КАКВО СЕ ПРОМЕНИ СЛЕД 10 НОЕМВРИ?

НЯМА СТАРИ ВИЦОВЕ - ИМА МЛАДИ ХОРА!

Десет години след "началото на промените" в медиите можем да открием най-различни оценки. От едната крайност - "нищо не се е променило", до другата - "всичко се промени". Няма да споря, а ще дам един поглед, който не открих в дискусиите.Ще се спра на вицовете.
Какво представляват вицовете?
Според Рей Бредбъри - един от големите фантасти на века : ”Вицовете са средство на висшестояща цивилизация за контрол над земляните.". Фантасти използват тази форма, за да погледнат към актуални проблеми на хората. Тогава какво "наистина" представляват вицовете? В духа на Бредбъри бих казал: "Вицовете са средство на властта, за да изследва реакциите на обществото.". Нещо като социологическо проучване, но неявно и затова много по-достоверно.
Каква промяна настъпи във вицовете "след 10-и"? По едно време се заговори, че са в упадък, но напоследък се забелязва известно съживяване.
Преди време чух следния виц. Разказвал го български евреин.

Нашенец посрещнал братовчед от Израел. Гледа братовчеда, чуди се, цъка с език: "А бе, братовчед, не са добри нещата тук ... Как ще преживееш? Ела при нас в Израел, поне докато се пооправят малко." А нашенецът отговорил: "О, братовчед, не се притеснявай. Ние преживяхме Холокоста, та Костов няма да преживеем."

Евреите пак ни удариха о земята.
Та да опитам и аз. Нещо като връщане на топката. Нали все ни слагат на първите места по интелигентност.Първо ще припомня един стар виц. Така и младите "ще влязат в час", а и някои стари ще си опреснят паметта. И така …

Питане: Как ще реабилитират жертвите на Холокоста?
Отговор: Като направят от сапун евреин.

Днес този виц би трябвало да звучи така.

Питане: Как ще реабилитират жертвите на Костов?
И още по-правилно: Как ще реабилитират жертвите на прехода към демокрация?
В контекста на предишния виц, смисълът на отговора е очевиден.
Вече сме подготвени за следната история.

Александър Божков и Соломон Паси отишли в Израел. Срещнали се с български евреи. Разказват двамата, слушат ги внимателно. Наблегнали на това, което правят за демокрацията в България.
Накрая думата взел стар евреин: Добре се хвалите, но тук се чуват и лоши неща за вас. На теб ти викат "Господин Десет процента", а ти май ще излезеш по католик от папата по въпроса за НАТО. Откъде ти дойде на ума, да искаш ядрени бази в България?
Божков разперил ръце и широко усмихнат казал: Та колко са десет процента!? Това прави по 10 цента на продаден завод! За толкова малка комисиона друг не би се хванал за тази мръсна работа!
Тъкмо и Соломон да каже нещо, старият евреин продължил: Вие май не разбирате. Тогава ще ви го обясня по друг начин. Какви щяхте да бъдете сега вие двамата, ако бабите ви се бяха родили в Германия, а не в България?
Божков се замислил, па взел, че изтърсил: Аз имам излъчването на Хелмут Кол ... Приличаме си по външен вид ...
Соломон не го изчакал да довърши и бойко казал: А защо не Генерален секретар на НАТО!
Тогава старият български евреин казал: Може да ви прозвучи като черен хумор, но ти Александър сега щеше да си сапун за пране трето поколение, а ти Соломон, като те гледам къде се вреш - дезодорант "Интим" трето поколение.

Това е. Ако спестим подробностите, вицът е готов.Но да не задълбаваме. Хуморът тук е наистина черен.Да преминем към "по-забавна" тема. По "онова" време порното беше забранено. Младите може и да не ни повярват (и с право), но тогава единственият начин да видиш нещо по-различно, бе да си направиш добра антена за Белград. Така бе и с порното. Е, имаше и друга възможност, но тя бе по-рискована. Някои младежи, сред тях и деца на "активни борци" (за справка Любо Пъпката), имаха "канали" със Запада. И правеха добър бизнес - плочи, аудиокасети, видеокасети, та дори и наркотици. Та по "онова" време имаше такъв виц:

Понесла се мълва, че БНТ ще излъчи шведски филм. И не само шведски, но и порно - "Баба дала на войника".А каква била работата. Филмът не бил шведски, а съветски. И не бил порно, а за войната - "Балада за войника".

