ВОТЪТ

БСП: КОРУПЦИЯТА Е ОПАСНОСТ!

СДС: КОРУПЦИЯТА Е В ОПАСНОСТ!

ДОГАН: ВСИЧКИ СМЕ В ОПАСНОСТ!

Отдавна съм приел, че дълбокото вникване в проблемите на обществото и в частност в политиката, предполага сериозни познания поне в три области на познанието - Математическа теория на системите и управлението, Макроикономика и Психоанализ. Доколкото първата от тях е моя професионална съдба, а във втората навлязох във връзка с първата, публикациите ми по проблемите на прехода са силно доминирани от тях. В този смисъл това, което става тези дни не отправя към мен никакви предизвикателства. Темата за корупцията е поредната дъвка. Но за това по-късно.

Сега правя първи и вероятно не много успешен опит да вмъкна и елементи от третата област - психоанализа.

Признавам, че в тази област съм далеч от професионалистите. И, слава Богу! Предполагам, че и повечето читатели са така. Ето защо ще си позволя да приведа цитат от справочен материал:

ПСИХОАНАЛИЗ - обща теория и метод на лекуване на нервните и психичните заболявания, предложен от Зигмунд Фройд. Основните положения на психоанализа са следните: господстващото над психиката безсъзнателно се задържа в глабините на психиката чрез "цензурата" - психическата инстанция, образувана под влияние на системата на обществените забрани. В особени "конфликтни" случаи безсъзнателните влечения "измамват" цензурата и застават пред съзнанието във вид на сънища, неволно изтървани думи, неволни писмени грешки, невротични симптоми (прояви на заболяване) и т. н. Тъй като психичното е първично по отношение на соматичното (телесното), то и изследването на психиката трябва да става чрез субективни методи. … Тези методи имат предназначението зад явния смисъл (или привидната безсмисленост) на проявите на безсъзнателното да отгатват тяхната "истинска". т. е. сексуална, подкладка. … През последния период на своята дейност Фройд, а след това неговите ученици и последователи пренесоха методите на психоанализа върху историята на обществото.

Сега ще внеса яснота в избора на заглавието.

Повече от месец медиите облъчваха обществото с темата за корупцията. БСП внесе вот на недоверие. Проведоха се дискусии. После депутатите гласуваха. Сега медиите дават поле на "довършителните работи". В някакъв смисъл сега и аз правя това. Но преценката е на читателя.

Та какво се носеше във въздуха през това време. И какво общо има тук психоанализът.

Обществото постепенно "разбра", че корупцията е най-голямата опасност за промените. БСП се опита да модифицира тази теза, като акцентира на корупцията през последните три години. Първанов каза, че корупцията е философията на управлението на СДС. Или нещо от този род.

СДС избра традиционната си тактика - нападението е най-добрата защита. Ден след дебатите в парламента на обществото бе поднесена окончателната теза: Демокрацията е в опасност! До обичайната в подобни случаи дума "заговор", се появи и думата "преврат". Пък и наближаваше датата 19 май, а тя има ясна историческа обремененост - превратът от 1934 г., свързан с имената на Кимон Георгиев и ген. Дамян Велчев. Но малцина знаят, че 1934 г. е своеобразен "римейк" на 19 май 1894 г. - краят на управлението на Стефан Стамболов. Ех, какво да се прави! Особеност на "руската душа"!

На този фон Доган взе "умерена" позиция: ДПС ще се въздържи, защото в момента няма политическа алтернатива на управлението на СДС, ДПС не иска дестабилизация на България, но отказът на подкрепа за управлението на СДС е ясен "знак", че след време СДС трябва да си ходи.

Внимателният читател вероятно вече нервничи. Защо авторът подменя в заглавието тезата на СДС? Та нали СДС алармира, че демокрацията е в опасност, а не корупцията!?

Ето как стигнахме до Фройд. Прочетете отново цитата за същността на психоанализа. Естествено СДС не може да заяви открито, че корупцията е в опасност. Но тук стресовата дума е "опасност". Тя създава "конфликт". И доколкото тезата на СДС е предварително обмислена и написана, и не можем да очакваме "неволно изтървани думи", тук анализът е по-тънък. В обстановката на обществена дискусия за корупцията думите "демокрация" и "корупция" са станали еквивалентни - синоними, и на подсъзнателно ниво тезата на СДС пробива "цензурата". Точно това е станало и с тези, които са обмисляли позицията на СДС. Да, има опасност. И опасността не е за демокрацията. Та Хелмут Кол да не би да живее в недемократична страна? А чиновниците от ЕС? Опасността е, че ще спрат "нашите 10%".

