КРЕДИТНИЯТ МИЛИОНЕР - ПОРТРЕТ ПО ПРЕЦЕДЕНТ

Иван Ценов
EMAIL: itsen@vmei.acad.bg
Fri Oct 1 19:47:50 1999
София

Понятието "кредитен милионер" е едно от най-популярните в последните години. Всеки го е чувал. Мнозина знаят какво е: Човек, който е взел един или няколко банкови кредити и не ги е върнал. Думата "милионер" изразява размера на кредита.
До тук сякаш всичко е просто и ясно. Но всеки опит да разкрием по-интимни неща на понятието, ни изправя пред сериозни трудности.
Всъщност какво означава "милионер"? В "зелено"? В левове? И ако е в левове, кои левове? Тези от 1987 г., тези от 1992г., тези от 1996г. или след това, когато доларът се укроти на около 1800 лева. Не по-малки проблеми възникват, когато се опитаме да си изградим някаква по-осезаема представа за кредитния милионер. Конкретните лица, които експонират отвреме-навреме медиите, трудно ни насочват към някакъв типичен портрет - портрет по описание, биха казали криминалистите.
Сред кредитните милионери има всякакви хора. Нито възраст, нито пол, нито политическа принадлежност, нито образование, нито вяра, нито религия, нищо не
подсказва рисковите фактори. Вярно е, че по политически причини най-често ги
боядисат в червено, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че и този признак не е достатъчно представителен. Вярно е също, че по логически съображения кредитните милионери се свързват със "службите", но пряки доказателства почти липсват - Законът за досиетата ги пази.
Как да съставим тогава портрет на един кредитен милионер?
Ще опитаме с ПОРТРЕТ ПО ПРЕЦЕДЕНТ.
В книгата "Пълен списък на кредитните милионери в България" (Книгоиздателска къща "ТРУД" - 1998 г.) можем да открием следните данни:
           