Как ще звучи сега подобен виц? Ето, правя опит.

От известно време у нас върви слух, че ще се прожектира европейски филм за опазване на околната среда - "Вредата от атома на мира".А каква била истината. Филмът не бил европейски, а американски. И бил не за опазване на околната среда, а за унищожаване на околната среда - "Ползата от атома на войната".

Няма да коментирам. Само ще добавя, че днес (при конкуренцията) има нещо наистина ново. Слуховете говореха, че правата за разпространение на филма е получила драгалевската фирма "Манго и братовчеди", но от днес е ясно, че филмът ще бъде разпространяван от мултинационалната компания "Соломон и братя".

Използваните примери показват как една структура може да се използва в различен контекст. "Специалистите" твърдят, че броят на структурите е ограничен. Така някои вицове сякаш се прераждат. Но има вицове, които надживяват средата, в която са създадени. Ще дам пример, който показва, че такива вицове имат еднакво звучене, дори при такава "фундаментална разлика", каквато е разликата между "социализма" и "демокрацията".
Моето поколение помни времето, когато "Партията" обяви курс към "развито социалистическо общество". Може би това е времето, в което започва "преустройството". Вече бяха отминали времената на сталиновия модел на социализма, "вътрешният враг" бе сломен безвъзвратно и единствената пречка пред победата на социализма в световен мащаб бе "външният враг" - най-вече американският империализъм. Студената война си я имаше, но основната битка се пренасяше на икономическия фронт. Съветски икономисти бяха екстраполирали икономическото развитие на "двете системи" и Хрушчов бе обявил, че "днешното поколение комунисти ще живее при комунизма". Това трябваше да стане около 1980 г. Но Хрушчов си отиде безславно и неговите наследници приеха по-реалистична доктрина - развит социализъм.
Та точно по това време хората започнаха да чувстват значима разлика между решенията на поредния пленум и това, което виждаха и чувстваха. Така се появиха серия от вицове със специфичен подтекст. Ето един от тях.

Селски момък си харесал булка. Вдигнали сватба и на другия ден, както повелява традицията, трябвало да се състои още един ритуал - музика, гърмежи, ракия, за да стане ясно на всички, че булката вече не е девствена, сиреч, че момъкът си го бива. В такива случаи обикновено се появява само една пречка - момата да е загубила девствеността си преди сватбата.Така било и сега.Гостите чакат сигнал, чакат да се появи младоженеца с постелята, оцветена в червено, ама той не излиза. И как да излезе!Роднините схванали каква е работата и дали сигнал на музикантите. Загърмели и пушките, потекла ракия.Младоженецът скочил от кревата, отворил вратата, застанал пред гостите така, както майка го е родила и изкрещял: "А бе, аз на кура си ли да вярвам или на музикантите!"

Та като слушам сега какви ги приказват Костов и братовчеди, като чета социологическите проучвания или данните от статистиката, все се сещам за този "тоталитарен" виц. А той сякаш за сега е измислен. Какво говоря! Преди, когато поне по селата можеше да се намери девствена булка, мнозина биха го възприели буквално. Сега, както показва и "Дунав мост", нравите у нас са такива, че ако човек не разбере алегорията, много би се зачудил. Но като споменах "Дунав мост", та се сетих.

Попитали шведска порно звезда, как оценява тази "първа лястовичка".
- Като начало не е лош, само името му не става. По добро е "Парламент" - бил отговорът.

В последния час.

В "Панорама" баба от село Крали Марково си пожела някой нов Крали Марко, за да поведе българите към добро. Кой знае защо, Гарелов не попита, кой е тогава Иван Костов.
Да попитаме ние.
Иван Костов е стар Крадни Манго, г-н Гарелов.

3 - 15 ноември 1999 г., София Иван Ценов

P. S.

Характерът на темата, изискваше адекватност на изказа. Въпреки това отговорността за този текст е само моя. Надявам се, че по-чувствителните читатели ще ме разберат и извинят.