Сега вече позицията на Доган е съвсем откровена. Доган добре знае, че всички те са еднакви, взаимозаменяеми са. И всички са омацани. В основата на опасността е подлата мисъл, че може да бъде изритан накуп днешният елит на туземната колониална администрация.

Тук е мястото да анализираме и поредната изцепка на Асен Агов.

Как така Агов свърза опасността за демокрацията, подготовката на преврат, с "дело на една чужда сила на Изток, с традиционни интереси у нас, която плащала милиони за коварните си цели"? (цитатът е от в. "Сега").

Отново има намеса на подсъзнателното. "Цензурата" е пробита. За да обясним как става това у Агов, трябва да се върнем към времето на "Януарското въстание". Имайки високо доверие в информираността на Агов, лесно мога да си обясня неговите страхове. А те са още по-ясни, ако се вгледаме в действията на Президент Путин. Става нещо в Русия, става, Агов. А "цензурата" ти, г-н Агов нещо не издържа. Намеренията на Путин са ясни. Друг е въпросът какво ще стане. А какво ли ще стане в България? Това е мъката на г-н Агов. И има защо. Казват, че когато в Москва кихнат, в София пламва грип.

На това място спирам с психоанализа.

А какво ни казват точните науки?

Тези неща толкова сме ги дъвкали, че едва ли можем да добавим нещо ново. Все пак.

Коя е най-голямата тайна на демокрацията като политическа система?

Нещо много просто. Просто и гениално. Демокрацията се гради на силата на имплицитната форма на внушение - внушението, че има разлика между политическите субекти - партии и личности. Гради се на силата на първичните представи за заобикалящия ни свят - разликите. Едва на по-късен етап, етапа на научните представи и концепции, хората са вникнали в общото в наглед различни обекти, а по-късно и явления. Това е същноста и на Теорията на системите и на Икономикса, за които стана дума по-горе. Естествено и на Психоанализа.

Именно видимата разлика например между Костов и Виденов, между лозунгите на отделните политически партии, между позициите на "управляващи" и "опозиция" е това, което прави демокрацията "най-добрата система". Но успеем ли да филтрираме видимите разлики, успеем ли да вникнем в механизмите на управлението, тогава ще се изправим пред общото, пред същностното. Тогава ще видим, че различните лица и партии са членове на една и съща група (дали ще я наречем политическа класа или туземна колониална администрация е въпрос на по-конкретен анализ), която има инвариантни по отношение на лозунги, програми и цветови окраски задачи - да лъже "върховния суверен народа" и да защитава интересите на "истинската власт".

Ето и нещо за политиката. Тук ще бъда съвсем кратък:

От политиката нищо не зависи - ако зависеше, щяха да я забранят.

Предполагам, че не съм първият, който мисли така за политиката. Нито, че съм открил тази сентенция - е, няма да се откажа от авторство. Но за сметка на това имам претенциите, че повече от 10 години в десетки статии или на живо съм защитил верността на това твърдение - последователно и аргументирано, общотеоретично и конкретно и най-вече, противно на гърченето на казионните политически коментатори.

Ще попитате, защо гърченето.

А какво друго. Погледнете ги първо, кои са те. Спомнете си какво пишеха и говореха преди "промените". Спомнете си как периодично се "променят" в последните 10 години.

Да вземем "видния политолог" Евгений Дайнов. По "онова" време възторжен специалист по МРКД (Международно работническо и комунистическо движение). Работи в Института по история на БКП към ЦК на БКП. "Работи" под ръководството и на "съветските другари". След "десети" се покрива за известно време, но с възхода на Иван Костов като политик, започва и възходът на Дайнов като "политолог".

Постепенно Дайнов се издигна до поста "върховен син шаман". Боровец стана символ на "синьото АОНСУ". Но върхът на Дайнов безспорно е прозрението му, че "Януарското въстание" е най-великото събитие в най-новата ни история. Тогава бил подписан прословутият "нов обществен договор", с който може да се мери (и то не съвсем) само Великата Френска Революция. Преди около година Дайнов внезапо се оттегли "на село". Заяви, че седесарите "са станали опасно добри" и той отивал сред природата, за да пише наука.

