РАЗПЛИТА СЕ ЗАБРАНАТА

ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОПИУМ В АФГАНИСТАН

ТИМ ГОЛДЪН

Оригиналът е на адрес www.nytimes.com/2001/10/22/international/asia/22OPIU.html

THE NEW YORK TIMES

October 22, 2001

WAR AND DRUGS

Afghan Ban on Growing of Opium Is Unraveling

By TIM GOLDEN

Според официални служители на САЩ и на ООН, със засилването на ударите на САЩ срещу управляващите талибани, започнаха да излизат детайли за наложената от правителството на Афганистан и успешно осъществявана забрана за отглеждане на опиумен мак в страната, която през последните години се утвърди като най-големия производител на суров опиум в света.

Доклади от Афганистан, получени миналата седмица в ООН показват, че земеделците засаждат или се подготвят за засаждане на макови полета в поне две от най-продуктивните области. Последните доклади на американското разузнаване също отбелязват, че продължаващият военен натиск вероятно подкопава наложената забрана.

Р. Ранд Биърс, висш служител от Държавния департамент, съобщи за медиите, пишещи по международните проблеми на наркотиците: "Талибаните може би казват на хората, че могат да садят мак, може и нищо да не им казват, но да им позволяват да садят, а може би породеният от войната хаос е толкова голям, че няма никакво значение какво им казват. … Предишното положение обещаваше намаляване предлагането на наркотици в света, а сега ситуацията се изменя коренно в погрешна посока."

Дори забраната да е довела до срив в продажбите на едро, това не се отразява веднага върху количествата и цените на опиума и на хероина - един от неговите деривати, на нелегалните наркопазари в света.

Непрекъснат поток опиум от вътрешните запаси в Афганистан засега задържа стабилни цените на тези наркотици в Европа и официални източници предполагат, че резервите ще стигнат за още около една година.

Но след като през последните години американците отделяха сравнително малко внимание на този проблем, сега американски служители следят отблизо износа на наркотици от Афганистан и отбелязват, че данъците върху производители и търговци са станали съществен източник за приходи на талибаните и че нарко-парите вероятно се използват за финансиране на терористични действия.

"Натискът расте" казва в интервю Ейза Хъчинсън - управляващ Националната агенция за борба с наркотиците.

Предизвикателството, пред което Вашингтон се изправя сега, е резултат и от собствените му действия. През 80-те производството на опиум в Афганистан процъфтяваше с участието на някои лидери на муджахидините, чиито бунтовнически действия се подкрепяха от ЦРУ.

През 90-те площите с мак се увеличаваха, а САЩ прекъснаха връзките си с управляващите талибани и насочиха усилията си върху контрола на дрогата, идваща от други райони, за които се смяташе, че доставят по-голямата част от наркотици за американските пазари.

"Тези процеси убягнаха от нашето внимание," споделя висш американски служител по повод износа на наркотици от Афганистан. "Този хероин не идваше при нас - той бе предназначен главно за Европа. Нашето безпокойство за процесите в Афганистан се определяше от други неща, та ние дори не искахме да говорим с талибаните."

Докато някои служители предполагат, че сега цел на американските атаки са може би складове с опиум, разположени в Афганистан, други признават тайно, че властите имат оскъдни данни за подобни наличности.

В по-широк план американски чиновници признават, че разузнаването почти не разполага с данни за състава и операциите на афганистанските организации, осъществяващи трафика на наркотика, и не знае почти нищо за връзките на тези групи с Осама бин Ладен или други заподозряни терористи.

Въпреки че опиумът се произвежда в Афганистан от векове, бумът в производството му започна след съветската инвазия през 1979 г. Конвоите от магарета и камиони, които прекарваха контрабандно оръжие за муджахидините са се завръщали в Пакистан със суров опиум, понякога дори с одобрението на пакистански или на американски офицери от секретните служби, които подкрепяха съпротивата срещу СССР.

Там дрогата обикновено се преработваше в морфинова база или контрабандно се транспортираше до Турция, за да бъде преработена в пречистен хероин.

Когато през 90-те пакистанското правителство започна да преследва търговията с наркотици, някои производители и трафиканти на опиум от родове, живеещи по границата, преместиха дейността си в Афганистан.

В началото на 90-те износът от Афганистан започна да доближава обемите на Бирма, тогава най-големият световен производител. Когато талибаните установиха контрол над Афганистан през средата на 90-те, американците се надяваха, че те ще се присъединят в борбата срещу дрогата, доколкото Ислямът заклеймява опиатите. Но това не стана, защото опиумът е добър източник на пари.

