СТРУКТУРНА РЕФОРМА В ДЕМОКРАЦИЯТА

ИЛИ

ОПИТ ЗА РЕАНИМИРАНЕ

Краят на двуполюсния модел дойде с абдикирането на социализма. Всичко стана не само неочаквано, но и неочаквано бързо. Десетилетие след срещата в Малта едва ли има съмнения в нейния смисъл: Каквото и да се случва отсега нататък, колкото и странно да изглежда то, не се притеснявайте, всичко е уговорено.

Демокрацията връхлетя бившите комунистически държави. Но след началната еуфория, нещата забуксуваха. Новите-стари "политолози" се усъмниха в истинността на източните демокрации. Тезата е до болка позната от времето на "реалния социализъм": "Това не е истинска демокрация! Това е деформирана демокрация!" Сиреч пак не било това, което трябвало да бъде. Някои отиват по-далеч. Има ли демокрация в България?

Но какво е това демокрация?

Отговорът на този въпрос става все по-неясен. Нещо повече. В последно време, особено на Запад, все по-често се говори за "криза на демокрацията", за "края на демокрацията". Мирише на парадокс. Уж доживяхме до "Края на Историята" (по Фукуяма), уж демокрацията на 20-и век удържа категорична победа над тоталитарната държава в лицето на фашизма и комунизма, а е на път да изчезне!?

Парадоксът е привиден. Демокрацията упорито прикриваше срамните си части, докато имаше реална алтернатива.

Ще използвам метафора.

Всички познават един природен феномен - промяната на атмосферното налягане. Всички са изпитвали последиците. Те са разнообразни. Тук ще припомня нещо безобидно, но не много приятно. Резкият спад на налягането обикновено се придружава със силна и неприятна миризма идваща от канализацията.

Така се случи и с демокрацията. Докато изпитваше натиск от сериозни алтернативи, миризмите й бяха поносими. На Запад ги усещаха малцина. Критиката от Изток пък се представяше за идеологическа война. След "спада на налягането" миризмите излетяха на воля. Усетиха ги навсякъде. И на Запад, и на Изток. По всички кътчета на планетата. На Запад реакцията е умерена. И това е естествено. С миризмите се свиква, сетивата се адаптират. По-неприятни са последиците в районите, в които демокрацията не е "пълноценна" - например Далечния изток. Миризмата на демокрацията най-остро се усети в страните "в преход".

Усети се и в България.

Това дава особено предимство на народи като нас българите. Но проблемът е по-сложен. Ако това бяха "нормалните" миризми на демокрацията, нещата не биха били толкова неприятни. Проблемът е, че демокрацията силно завоня на това, което накара Джордж Оруел да напише "1984". Проблемът е в това, че т. нар. Нов световен ред ускорява процесите на разложение и разпад. Вярно разсъждават някои автори. Модерната държава е пряко свързана с демокрацията на отиващия си 20-и век. И отмирането на националната държава определено не вещае светло бъдеще за демокрацията. За тази демокрация, която накара милиони хора да въздъхнат облекчено след падането на Берлинската стена.

За да продължим нататък трябва да дадем определение на демокрацията. Определението е работно. Не искам да влизам в спорове. Целта е да отстраня проблемите, които възникват от неточно дефинирани понятия - любим приом на "видните анализатори".

Да приемем, че демокрацията предполага следните отличителни белези:

1. Народът - върховен суверен.

2. Разделение на властите и върховенство на Закона.

3. Пазарна икономика.

4. Зачитане на суверинитета на държавата.

Да погледнем някои факти.

1. В последните десетина години и на Запад, и на Изток става все по-ясно, че валидността на първия белег - народът-върховен суверен - е мит. Формално официалната власт получава (пряко или косвено) легитимност след вот на народа. Но едва ли някой си прави илюзии как се получава правото да бъдеш избиран и още по-малко, кому служат "избраните". Признак за това са оределите редици на тези, които посещават избирателните урни. Да не идеш да гласуваш днес, е неявен протест, породен от убедеността, че изборите нищо не решават. Така е и на Запад, така е и на Изток.