Дайнов винаги е забавен, но в последно време е направо комичен.

Ето част от нещата, които показват революцията в мисълта му:

"Чувство на обреченост витае в партията (СДС - б. а.) 14 месеца преди изборите."

"А защо (СДС - б. а.) не може да се справи с негативните тенденции на разложение още нямам отговор. Затова може би всички анализатори си намираме повод да стоим извън София и дори извън страната. Просто сме в много идиотска ситуация. ... Но вече не мога да измисля изречение, което да кажа на управляващите."

"Напоследък съм напълно оглупял и нищо не разбирам!"

Това, последното, казано на живо от студиото на доскоро "шпионската" радиостанция "Дом на покойника", навежда на мисълта, че Дайнов все пак нещо е разбрал.

Не останаха по-назад и колегите на Дайнов. Шутовете от "Каналето" и "Хъшове" допълват картината. Обадиха се и нови "Гласове". Особено място бих отделил на поета Леонидов. Всъщност той не е оригинален. Той ни върна към "началото на промените". Припомни ни ролята на хора от висшата номенклатура на БКП, които издигнаха тезата за "мирен преход", като алтернатива на кървав вариант. Десет години по-късно кукловодите възкресиха тази теза чрез устата на един "патриотично настроен интелектуалец". Но сега, след провала на политическия маймунарник, дилемата изглежда така:

"Или поредния селски идиот, или ще дойде Пиночет! Изборът е ваш!"

Или както би казал фъфлещо Дилов - "изборът е на младото поколение".

И още не заглъхнал този вик, политиците отвърнаха. На среща между СДС и Народен съюз бил прозрян заговор срещу политическата система у нас. Всичко, каквото ставало напоследък, било част от подготовката за изритване на демокрацията. Колумбовците толкова се впечатлили от успеха си, че решили да отскочат до Петър Стоянов. Той пък веднага ги отряза задочно. Но медиите поеха щафетата. Включиха се и историци. Пълен цирк.

Както е тръгнало, трудно е да се предвиди докъде ще се стигне.

Но за какво пиша всичко това. Защо не следвам канона и не цитирам изказванията на народните представители по въпроса за корупцията? Та нали това е "най-болезнената тема" на обществото!

И какво да коментирам? Поредното "завръщане" на агента Доган? Или "откритията" на Първанов и колегите му? Или Драго Драганов? Или останалият пълнеж от "зависими", "независими", "известни", "неизвестни" и какви ли не още "народни избранници"?

За това си има хора. И за това им плащат.

Тук отново ще погледнем нещата по начин, който е забранен за казионерките.

Защо е този шум около темата за корупцията? Та нали повечето от участниците явно или неявно се обединяват около следните тези:

1. Корупция е имало, има и ще има.

2. Корупция има навсякъде по света.

3. Корупцията е трудно доказуема.

4. Корупцията се доказва само в съда.

Има и различия. Но и те са до болка известни на всеки, който не си е счупил телевизора и радиото или чете вестник поне един път седмично.

Пак ще припомня. БСП заявява, че Костов е издигнал корупцията в ранг на държавна политика и още ред подобни неща, докато СДС отново си спомнят "миналото" на БСП-БКП и отказват да им признаят моралното право да ги атакуват на тази тема.

А казионните драскачи настървно подемат тезите на политиците, развиват ги "творчески" и така размиват проблема, че ако в началото все пак нещо е било ясно, накрая всичко се обърква.

И тръгнем ли по този път, попадаме в капана. Попадаме точно там, където са казионерките. И колективно дъвчем поредната тема - корупцията. После ще я изплюем и ще подхванем следващата. Коя ще е тя? Това е без значение. Важно е непрекъснато нещо да се дъвче - досиета, кредитни милионери, мутри, къщата на Бисеров, Данчо-ментата, пътят към Европа, НАТО, ядрената енергетика, парното, порното … Нещо да съм пропуснал? Джвакат вече десет години дайновци, райчевци, костовци, ролетката се върти, спира отвреме-навреме, а милиони българи останаха без работа, откраднаха им спестяванията, доходите им намаляха 4-5 пъти, нямат социална защита, нямат перспектива, изчезват …

Но да се върнем към политиката.

Какво значи, че от политиката нищо не зависи? Та нали някой ще каже, а къщата на Бисеров, а дъщерите на Костов, а беемветата и мерцедесите, това не е ли награда за "добре свършена работа"?

