СИНИЯТ ПЕЛИКАН

коледен сън

 

2039-та година.

Омразният Борд е свален. България е залята от демократична вълна. Гласността властва. Подобни са нещата в Русия. Подкрепя ни Америка. Подкрепя ни целият демократичен свят.

Стар, грoхнал мъж влиза в двора на бившата филмова къща “Елена” в Драгалевци. Никой не го спира. Бодитата са изчезнали. Изкачва с почивки стълбите до първия етаж. Оглежда се. На една от вратите има нов надпис: Комисар. Влиза. Зад бюро в дъното на голяма стая седи мъж.

- Заповядайте, др. Анакиев! Носите ли материала?

Анакиев сяда и вади от чантата папка. Подава я на комисаря. Комисарят разтваря папката. Погледът му спира на първа страница.

***

СИНИЯТ ПЕЛИКАН

сценарий

***

Комисарят бавно прелиства страниците. Отвреме - навреме чете полугласно. В един момент зачита на глас:

***

2009-та. Коледа.

Къщата на Пеликана (бившият хотел Шератон). Над центрлния вход свети надпис:

2010 ГОДИНА - ГОДИНА НА РАЗВИТИЯ БОРД!

Приемната на Пеликана. Възрастен мъж, облечен в дрехи на скитник, седи на стол. До него стоят бодита. Гледат тъпо. Отваря се входната врата и влиза жена. Носи чувал. Жената сваля забрадката си. Поглежда плахо. Погледът и се спира на седящия на стола мъж. Той също я гледа. Напрегнато.

- Свободке, ти ли си?

Жената се приближава бавно. Взира се в мъжа.

- Да, аз съм. Я, Сугарев!

Мъжът става. Двамата се прегръщат. Жената хлипа:

- Едвин! Тринадесет години!

В този момент се отваря тайна врата. Влиза Пеликана. Висок. Леко прегърбен. Косите - по-скоро бели. Годините са стилизирали чертите на лицето. То е някак предизвикателно мургаво. Облечен е луксозно, но демоде. В лявата ръка държи бастун. Прилича на сицилианец от стар американски филм.

- Я, кого виждам! Стари бойни другари! Сядайте, сядайте! Премянов, донеси нещо за случая. Днес е Коледа!

Премянов е кръгъл като топка, оплешивял, но пъргав. Носи очила а ла Берия. Налива чашите.

- Е, за ваше здраве! Добре ми дошли!

Чашите звънват. Пеликана сякаш се вълнува.

- Колко години минаха оттогава? Тринадесет! Като че ли беше вчера. СДС! “Раковски” 134! Заседания, спорове. Ще го бъде ли Борда? Стана, стана! 2010-та ще е първата година на Развития Борд!

Сугарев и Свободка са онемели. Само кимат с глави. Пеликана продължава.

- Началото бе трудно. Не всички разбираха новата идея. Да, трябваше да се разделим с някои другари. Кинжали, нубийци, ...

- Къде е Филип, г-н Костов? Къде са другите? - пита с несигурен глас Сугарев.

Пеликана вдига набожно поглед към тавана. Кръсти се.

Свободка поглежда уплашено Сугарев.

Пеликана продължава.

- Но вашите проблеми свършиха. Вие изкупихте греховете си. Животът започва отново! Сугарев, имам нужда от твоето перо. Виждаш, поостаряхме. Ти можеш! Ти можеш да напишеш истината за нашата борба.

Сугарев е смутен.

- Г-н Костов! Вие знаете, че винаги съм вярвал във Вас! Понякога съм Ви критикувал, но това не е било с лоши чувства.

- Знам, знам, Сугарев. Затова си тук. Ти не беше като другите. От днес ви настанявам в един от апартаментите. Ти ще станеш заместник-министър на културата. Но това няма да е всичко. Полека - полека нещата ще си дойдат на мястото.

Пеликана иска да остане насаме със Сугарев. Бодитата напускат. Премянов вежливо отвежда Свободка в зимната градина.

Останали сами, Костов и Сугарев разравят стари спомени. Сугарев върти, суче, но не смее да премине към събития, решили не само неговата лична съдба, но и съдбата на СДС. Костов разбира и се забавлява. Накрая любопитството му надделява.

- Хубави години бяха. В коалицията СДС имаше още хляб.

Сугарев набира смелост.

- Всичко започна през 1992-ра. Филип поиска вот на доверие. Правителството падна. Някой заби клин в СДС! Някой ни предаде, г-н Костов! Още не мога да разбера кой беше.

- Зная, зная, Сугарев. Аз зная кой беше.

Костов гледа лукаво Сугарев.

- Аз бях, Сугарев! Аз предадох СДС! Аз бях агент на комунистите!