2. Разделението на властите се отнася само до формалното разделение на "официалната власт" - законодателна, изпълнителна и съдебна. Фактическото състояние обаче е съвсем различно. И "трите власти" служат на "истинската власт". Англоезичните страни дори имат отделни термини - authority (официална власт) и power - сила, власт. Тук използвам "истинска власт" вместо "власт" поради пълното игнориране на разликата между тези понятия, както от българските медии, така и от тези, които изпълняват ролята на политолози. За да стане картината пълна, трябва да добавим и т. нар. четвърта власт - медиите. Медиите са "сцената", на която се играе политическият театър. Пълното подчинение на "четирите власти" от истинската власт определя последната като най-мощната, най-безкрупулната и най-циничната мафия.

3. Днес пазарната икономика е напълно деформирана. Идеите на Адам Смит са екзотика. А с настъплението на мултинационалите компанни навлизаме в икономика, която дава "материалната база" на планетата на Оруел.

4. Държавен суверинитет? След Косово и разрушените мостове над Дунава!?

Разбирам, че дотук нещата са по-скоро теоретични - сухи. Ще се постарая да станат по-осезаеми, по-близки до тези, които почти презрително наричат "електорат". Но моля за още малко търпение.

От гледна точка на Математическата теория на управлението структурата на управлението в една демокрация е фиксирана. Казано по-обикновено, конституцията на всяка страна определя формата (структурата) на управление - парламентарна република, президентско управление, парламентарна монархия …

На народа се определя мястото на върховен суверен. Народът избира управляващите и така дава легитимност на управлението.

Смесвайки термини от точните науки с по-популярни думи можем да кажем че, чрез изборите народът определя "параметрите" (конкретните лица) на управляващото тяло, чиято структура, държа да напомня, е фиксирана от конституцията и остава постоянна в рамките на определена форма на управление. Промяната на формата на управление обикновено става чрез промяна на конституцията.

Казано чисто научно, изборите са процедура за избор на параметри.

Сега мога да придам по-формален изказ на отказа от гласуване.

Опитът учи избирателите, че параметрите са по-скоро "константи", тоест, че смяната на параметри не води до промяна. Тази констатация обикновено се изразява с понятието "изборен фарс".

В рамките на едно поколение изборният фарс става все по-очевиден, а предизборните акробатики на политиците се приемат като откровено надлъгване. Положението се удържа в приемливи рамки благодарение на безогледната пропаганда, която експлоатира една постоянна тема - "млади - стари". (Напомня ли ви нещо това?) Казано метафорично, капаните са едни и същи - дивечът ("младите") винаги е пресен.

Надявам се, че нещата с демокрацията се поизясниха.

А има ли демокрация в България?

Моят от отговор е "да".

Опитите да се дават количествени оценки на демокрацията - "много демокрация", "малко демокрация", са от същия произход, както оценките - "больше социализма".

Демокрация, социализъм са качествени понятия. Естествено те търпят еволюция, но използването им за пропагандни цели, ги отпраща към категорията на т. нар. свръхопростителства. Понятия като демокрация и социализъм говорят много, но не всичко. Ако използваме известната сентенция за бременната жена, би могло да се каже, че демокрацията или я има, или я няма. Тук по-важно за обществото е да "износи детето", да предотврати "аборта".

Демокрацията трябва да ражда демокрация!

А сега към основната цел.

От 1994 г. преди избори заемам една и съща позиция - бойкот.

Опитът ми дава основание да споделя поне две неща.

Медиите са много "алергични" към темата за бойкот. И ако преди все пак съм имал някакви възможности да изразя публично мнение, година преди поредния изборен фарс, цензурата е непробиваема. А почти всички социолози тръбят, че над 50% от избирателите няма да гласуват. Очаквам с наближаването на изборите социолозите да "пооправят" нещата, но дори и при по-малък процент медиите нямат основание да затварят вратата на хора като мен. Така е у нас. След двегодишен медиен уют за Костов, днес всеки го "псува" свободно, но темата за бойкот на изборите е табу.

Вторият проблем е предимно личен. Изпитвам трудности, когато трябва да защитя тезата за бойкот. Обикновено се стига до смисъла от бойкот. Опонентите ми имат известни основания, когато припомнят, че и един избирател да посети урните, изборите са валидни. Моят отговор обикновено е следният: "Да, ако не гласувате, формално нищо няма да се промени. Но вашият вот дава легитимност. Вашият вот ви прави съучастници на престъпленията на тези, които избирате."

