МЕЖДУ ПЛАН "РАЙХСТАГ" И ПРОЕКТ "МАНХАТЪН"

 

11 септември 2001 г. Електронните медии прекъсват редовните си емисии и светът получава новина, определена като "вън от всякакви представи".

Фактите са известни. В 8:45 часа сутринта по часовниците в Ню Йорк самолет Боинг 767-200 на компанията Американ Еърлайнс с 92 души на борда се врязва в Северната кула на Световния търговски център в Манхатън. В 9:05 часа друг Боинг 767-200 на компанията Юнайтид Еърлайнс с 65 души на борда се врязва в Южната кула на Световния търговски център. В 9:38 часа самолет Боинг 757-200 на компанията Американ Еърлайнс с 64 души на борда се врязва в Западната страна на Пентагона. В 10:10 самолет Боинг 757-200 на Юнайтид Еърлайнс с 45 души на борда се разбива в щата Пенсилвания източно от Питсбърг. Очевидно е, че става въпрос за синхронни действия. Самите действия се определят като терористични актове. Като атака срещу Америка. Америка е атакувана!

В следващите часове светът вижда кадри от местата на атаките. Кулите в Манхатън рухват. Пентагонът гори. Никой не се ангажира с броя на жертвите, но е ясно, че става дума за нещо, което не се е случвало.

По-късно президентът Буш определя случилото се като война. В отговор на тази констатация НАТО трябва да вземе безпрецедентно решение съгласно Член 5 от договора: При нападение на един от съюзниците, останалите приемат това като нападение върху тях.

Какво се случи? И защо?

Случилото се в Америка носи белези на уникалност. И същевременно, белези на нещо неизбежно.

Какво е уникалното.

1. Размерът на пораженията.

2. Мястото на атаката.

3. Стилът на операцията.

4. Прецизността на операцията.

Всъщност уникалността е в комбинацията на посочените фактори.

Защо атаката носи белези на неизбежност.

Експресно проучване сред американците показва, че 94% от тях искат война. Изглежда американците са последните жители на планетата, които все още не знаят, че войната, която искат, се води отдавна. Случилото се променя нещата само в един план - войната се пренесе и на територията на Америка. И в това няма никаква изненада. Американските политици от години говорят за опасността от глобализиране на терора. Но те не искат да признаят нещо, очевидно за мнозина - самите техни действия по въвеждането на т. нар. Нов световен ред миришат на тероризъм.

Нима обикновените американци не разпознават действията на НАТО, например на Балканите, като терор? Схемата е класическа. Ние ви атакуваме, за да махнете престъпните си управници! Нима американците не знаят какво се случи през август 1945 г. над Хирошима и Нагасаки? Оръжието е сатанинско, но логиката е същата. Ще страдате, докато управниците ви не приемат пълна капитулация! Оставяме настрана политическите сметки.

Дотук обясненията са сравнително елементарни. Остават "подробностите".

Кой е извършил операцията? Ще последват ли нови операции? Какви ще бъдат границите на терора? И не на последно място, как ще реагира Америка.

Кой е извършил операцията.

Времето тече, медиите коментират събитието, но информацията е оскъдна. Може би е още рано. Нищо конкретно за извършителите и техните мотиви. Заподозрени има. Спряга се името на Осама бин Ладен. Търси се обяснение с терористи от Близкия изток. Спрягат се и някакви екзотични групи с корени от средновековието. Подхвърлят се идеи за "вътрешни" сили. По-късно се дават конкретни имена. Терористите от самолетите били 19. Но като цяло се получава усещане за профанизация.

На теория ударът може да дойде почти от всяка точка на света. И това е тривиално следствие от глобалните "ангажименти" на Америка. Но се бяга се от основния въпрос:

Създадена ли е организация с възможности за провеждане на последователност от терористични операции или става въпрос за еднократен акт?

Отговорът засега не е ясен. Не е ясен май и на управляващите в Америка. А те точно това искат да знаят. Това би определило техните бъдещи действия.

Ако актът е еднократен, ако тези, които са го планирали, са загинали при изпълнението му, може да се очаква, че някой, някога, ще последва примера им. А това прави всяка прогноза без особена стойност. Ако обаче актът е дело на организация, която оставя в сянка, но действията й ясно показват целите и намеренията, светът наистина ще навлезе в качествено нова ситуация. А развитието на събитията силно ще зависи от действията и на "двете страни" - видимата и невидимата. Защото тогава ще стане ясно, че войната се води за "Световния ред".

Какъв ще е отговорът на Америка.

Това предстои да разберем. Прогнозите се вместват между два крайни сценария.

Първият сценарий условно можем да назовем "Райхстаг". Запалването на Райхстага е напъно ясно в политически и исторически план. Хитлер е на власт и трябва да елиминира всяка вътрешна съпротива, за да върви без препятствия по избрания път. В този смисъл, ако случилото се на 11 септември стане повод за още по-агресивни и арогантни действия по въвеждането на "Нов ред", тези, които виждат "вътрешна организация" може да се окажат прави. За яснота трябва да припомним, че в контекста на глобализацията и стремежите на американците за хегемония, понятието "вътрешен" се отнася до цялата планета.

Вторият сценарий условно можем да назовем "Манхатън". Асоциацията е не с мястото на удара, а с името на проекта, довел до първите и единствени засега ядрени удари по хора. Ако това, което се случи, бъде анализирано като действия на постояннодействаща структура, способна да нанася последователност от удари, светът би трябвало да стане свидетел на оттегляне на Америка от досегашната й роля на терорист номер 1. Естествено, това може да стане въпреки медийните изявления - точно в обратен смисъл, но реалността ще бъде друга.

Не ни остава друго, освен да чакаме.

 

14 септември 2001            Иван Ценов