"Отначало смятахме, че ще бъдат полезни за нашите цели, защото са силно религиозни," каза, пожелал да остане анонимен, служител от Агенцията за борба с наркотици, работил по Афганистан в първите години на талибанското управление. "Но проблемът се изостри, тъй като наркотиците са добър източник на пари, а те бяха ужасно закъсали икономически."

От своя страна, Агенцията за борба с наркотиците изтегли част от силите си от този регион. Проучване на агенцията през 1997 г. установи, че макар Афганистан и Пакистан да доставяха около 20% от хероина, заловен в градовете по източното крайбрежие, почти 3/4 от търговията се реализираше със стока, идваща от Колумбия и Мексико. През следващата година, предвид нарастналите заплахи за американските агенти, агенцията затвори два от четирите си офиса в Пакистан.

"Ние решихме да не се занимаваме с Афганистан, тъй като износът от там не влияеше на пазара по източните и западните щати," споделя висш американски служител. "Но сгрешихме."

През 1997 г. талибаните заявиха, че намаляват с 1/3 маковите насаждения и помолиха за подпомагане на засегнатите земеделци. Но забраната не бе приложена, а и чуждестранната помощ бе твърде малка.

САЩ и евопейските правителства бяха ужасени от нарушенията на правата на човека в Афганистан и въпросът за наркотиците остана на второ място.

Програмата на ООН за контрол над наркотиците се сведе до скромни проекти за намаляване на маковите насаждения в няколко малки района в Афганистан, а САЩ отделиха в тази посока само $3,2 млн. за 5 години. За сравнение, в Лоас, третият по големина в света производител на опиум, през тази година са изразходвани $4,2 млн., а през следващата година ще бъдат отделени $399 млн. за борба с трафика на наркотици от Колумбия.

Американските служители имат основателни причини да са скептични. По данни на ООН през 1997 г. маковите полета възлизат на 144 345 акра.

Две години по-късно данните сочат 224 819 акра.

Търговията бе жизнен източник на приходи за обеднялата талибанска държава. Установен бе 10% данък за производителите на мак, такъв бе и за другите земеделци, и ислямска такса от 20% за търговците и превозвачите на опиум. Някои главатари от опозиционния Северен алианс също бяха дълбоко въвлечени в нарко-търговията, сочат американски източници.

По данни на американското разузнаване, големи лаборатории за пречистване на опиум в основа за морфин и хероин се появяват през 1998 г. и 1999 г. в зони, където могат да съществуват единствено с одобрението на талибаните. С нарастване производството на опиум, Афганистан произвежда повече собствен хероин, за да снабдява нови пазари в Източна Европа и Русия, Пакистан, Иран и Централна Азия.

Когато през юли 2000 г. върховният лидер на талибаните Молла Мохамед Омар издаде декрет за пълна забрана за отглеждане на мак, малко наркоексперти в чужбина очакваха някакви резултати. По оценка на ЦРУ производството на опиум през 2000 г. е достигнало 4 042 т. или около 70 % от световното производство. Данните на ООН бяха малко по-ниски.

Но два месеца след забраната САЩ установяват, че тя се изпълнява с учудваща ефективност, снижавайки обемите до 81.6 т., повечето произведени в 10-те процента от територията, контролирана от Северния алианс.

Въпреки че цените на опиум в Афганистан рязко се покачиха - което накара външни наблюдатели да видят в това трик на талибаните за увеличаване на приходите им - солидни потоци от опиум, идващ от складове, контролирани от независими трафиканти по границите, задържаха наличностите на хероин на високо ниво, а цените в Европа - ниски.

Последният месец постъпват противоречиви доклади относно валидността на забраната. Но в петък (19 октомври - бел. прев.) Бернард Фрахи, шеф на програмата към ООН за контрол на наркотици в региона, каза, че току що е получил доклади от Афганистан, съобщаващи че маковите полета се подготвят за засаждане в югозападната провинция Кандахар, една крепост на талибаните, и че вече е започнало засаждането в някои части на Нангахар, друга известна с маковите си засаждения провинция.

Американски служители цитират секретни доклади, че в някои области талибанските власти са обявили край на забраната.

"В период на несигурност, когато селяните губят две трети от доходите си, преминавайки към отглеждане на пшеница и когато липсват алтернативни програми за развитие, те ще отглеждат опиум", каза г-н Фрахи в телефонно интервю от Исламабад.