Сугарев поглежда уплашено. Възразява.

- Моля Ви, г-н Костов! Не се шегувайте! Вие сте най-големият ръководител в историята на СДС! Вие сте най-големият антикомунист! Вие победихте комунистите! Вие сте най-заслужилият строител на Борда!

- Стига, стига, Едвин! Така е. Но тогава работех за комунистите. Е, бившите.

Сугарев не иска да повярва. Отказва да повярва.

- Не вярваш! Добре. Щом не вярваш, взимай си шапката и да те няма! И Свободка!

Последните думи Пеликана почти изкрещява в лицето на Сугарев. Премянов влиза уплашен. Навън Свободка плаче. Сугарев мачка шапката си. Хапе устни. Свободка не спира. Бодитата настръхват.

- Е, Сугарев! Вярваш ли ми! - още по силно вика Пеликана.

Премянов започва да се поти. Бърше се с кърпа.

Сугарев гледа Пеликана в очите.

- Вярвам Ви, г-н Костов! Вярвам Ви!

Пеликана се усмихва победоносно. Премянов се ухилва до уши. Свободка вече не плаче. Бодитата отново гледат тъпо. Пеликана поглежда Премянов и сочи вратата с очи. Отново остава насаме със Сугарев.

- Е, Едвин. Разбираш ли цената на предателството? Иди навън и кажи, че аз, Костов, може дори да кажеш Пеликана, съм предател! Мислиш ли, че някой ще ти повярва? Опитай!

Сугарев целува подадената от Костов ръка. Свободка влиза с Премянов. Влизат и бодитата. Гледат тъпо.

 

Комисарят спира. Замислен е. После лицето му засиява.

- Победихме, другарю! Победихме! Край на Борда! Край на Пеликана! Ние с Вас трябва да покажем истината на народа!

Анакиев се просълзява. Бърше запотените очила. Откога чака този момент? Цели 45 г.! От октомври 1995 г. Тогава излезе последният брой на в. “Лозенец”. Тогава излезе последната публикция срещу Пеликана. 45 години!

P. S.

Всяка прилика с филма Червеният монарх не е случайна. Гледах го тези дни. И, кой знае защо, срещата на Коба със Серго и Софа, нещо ми влезе в главата. Глупости! Струва ми се, че съм сънувал.

Хм. Вече се обърквам.

Объркан е може би и читателят. Смятам, че му дължа някои обяснения.

Не бих искал да се остава с впечатление, че акцентирам на аналогията в предателството на Коба - Сталин към неговите бойни другари (Серго Орджоникидзе, жена му Софа и др.) и предателството на Костов. Не бих искал също да се остане с впечатление, че вземам страна. Битките между подобни бойни другари имат своята логика и специфика. Или пък, че правя аналогия между Сталин и Костов. Опазил ме Бог! Костов е един обикновен туземец, а Сталин - вожд на една от най-злокобните империи в историята на съвременния свят. Има обаче нещо общо в начина, по който се създават и рушат митове за ролята и качествата както на руските водачи, така и на техните марионетки у нас. В този смисъл не е необходимо в текста да давам доказателства за предателствата на Костов. За някои хора те са очевидни, за други - не. Това зависи от достъпа до информация и от аналитичните способности на ползващия такава информация. А информация за дейността на Костов има премного. И тя е общодостъпна.

Вторият въпрос, по който бих искал да хвърля допълнителна светлина е смисъла на прозвището Пеликана. То се появи напоследък. Познавам човека, на когото дължим този термин. Лично аз го чух за пръв път по ефира. И тук се получи една доста смешна ситуация.

Как?

Когато чух думата Пеликан, разбрах, че тя се употребява по отношение на Костов и неговите привърженици в СДС по спорния впрос СДС - партия. Тогава у мен възникна странна асоциация. Преди години се разказваше следният анекдот.

ЦК на БКП посетил Зоологическата градина. Това било по времето на Добри Терпешев. Другарите видяли лъва, тигъра, слона. Стигнали до пеликана. Що ли за животно е това?.“Това е пеликан” - казал придружаващият ги директор на градината. “А, знам!” - възкликнал бай Добри. “От него правят мастилото!”

После ми обясниха, че терминът насочва към жаргонната фраза “напълнил гушата като пеликан”.

Такива работи. Кой за какво си мисли.

Вероятно така ще стане и с текста, който имахте търпение да прочетете.

Ако все пак някой е повярвал на моя сън, един съвет:

 

ЗЕМЯ ВЪВ ФАКУЛТЕТО - ПО-ДОБРАТА ИНВЕСТИЦИЯ

декември 1996 г., София Иван Ценов