Така е. Работата е "добре свършена". Но в какво се състои "работата" на политика? Да взема управленски решения? Да служи на народа? Да защитава интересите на избирателите?

За кой ли път ще повторя. Политикът е професионален лъжец. Политическият цирк служи за параван, зад който се върши това, което докара българина до този хал. И колкото по-добре лъже политикът, толкова по-качествен е. И по-големи са наградите. Но … всичко е до време. Може да има и неприятни неща. Може да го оризелят като Клинтън или Кол, може да го гръмнат като Кенеди или Луканов, може да го изритат като Жан Виденов. Въпрос на съдба, но и силно повлияна от личния избор.

Брей, че черногледство, брей, че злонамереност, ще възкликнат от радио "Дом на покойника". А дали няма да подскажат, че "Зора" е в основата на заговора срещу демокрацията?

Кой знае! Всичко е възможно. И без това ЕООД "Костов & братовчеди" още не е обявил заподозряните.

Мълчи и Дайнов. И защо ли мълчи. Революцията е в опасност! Да, бе, та той напоследък е "напълно оглупял". Как не се сетих? Но защо ли е оглупял? Дали пък не вижда опасността от страна на самия Костов?! Та нали има и "пълзяща контрареволюция"! Не е ли Костов, който разруши "новия обществен договор"!? Ех, не е лесен Дайнов!

И не защото се притесняваме от обвинения, а защото винаги сме го казвали, ще го кажем и сега.

Темата за корупцията е поредния кьорфишек, поредната дъвка. Корупция не се гони с "обществена дискусия", гони се с компетентните органи.

Но как да я гонят. То не беше "липса на закони", то не бяха скандали между МВР и Прокуратура, сега пък скандали в самата Съдебна система, недоверие в НСБОП. Всичко има. Няма само синхрон между властите! Та как ще има!? А с какво ще се оправдават после!?

И защо не се прави това, което всеки срещнат на улицата ще ви каже - съпоставка на доходите и разходите, на декларираните доходи и придобитите имоти. Та нали Ал Капоне е осъден за неплатени данъци?

Колко пъти трябва да припомняме, че дългът на т. нар. кредитние милионери е за над 120 млрд. марки? Колко пъти трябва да подсещаме г-н Филчев, че мащабът на кражбата директно посочва и главните бандити. Такава гигантска кражба не може да стане без прякото участие на хора от най-високите етажи на трите власти и шефовете на БНБ и ДСК. Тук е "заровено кучето", г-н Филчев. Тези дни вие вече говорите за грабеж от 7 млрд. марки. А в началото сумата бе 2.7 млрд. марки. Но, пак ще повторя, грабежът е над 120 млрд. марки!

Колко пъти трябва да питаме за Асен Агов? Взел кредит и го погасил. Но с някои "дребни" подробности. Когато го взел (1992 г.) бил на стойност 1 млн. и 800 хил. долара. Погасил го (1998 г.) с 30 хил. долара - главницата, барабар с лихвите.

Колко пъти трябва да припомняме, че държавната статистика лъже. Лъже за инфлацията, лъже за ръста на БВП, лъже за безработицата. Лъже, а МВФ маже! Това го пише вече и в западната преса.

Колко пъти трябва да повтаряме, че най-страшният проблем на България е хипертрофираната икономика в сянка - 400%! И защо чиновниците от МВФ се правят на слепи, когато НСИ оцнява икономиката в сянка на 23%! И защо Костов се прави на невменяем, като се среща с бизнесмени, които говорят за икономика в сянка от порядъка на 150% (хляб и хлебни изделия), 300% (мляко и млечни продукти), 400% (в някои сектори на търговията по данни на "Метро").

Пиша тези редове, а Костов точно за това говори по Канал 1 (18 май, около 21:00). Говори, сякаш не е премиер. Говори, сякаш не е бил и финансов министър в още две правителства и то в "пропуснатото начало". Говори, сякаш не е чувал за "Сапио", за Балевски, за контрабанда на спирт, захар, цигари, алкохол …

Говори Костов. Говори за "Капалъ чаршъ", за "ориенталски пазари", за незаконен внос и износ ..

Говори, сякаш е наблюдател от ЕС!

Ей, такъв тепегьозлък!

17-19 май 2000 г. Иван Ценов

С незначителни промени статията е публикувана на

24 май 2000 г. във в. "Нова зора"