Асен Йорданов Агов
            ЕГН 4811086281
            Банка - ПЧБ
            Стара главница - 40 578 000 лв.
            Погасена - 0 лв.
            Остатък - 40 578 000 лв.
            Стара лихва - 13 743 000 лв.
            Погасена - 0 лв.
В графата "Вид" (на фирмата) пише "друг", а данни за обезпечение на кредита липсват.
Липсват и най-важните данни: кога е отпуснат кредита; във валута или левове; условия за погасяване; наказателни клаузи. Сиреч липсва това, което "трябва" да липсва. Друга подробност. Асен Йорданов Агов е в списък # 2, тоест Агов е сред тези длъжници, които са "погасили дълговете си в периода 8 декември 1997 г. - 12 януари 1998 г." Според авторите на книгата Агов е сред тези, които "притиснати от закона, (те) са изплатили общо 547 млрд. лв. в кратки срокове".
Това пише в книгата. Книгата, написана по дискетите, дадени на медиите на 21 януари 1998 г. от самия Александър Каракачанов и то само няколко часа, след като шефката на управление "Банков надзор" Емилия Миланова е връчила на председателя на Народното събрание Йордан Соколов списъка на кредитните милионери по закона "Каракачанов".
Сега да видим какво можем да добавим.
Кой е Асен Йорданов Агов?
Сравнявайки предисловието на книгата и посочените по-горе данни, с голяма степен на вероятност можем да твърдим, че това е известният политик и парламентарист Асен Агов от СДС. Самият Агов (от СДС) няколко пъти е пледирал пред медиите, че е погасил задълженията си. Естествено г-н Агов никога не е влизал в подробности. Пак от медиите, с по-малка степен на вероятност можем да определим и датата на отпускане на кредита - 1992 г. Но нищо не сме чули, дори и от медиите, за най-важните данни (посочени по-горе), на основата на които можем да получим пълна информация за прецедента. Ето защо в следващото изложение ние няма да си мислим, че посочените данни са за известния политик Асен Агов. Това би било некоректно. Има още една причина да направим това. Вече казахме, че портретът на кредитния милионер е доста размит. Ако приемем, че данните са за седесара Агов, ще излезе, че партизираме проблема. И то пред
избори. Е, някой може да ни подсети, че Агов е толкова от от СДС, колкото и от БКП или ДС, но това е още едно основание да не персонифицираме кредитния милионер. Освен това, за да не пропуснем ДПС и Евролевицата, ние ще говорим не за Асен Агов, а за Асан Виенски и ще приемем, че Асан Виенски е бизнесмен, за да не засегнем и БББ.
Сега, без всякакъв риск да бъдем обвинени в пристрастие, ще направим някои сметки, за да попълним информацията, която БНБ грижливо "съхранява" и без която е трудно да се състави точен портрет не само на кредитния милионер, но, което е по-важно, на самата БНБ.
Малко математика.
Едно нещо е сигурно. Асан Виенски е имал общи задължения (главница плюс лихва) от 54 милиона и 321 български лева от януари 1998 г. По това време доларът е около 1800 лева. С други думи Асан (като истински милионер) е обменил 30 200 американски долара, погасил е с тях задълженията си от 54 321 000 лева, стиснали са си ръцете с "Господин поне 10 процента", почерпили са се с остатъка и са се разделили.
Пито-платено!
Сега започват "несигурните" неща.
Колко е бил доларовият еквивалент на главницата?
Пресата твърди, че заемът е отпуснат през 1992 г. Тогава Асан все още не е напълно син и ПЧБ "естествено" му отпуска кредит. По това време (вероятно септември - иначе бихме подценили Асан като бизнесмен) доларът е 22.39 лева. Доколкото през цялата 1992 г. БНБ удържа долара около 23 лв., евентуалната грешка е малка и не влияе на изводите. Сега лесно изчисляваме, че главницата е равна на 1 милион 812 хиляди и 327 долара - да приемем 1.8 милиона долара (американски).
Естествено възниква следващият въпрос: Какъв е бил кредитът? Левов или в долари?
Тук можем да проявим малко интуиция. Стойността на главницата показва, че кредитът е бил в долари. Та кой би искал кредит от 40 милиона и (точно пък) 578 хиляди лева. Очевидно това число се е получило от кръгло число в долари (например 1.8 милиона долара), умножено по "курса на деня". В полза на тази хипотеза (доларов кредит) е и размерът на лихвата, която се натрупва през периода. По това време годишните лихви по левовите депозити и кредити бяха около 50%. Но Асан е изплатил задълженията си 5 години след получаване на кредита. Вярно е, че няма информация дали е изплащал нещо през този период, но и г-н Костов работи при липса на достоверна информация. Какво остава за такива като нас! Трябва да се примирим и да потърсим отговор на въпроса. Защо за 5 години лихвата е само около 13 милиона лева? Отговорът е очевиден. Защото кредитът е валутен и лихвата е била около 5-6% процента годишно, тоест 10 пъти по-малка от тази за левовите кредити. Сега елементарно стигаме до следния резултат. Бизнесменът Асан Виенски е взел от ПЧБ през 1992 г. валутен кредит в размер на 1.8 милиона щатски долара и го е погасил (и то с натрупаните лихви!) през януари 1998 г. с около 30 000 долара. Бинго!
Остана незасегнат поне още един важен въпрос. Защо Асан е погасил задълженията си в левове? Ами как защо!? Защото не може да наруши закона! Такъв е законът! Дори и да иска, не само Асан, но и който и да е длъжник, законът не позволява! Взел си валутен кредит, но си задължен да го изплатиш в левове! Та левът не е ли валута? Как така!? До тук предимство имаха числата. Е, трябваше и малко въображение, за да попълним "скътаната" информация. Сега ще ни трябва повече въображение. Ще се опитаме да си представим какво е станало с парите от кредита. Всъщност това е най-важното за обществото. Ако Асан е използвал кредита за "развитие на частния бизнес", ако Асан е "създал нови работни места", загубите за обществото не са толкова фатални. Но ако не е станало така? Икономическото състояние на България ни подсказва един от най-лошите за обществото варианти. Асан си е "взел" паричките и е спечелил само той. В полза на този вариант е общоизвестият факт, че Асан се насочи изцяло към политиката. Вярно, чу се, че Асан взел кредита заради бизнеса на жена му, но нещо по-конкретно няма.
