"ТАЙНАТА" НА СИМЕОН

Бурното нахлуване на Симеон в политиката е тема номер едно в България. Би могло да се направи подробен анализ, но ще го оставя за по-късно. Общо взето нещата са тривиални. Няма нищо тайнствено или необичайно. Всичко е по правилата на демокрацията. Няма нищо тревожно. Поне засега. Поне на пръв поглед. Симеон идва да продължи играта, която се играе близо 12 г. Идва да продължи "делото".

Що се отнася до неговото бурно нахлуване в политиката, то е следствие от факта, че за 12 г. туземната колониална администрация е толкова износена, че не може да изпълни основното си предназначение - да накара туземците да отидат до урните. А това поставя под съмнение "демокрацията у нас".

Надеждата е в Симеон. Затова е истерията в медиите. Независимо дали е "срещу" или "за" Симеон.

Трябва да се спази основното правило на демокрацията. Трябва да се крие грижливо "тайната на демокрацията" - еднакви в своята същност неща да се представят като различни.

И медиите внушават:

Симеон е различен! Симеон е алтернатива!

Това е "тайната" на Симеон.

По долу ще прочетете едно неизлязло интервю. По-точно, спряно интервю. Не мислех, че е нещо, което не може да се "преглътне", но очевидно инструкциите са доста строги. Очевидно залогът е доста голям. И в. "168 часа" не се подведе!

"Тайната" трябва да се пази грижливо!

 

Симеон подмени дневният ред на обществото

А политиците ни трябва да му целуват краката, твърди Иван Ценов

Господин Ценов, как ще коментирате появата на Симеон II в политическия ни живот?

Симеон идва у нас като политик и всички приказки за възстановяването на монархия и неговите "задни мисли", са несериозни. Симеон е част от политическата игра, а не страшилище за политическата класа. Атакуват го или от глупост, или за да има какво да говорят. Той приема правилата на играта и в този смисъл е полезен за политиците. Тези, които досега управляваха, вече не можеха да се представят като по-различни. Идването на Симеон им дава възможност за алтернатива. А и изследванията показваха, че малко хора ще гласуват и в този смисъл Симеон идва, за да стимулира повече хора да отидат до урните. Това легитимира управляващите. Именно страхът от мълчалив бойкот на изборите доведе Симеон. Следя го от 1994 г., а темата за бойкота ми е любима - лично аз винаги съм за бойкот, дори и сега. Царят постоянно е повтарял: трябва да се гласува. Същото казват и Костов, и социалистите. Пълен консенсус, а Симеон просто идва в подходящия момент. Затова трябва да му целуват краката.

Иначе неговата поява навява аналогии. Той идва както мнозина след 10 ноември станаха политици: Жельо Желев - като дисидент, на който се възлагаше някаква надежда. После Филип Димитров, Иван Костов, Жан Виденов също... И Симеон не се отличава в това отношение - т.е. не е ясен, ние не го познаваме, но му възлагаме надежди.

Как си обяснявате еуфорията около него?

Много полезно за обществото е, че се намери някаква идея за бъдещето. Сега можем да кажем - първите години бяха гадни, мръсни. Един човек казваше преди време: дайте да загасим лампите в България, всеки да вземе какво може и след това да ги светнем и който взел, взел. Периодът на загасените лампи продължи 12 години. Царят е докаран тук, за да се светнат най-после лампите. Това ще увеличи мотивацията на хората за живот. Фабриката за илюзии на СДС се затвори, както каза президентът Стоянов, но тази на Симеон тепърва се отваря. Като в бизнеса, той се явява като някаква нова технология - вкарват се пари, търсят се пазари, т.е. електорат и т.н.

А притеснява ли ви нещо в прекомерните надежди около личността на Симеон II?

Да. Идването му измести дневния ред на обществото. Трябва да се дадат отговори на много важни въпроси след 4-годишното синьо управление. Очакванията на хората през 1997 г. бяха големи, макар Костов нищо да не им обеща - той повтаряше, че има програма. А очакванията се провалиха - не са наказани виновниците за катастрофата, кредитните милионери, досиета, младите хора са без перспектива и т.н. И най-важното в дневния ред е да се каже защо и СДС се провали. Някои не са съгласни с тази теза, но най-сигурното доказателство, че тя е вярна, са социологическите данни и процентите за царя. Но вместо с важните обществени въпроси, всички се занимават с клюките около личността на царя. И така се отклонява вниманието от СДС. Социалистите също имат полза: помнят се още годините 96-97, а те не направиха нищо, за да анализират тогавашната ситуация. Освен това и нашите политолози живнаха. Миналата година след провала на местните избори бяха отишли на село, доста време не знаеха какво да приказват. А сега си намериха нова тема. И излязоха от този тупик, гребенчетата им се поизправиха.

Другото, което ме притеснява е, че царят казва: аз знам, вие само ми се доверете. Бога ми! Това не мога да приема. Как ще вярваме, без да мислим, без да задаваме въпроси. Нали и новодошлите могат да кажат: не предполагахме, че е чак такава кочина. Същото каза и Костов преди 4 години.

Има и още нещо. По една странна логика конфликтите на Балканите се движат от северозапад към югоизток, постепенно. Чудя се дали идването на Симеон няма допълнителен подтекст, свързан именно с тази дъга на конфликтите - да не забравяме, че фамилията на Симеон е свързана с опити за прекрояване на граници. Няма засега сериозни предпоставки за това, но има опасение.

Интервю на Зина Соколова (8 май 2001 г.)