КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА - ДЪРЖАВАТА НА ОРУЕЛ?

ИНТЕРВЮ НА СТАНКА ГЕНОВА С ИВАН ЦЕНОВ

30 юни 2001 г.

- Г-н. Ценов, как виждате новата ситуация в България?

- Нищо ново.

- Е, тогава за какво да говорим?

- За новите приказки.

- Да започнем от победителите НДСВ.

- Тук е първата ми забележка. Победител пак е партията на негласувалите - 33 % от "списъчния състав", въпреки редуцирането му с около 500 000 души в сравнение с предишните избори. НДСВ има 28.5 %, ОДС - около 12.5, Коалиция за България - малко над 11 %, ДПС - 4.99 %.

- Не съм срещала такива данни.

- Естествено. Такива данни са забранени за публикуване. Цялата пропаганда около Избори'2001 мина под общия знаменател - колкото се може повече българи да гласуват.

- Какво лошо виждате в това?

- Въздържам се от оценки "добро" и "лошо". Това са факти. Факт е, че някакви американци са дошли тук с 400 000 долара за да проведат акция от рода "Ти избираш!" Факт е, че медиите не дадоха възможност на хората, които не желаеха да гласуват да защитят своята позиция. А говорим за свобода на мненията. Вие кажете това добро ли е или лошо?

- Добре, защо не трябва да се гласува?

- Благодаря за възможността, но както се казва "След дъжд - качулка." Българинът отново беше излъган. В предишно интервю за "Дума" казах, че основната задача на политиците от Факултето до Флорида е да накарат хората да гласуват. Политиците търсят съучастници.

- С други думи заявките за нов морал в политиката, за нова политическа система са просто блъф?

- Просто рутинна предизборна пропаганда. В политиката не може да има морал. Тя се основава на лъжата. При демокрацията политическата система служи за проектиране на реалните проблеми на обществото в политическото пространство.

- Дайте пример!

- Събитията около "януарското въстание" бяха представени като нов обществен договор, а видяхте какво стана. За мен те са политически маскарад за прикриване на същността - окончателно заличаване на спестяванията на милиони дребни вложители и "за сметка на това" - опростяване на т. нар. лоши кредити. И вместо проблемът да се решава между ограбените и грабителите, той бе проектиран в политическото пространство, където "опонентите" бяха старите (БСП) и новите (СДС). После хората гласуваха за СДС защото очакваха "новите" да накажат "старите". И какво стана - нищо. Сега ситуацията е същата. Новите "нови" идват на власт с наказателния вот на българина. А дали поредните "нови" ще накажат поредните "стари"? Няма.

- Да поговорим с по-използвани термини. Обслужващите синята кауза политолози определят вота като "емоционален"?

- Твърдя, че е точно обратното. Вотът е рационален. Бих добавил - рационален до примитивност. Този вот казва: Който и да е друг, само не тия, които бяха досега!

- А защо примитивен? Има ли интелектуален-рационален вот?

- Да - негласуването. Днес дочух една много обнадеждаваща новина. Сред турците и циганите процентът на негласувалите е под средния за страната. Като имам предвид демографските тенденции, това ме изпълва с оптимизъм.

- Това обяснява по-скоро загубата на сините. Но и червените не спечилиха!

- Много естествено. След 12-годишно клатене "наляво - надясно", мнозинството българи разбра, че между СДС и БСП няма разлика. Нито първата е лява, нито втората е дясна партия. Ако изобщо са партии. Тази нагласа на обществото бе точно оценена от сценаристите и те докараха Симеон от Мадрид за да спаси демокрацията - да накара хората да гласуват. Апропо, единствената ясно различима артикулация на Симеон е многократно повтаряното изявление, че идва в България за да накара повече хора да гласуват. Било то и срещу него. Впрочем има още една негова ясна мисъл. Страхува се от надеждите, които породи.

- Социолозите предричаха фиаско за ДПС, а те повече от всякога са ключът за новата политическа игра.

- Тук е предизвикателството. Ако използваме любимия израз на г-н Доган, получените резултати имат знаков смисъл. НДСВ получи 120 места в парламента и без ДПС не може да има мнозинство. Тази ситуация силно напомня 1991 г., когато СДС зависеше от ДПС. Разбира се няма проблеми част от депутатите на НДСВ да напуснат групата или пък от други групи да дойдат към нея. Именно затова числото 120 има знаков смисъл. Без да се правя на врачка бих предсказал, че новото мнозинство ще бъде силно повлияно от тезите, които ДПС лансираше в последните години. Това е естествено. Но имам и някои лоши предчувствия. По една сякаш странна логика през последните десетина години конфликтите на Балканския полуостров са локални по своя характер и се движат от Северозапад на Югоизток. Докъде ли ще стигнат? Дали след Македония няма да прескочат у нас. Засега мисля, че не.