Някои разбират доводите ми, някои не ги разбират или се правят, че не ги разбират.

Но проблемът остава. Вотът на избирателите е безсмислен. Бойкотът формално също е безсмислен. Мога да докажа, че не е точно така, но рискувам да навлеза в доста хлъзгава материя. Точно затова избирам друг път.

Ще предложа идея.

Да се промени Конституцията на България и Избирателния закон така, че бойкотът да има и позитивен смисъл.

Как да стане това?

Ще дам конкретен проект. Проектът е за България, но може да бъде приложен в модифициран вид и за други страни.

ИДЕЕН ПРОЕКТ

1. Обосновка

Смисълът на проекта е да се създаде възможност, по конституционен път и в зависимост от вота на избирателите да се променят не само лицата, които изпълняват управленски функции, но и структурата на управлението. "Негласуването" също ще има позитивен смисъл - ще влияе върху формата на управление. Това предполага в конституцията да бъдат предвидени няколко форми на управление.

2. Форми на управление на България:

а) парламентарна република;

б) президентско управление;

в) протекторат (или монархия).

3. Механизъм за избор на формата на управление

3. 1. На всеки 4 години се провеждат (едновременно) избори за парламент и президент.

3. 2. Изборите за народни представители се извършват по две "писти" - писта за политически партии и писта за експерти. Общият брой на местата се разпределя по равно - ако се запази сегашният брой - 240, за двете писти се определят по 120 места.

3. 3. Резултати от изборите за народни представители.

3. 3. 1. Ако броят на валидните бюлетини при избора на народни представители е по-голям от броя на половината от избирателите, определен по избирателните списъци, формата на управление е парламентарна република (запазва се сегашното положение).

3. 3. 2. Ако броят на валидните бюлетини е по-малък от броя на половината от избирателите, определен по избирателните списъци, формата на управление се определя от резултата от изборите за президент. Парламентът се редуцира до 120 души, избрани единствено от пистата за експерти. Пистата за политици отпада.

3. 4. Резултати от избора на президент.

3. 4. 1. Ако броят на валидните бюлетини за избор на президент е по-голям от броя на половината избиратели, определен по избирателните списъци, се преминава към президентско управление. Правилата на президентското управление трябва да бъдат уточнени, но в основата им е прехвърлянето на всички функции на парламента при форма на управление парламентарна република към президента, с изключение на правата и задълженията по законодателната дейност.

3. 4. 2. Ако броят на валидните бюлетини за избор на президент е по-малък от броя на половината избиратели, определен по избирателните списъци, се преминава към протекторат (или монархия).

3. 5. Управление при протекторат.

3. 5. 1. Назначава се Генерал-губернатор (или Комисар). Назначението се извършва от постоянните членове на Съвета за сигурност при ООН - Русия, САЩ, Китай, Англия, Франция (или от ЕС).

3. 5. 2. Губернаторът (Комисарят) приема вътрешните фукции на президента при президентско управление. Външните фукции се определят от назначителите и могат да станат основа за създаване на специално международно законодателство.

3. 6. Управление при монархия.

Монархът приема функциите на президента при президентско управление. (Назначава придворен шут от кандидатите за президент.)

Забележка. Монархията е алтернатива на протектората - или протекторат, или монархия. Моите предпочитания са за протекторат, но по този въпрос е необходима сериозна дискусия с участието (при добро желание) и на цар Симеон. Предпочитанията ми към протекторат се основават на реалностите в момента.

"Преходни и заключителни разпоредби"

Всъщност завършвам. Много бих могъл да добавя. Бих могъл да се аргументирам за избора на трите форми на управление. Бих могъл да направя анализ на последиците, които би имала такава промяна върху бъдещето на България. Бих могъл да предложа идеи за прилагането на този подход и в други държави. Бих могъл да прогнозирам отношението на истинската власт. Бих могъл да поспоря задочно с нея.

Но ще спра дотук.

21 юни 2000 г. София Иван Ценов

P. S.

Този текст написах и по една друга причина. Повечето от анализите ми са приемани като критика. Често са ме питали "какво да се прави", "какво предлагам".

Ето, правя предложение.