминира намесата на непредвидени политически или обществени фактори.

Да подредим сценария на "Януарското въстание".

Подготовка на "Януарското въстание":

1. Медийна атака срещу правителството на Жан Виденов. "Приятелски кръг" стана ключово понятие.

2. В БСП се появиха пукнатини. Появи се "групата на деветнайсетте" - нещо като червен аналог на "сините мравки". В. "Дума" също не се посрами.

3. За победата на Петър Стоянов наравно със сините дадоха своя принос и червените, и ДПС, та дори самият Пирински, подкрепен от Конституционния съд.

4. Жан Виденов се оттегли и от поста председател на БСП, и от поста премиер. Така се стигна до планирания вакуум в управлението на страната.

5. Накрая последва драстично намаляване на доходите на населението. За няколко месеци цените се вдигнаха 10 пъти, а заплатите бяха замразени.

6. Не мина и без "народно недоволство", напълно в духа на левичарската традиция.

"Януарското въстание" реши следните задачи:

 

1. Унищожаване на влоговете на милиони дребни вложители.

2. Десеткратно намаляване на задълженията на кредитните милионери.

3. Създаване на алиби за "отказа от власт" на БСП.

4. Създаване на алиби за "съкрушителната победа" на СДС.

5. Създаване на удобна конфигурация в парламента, за да се осигури:

а) "плодотворна работа" на мнозинството;

б) възникване на контролирана "алтернатива на управлението";

в) преструктуриране на парламентарното пространство, когато се наложат по-радикални промени в изпълнителната власт.

 

Имате ли възражения? Ясни ли са целите на "промяната"? Ясни ли са методите? Ясни ли са приликите и разликите между "Лукановата зима" и "Януарското въстание"? Ясно ли е защо Иван Костов и неговата жена Елена Костова са "лица на българската демокрация"? Чувствате ли резултатите?

Време е да завършвам. Още много неща могат да се добавят. Картината ще става все по-мрачна. Но няма да се предаваме! Засега поне да се посмеем!

През месец март 1998 г. издадох първа книжка от поредицата ПРОФЕСИОНАЛНИ ЛЪЖЦИ. В нея показах, че Иван Костов е не само лъжец, но и професионален лъжец. Естествено той не е самотен. Но не мога да не изразя своята признателност на журито, което определи Иван Костов за "Мъж на годината". Всичко си идва на мястото. В годината на лъжата, Костов е не само мой фаворит, но и на компетентното жури. Верен избор!

През месец септември 1998 г. публикувах във в. "Зора" намерението си да съставя "Речник на помиярите в България". По-късно в интервю за в. "Дума" предоставих на читателите някои подробности от този проект. Защо споменавам тези неща? Признавам, че това, което прочетохте можеше да има заглавие "Година на помияра". Е, с някои несъществени разлики.

 

30 декември - 21 януари 1998/99 г., София                              Иван Ценов

 

Статията е публикувана във в. "Нова зора"