- Стигнахме до най-тревожната тема "Македония".

- Македонците вече разбраха, а г-н Трайковски дори направи принос в българската народна мъдрост с откровението: "И преклонена главица, сабя я сече". Казано по-ясно, македонците разбраха, че това, което дойде на главата на сърбите заради "непослушния" Милошевич, се стоварва и върху тяхната, въпреки послушанието им. Събитията в Македония отвориха очите и на нашите коментатори, които все по-ясно съзират зловещата роля на "прогресивното човечество" за "балканизацията" на Балканите. И ако трябва да споделя най-мрачните си прогнози, няма ли да бъдем свидетели на незатихващ конфликт между християни и мюсюлмани, подобно на този между Израел и Палестина? А каква ще бъде тук ролята на новото мнозинство, олицетворявано от един Сакс Кобург и един мюсюлманин, предстои да видим.

- Вменяват ни ролята на основен фактор в решаването на конфликта. А от думите ви излиза, че от нас нищо не зависи. Къде отива тогава оценявата като "блестяща" външна политика на отиващото си правителство?

- Митът за блестящата външна политика е просто анекдотичен. По дефиниция неоколониалните държави нямат външна политика. Като блестящо може да се определи само послушанието. Но и тук има проблем. Поведението на туземната колониална администрация на Република България подсказва, че не припознава правилно колонизатора. Трябва ли пак да завърша с изреченито: Пътят на България е едно от доказателствата, че Земята е кръгла. Тръгвайки на Запад към Европа винаги се връщаме от Изток през Москва.

- Г-н. Ценов, в момента се разиграват партийни и лични драми, вехнат теменужки, подават се оставки, искат се вотове на доверие, вадят се и се крият досиета, агенти и доносници треперят... Не ви ли вълнуват човешките страсти?

- Това също е част от сценария. Медийни експерти (Слава Богу!) обърнаха внимание на липсата на три "Б"-та в предизборната кампания - безработица, бедност, безизходица. Това наблюдение показва цинизма на политическото боричкане. Медиите с удоволствие тиражират темите, които подхвърлихте. Истинските човешки драми са в трите "Б"-та.

- И все пак, нещата като че ли стават по-ясни, когато се визират конкретни имена. Вие също често споменавате конкретни лица. "Герои" на ваши публикации са били Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Асен Агов …

- Разбира се, че трябва да се посочват и конкретни хора. Не съм им го спестявал. Напротив! Но битката с лъжата не е проста. Акцентирането на "личните качества" е необходимо условие за оценка на ставащото около нас, но не е достатъчно. Заслушайте се в пропагандата. "ЦЕЛТА" била вярна, но "ПЪТЯТ" нещо сме объркали. Или още по-смешно - пътят, който сме били избрали бил правилен, но нещо не сме вървели по него както трябвало. И къде била вината? В личностите! Е, питам аз, как така все не случваме на личности? Как така едни и същи хора като "нови" са добри, а като "стари" са лоши!?

Не ми се влиза в теоретични води, които елементарно показват както неграмотното, така и смешното в подобни пропагандни клишета. Ще опитам да бъда пределно ясен.

Десетина години преди "10 ноември" нещата бяха почти същите. "Комунистите" бяха разбрали, че трябва отнякъде да се "изпуска парата", пък и очевидно вече се подготвяха за "перестройката", и поотпуснаха цензурата - можеше да се чуе дори открита критика. Критика има и сега. Но и тогава, и сега, критиката "трябва" да е насочена към конкретни лица, а не към "ЦЕЛТА", към "ПЪТЯ" или (както би казал един смешник) към "НОВИЯ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР".

В подобни случаи и теорията, и здравият разум са категорични:

НЕ ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ РИМ

Казано по-явно:

ПЪТЯТ, ПО КОЙТО ВЪРВИШ, НЕ ВИНАГИ ВОДИ КЪМ ДЕКЛАРИРАНАТА ЦЕЛ

Такива мисли винаги са били обявявани за ерес.

- Накъде върви България?

- По-лесно е да отговоря накъде вървят "развитите демокрации". Ако използвам тезата на Фрeнсис Фукуяма за "Края на Историята" в контекста на книгата на Оруел "1984", бих казал, че "развитите демокрации" са във фазата на "победилата държава на Оруел". След "революциите от 1989 г." ние декларираме, че сме тръгнали по техния път, но се надявам, че никога няма да ги "стигнем".