И така, какво ли е станало с парите от кредита? Една доста вероятна хипотеза. Асан вече има 1.8 милиона долари. Годината е 1992-ра.Не е трудно да се досетим, че такива кредити не се отпускат на всеки минал покрай банка. Някой е бил "гарант". Естествено е Асан "на момента" да се е отчел поне пред две лица - "гаранта" и "банкера". Тези "двамата" със сигурност са членове на "Клуб поне 10 процента" Това ни навява на мисълта, че Асан "на момента" се е разделил с 360 000 долара. Но да ги приемем 300 000. Още тогава е било известно, че Асан ще стане преуспяващ политик и "двмата" са мислели в перспектива. Така на Асан му остават "само" 1.5 милиона долара. Какъв е техният път? Асан знае какво ще се случи на България и взема мъдро решение. Оставя на депозит във Виенска банка един милион долара. Оставя ги при годишна лихва около 5%. В началото на 1998 г. милиончето става около милион и триста хиляди долара. А каква е съдбата на останалия половин милион долара? Различна. Част от парите може наистина да е употребена за бизнес - някой бутик, за да не скучае съпругата. Друга част е минала като "осигуряване бъдещето на децата". Имало е и за "представителни". Имало е и за "битово осигуряване". Имало е и за глезотии - скъпи дрехи, изискана козметика, бижута.
Ех, колко хубаво нещо е пазарната икономика!
Има ли още по-неприятни за обществото хипотези?
Има! Но тук трябва да навлезем в полето на макроикономическия анализ. Трябва да обработим временните редове (това е математико-икономически термин и ако не ви е познат не се опитвайте да налучквате) на инфлацията, курса на долара и основния лихвен процент на БНБ за периода 1992-1997 г. Можем да разширим периода отдолу - от 1987 г. И отгоре - до наши дни. Така ще добием още по-добра представа. Сега няма да правим това. Всъщност преди две години публикувах статия, в която оцених реалната стойност на общия дълг на кредитните милионери. И тази стойност не е 2.7 милиарда марки, както ни се натрапва от медии и други "заинтересовани" страни. Реалната, в смисъл на осъвременена по икономическите канони стойност на "лошите кредити", за периода 1987-1996 г. е минимум 100 милиарда марки. А като се сетим, че Асан е "погасил" задълженията си, и то как, нещата стават още по драматични. Но "лошите кредити" са 40% от всички кредити за периода. Как ли са погасявани "нелошите кредити"? Както ги е погасил Асан? Защо не! Така нещата стават наистина много дебели.
Но да се върнем към временните редове. Дори повъхностен поглед върху тях показва, че има нещо доста интересно. Наблюдава се почти детерминирана зависимост на задържане за известен период например на обменния курс долар-лев и след това внезапен скок - нещо като натягане и отпускане на пружина. При "натягането" доларът "заспива" на някаква стойност, инфлацията си е около 100 % за година, лихвите по левовите депозити около 50%. Тези, които имат долари, започват да нервничат и попадат в капана - обръщат ги в левове, за да спасят поне половината от стойността за сметка на "високата" лихва по левовите депозити. Е и тя (50%) не покрива годишната инфлация (100%), но все нещо се спасява. И когато "маймуните станат много, клонът се чупи" - някой отпуска пружината. Доларът скача рязко нагоре и левовите депозити "изгарят". А ако оцелиш момента? Ако някой ти е пошушнал и след като си ползвал високите лихви по левовите депозити, малко преди отпускането на пружината си минал на доларови позиции? Не е трудно да си представим нагледно - маймуните падат от клона, падат върху едната страна на подпряна в средата дъска, Асан е от другата страна и полита нагоре. И така, нагоре и все нагоре! Ех, живот! Не вярвате? Не си спомняте? Добре. Ще погледнем статистиката.Всички помнят "срива на банковата система", довел до "януарското въстание". От октомври 1994 г. до юли 1995 г. БНБ държи долара между 64 и 66 лева. Твърдо! През този период основният лихвен процент достига нива до 72%. Инфлацията е все около 100%. Маймуните масово се качват на клона. От август 1995 г. доларът започва леко да се качва и през декември е 70 лева. Януари 1996 г. започва с 72 лева за долар и клонът започва леко да пука. През април доларът стига до 81 лева, а през май 1996 г. минава през 120 лева. Маймуните усещата, че клонът вече започва да се чупи и правят опит да скочат. Да, ама не! В този момент банките затварят гишетата. Няма пари! От юни до декември официалният курс нараства от 143 до 456 лева за долар. Маймуните политат надолу. По средата на падането все още мислят, че ще им се размине, но пружината вече се е задействала със пълна сила. Януари 1997 г. доларът е 700 лева, а през февруари - 2500 лева. Това е официалният курс. Чейндж-бюрата реагират още по-бурно - телевизията ни "информира" и виждаме табели с курс до 3000 лева. Март 1997 г. доларът пада рязко на 1600-1700 лева и процесът се успокоява. Минал е вече и политическият маскарад - "януарското въстание". Добрев "се е показал истински мъж" и е върнал мандата. Назначен е служебен кабинет, СДС се готви за пълна изборна победа, ще има и борд. Ура! Спасението идва! В края на 1997 г. Асан - вече яростен "антикомунист" и един от водачите на "въстанието", дори си издължава взетият "от комунистите" в ПЧБ кредит. Колко трогателно! Е, не знам дали успяхме да направим портрет на кредитния милионер, но мисля че успяхме в друго:

НАПРАВИХМЕ ПОРТРЕТ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА.
НАПРАВИХМЕ ПОРТРЕТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ.
НАПРАВИХМЕ ПОРТРЕТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ.
НАПРАВИХМЕ ПОРТРЕТ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
НАПРАВИХМЕ ПОРТРЕТ …
С това завършва "веселата част". За разлика от обичайния протокол, сега следва официалната част.

Г-н Главан прокурор на Република България,
В последните две години многократно съм правил опити да повдигна пред обществото
проблема за т. нар. кредитни милионери. По някога по-успешно, по някога с пълно
фиаско. Особено напоследък.
С тази публикация отново поставям този въпрос. Не се лъжете от формата, г-н Главен
прокурор. Това е публикация за медиите. Но същността на проблема визира вас. Вие сте човекът, който може да задвижи системата, за да получим официални и надявам се точни отговори.
Вие сте на ход, г-н Главен прокурор на Република България!
Аз свърших моята работа. Но съм готов да ви сътруднича, ако вие желаете.

Иван Ценов

 23-24 септември 1999 г.