ЗАЩО НИ КАРАТ ДА ГЛАСУВАМЕ

ИЛИ

НА КАКВО СЕ КРЕПИ МИТЪТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА?

За това Ви моля да участвате в изборите.

Дори и ако ще гласувате за моите противници.

От писмата на Ф.Димитров до младежите,

които трябва да гласуват за първи път на

18.12.1994 г.

 

Прочетох личното мнение на г-н Любен Георгиев публикувано на 11 декември т.г. в "24 часа". Това ме накара да се включа в дискусията - "ДА ГЛАСУВАШ ИЛИ ДА НЕ ГЛАСУВАШ?". За съжаление тази дискусия е почти табу както в печата, така и в диспутите на политическите сили пред телевизионния екран. Всъщност медиите с настървение тиражират призивите на политици, експерти, сдружения за "честни избори", синдикални централи, дори царе, за участие в изборите. В този поток от призиви се открояват две линии. Едната е напълно естествена. Политиците хвалят своята стока и призовават електората да си купи от нея. Естествено, те охулват стоката на опонентите си. Така е в целия свят. Другата линия обаче призовава объркания електорат да гласува, независимо с каква бюлетина. Особено енергичен е г-н Тренчев, който обяви, че е създал и някаква организация, за да накара хората да гласуват. Поведението на Тренчев смути дори някои експерти. Те се чудят на глас: "Как може да се иска от хората да гласуват, без да им се посочва за кого да гласуват?" Още по-интересно е поведението на някои политически формации, които (явно или неявно) също припяват на втората линия. "Ако не гласувате, вие гласувате за БСП" - крещят от щаба на СДС. "Ако гласуват под 75%, ще спечелим изборите с повече от 50%" - сякаш оглупели смирено заявяват от щаба на БСП. Царят, както намекнах, също се включи към втората линия: "Важното е всички да гласуват" - заяви мъдро той в предаване на живо от "Дарик радио".

Какво става? Консенсусът е пълен. Всички, явно или неявно, призовават електората да гласува масово. Може би демокрацията е в опасност? И ето самотен глас: "Щом и трите политически сили пеят на един глас колко важно било всички до един да гласуваме, значи трябва да направим точно обратното!" - стреля г-н Л. Георгиев.

Да, ама не, г-н Георгиев! Нещата трябва да се обяснят просто. Просто, но не опростено! Послушайте и Вие, г-н Георгиев.

Защо очевидното нежелание на голяма част от българите да гласуват предизвиква такава паника в политическия маймунарник, както би казал Негово Превъзходителство, или Неговата Баба? Защо на българина се представят взаимно изключващи се социологически проучвания на общественото мнение, които скромно съобщават, че "нямат смисъл на прогнози"? Защо? Защо? Ами много просто.

За да бъда по-ясен, ще използвам по-нагледни понятия. Когато се провеждат "демократични избори", електоралната единица, т.е потенциалният избирател, отговаря на два въпроса.

Първият въпрос е:

"СЪГЛАСЕН ЛИ СТЕ ДА СИ ИМАМЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МАЙМУНАРНИК?".

Ако гласувате, НЕЗАВИСИМО С КАКЪВ ЦВЯТ, казвате: "ДА БЪДЕ!"

Ако не гласувате казвате: "НЕ! БАСТА!"

И тук е тънкият момент и ролята на магическото за модерната демокрация число 50%. Доколкото демокрацията е управление на МНОЗИНСТВОТО, участие под 50% в изборите обезсмисля термина "ДЕМОКРАЦИЯ". Маймунарникът трябва да се разтури. Циничното в нашия избирателен закон е, че и един човек само да гласува, 240 маймуни ще прекрачат прага на маймунарника.

Вторият въпрос е:

"КОИ МАЙМУНИ ПРЕДПОЧИТАТЕ?"

"ТОВА Е ВАШАТА ВЛАСТ!" - ви приветства един, може би вече генерал, от ДС!

"КАКВО ЩЕ СТАНЕ ТОГАВА?" - ще попитате.

"НЕГОВА ВЛАСТ" ще разбере, че с американски софтуер и руски хардуер маймунарник не става в една от най-старите държави в Европа.

Ето защо аз МУ казвам, както и предишния път:

НЕ НА МАЙМУНАРНИКА!

 

И още нещо на раздяла.

Внимавайте, господа софтуеристи! Ние българите сме особено племе. След като за 45 г. се справихме с болестта на века -комунизма, след като за 5 г. се справихме с монетаризма, няма да се затрудниме много и с демокрацията. Ще кажете: "Какво от това?" Ами става опасно и за вашия маймунарник.

 

13 декември 1994 г., СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПА ИВАН ЦЕНОВ

P. S.

Текстът от писмата на Ф. Димитров до младежите, които на 18.12.1994 г. имат право да гласуват за първи път, получих след като бях написал този материал. Мотото, което добавих днес, е коректна извадка от няколко такива писма. Интересн е фактът, че писмата (поне тези, които имам на разположение) като цяло са различни, но цитираният текст е общ за всички тях. Защо ли?

Мисля, че разбрахте.

20 декември 1994 г., И. Ц.

P. S. 2

Този текст е писан през декември 1994 г. Предложих го на в. "24 часа", без да имам илюзии, че ще го публикува. Журналистката Ангелина Петрова го взе с намерения да види бял свят. Но не би!

Тук публикувам текста без изменения. Разбира се мога да добавя нещо ново, но така е по-добре.

16 февруари 2001 г., И. Ц.